Определение № 127 от 16.01.2026, Административен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 127

Добрич, 16.01.2026 г.

Административният съд - Добрич - I състав, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СТОЯН КОЛЕВ като разгледа докладваното от съдията Стоян Колев административно дело № 23/2026 г. на Административен съд - Добрич, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 АПК.

Образувано е по искане на Н. Ж. Д., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], общ. Добрич, чрез адвокат С. К. С. – ДАК във връзка с негова жалба против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0851-000178/28.12.2025 г. по чл. 171, т. 1, б. "3", ГГ ЗДвП, на Началник група, на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, с която спрямо него е приложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Направеното от жалбоподателя искане е по смисъла на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК за спиране на допуснатото по силата на закон - чл. 172, ал. 6 ЗДвП предварително изпълнение на ЗППАМ.

Искането е мотивирано с твърдения, че допуснатото предварително изпълнение на ЗППАМ № 25-0851-000178/28.12.2025 г. на Началник група, на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич се засягат особено важни интереси на жалбоподателя - който е адресат на заповедта. Сочи се, че в случая със заповедта и предварителното ѝ изпълнение се засягат конституционно гарантираните основни права – правото на труд и възможността да получава доходи от трудова дейност. В тази връзка се налагат доводи, че работи по трудово правоотношение с „Черноморска газова компания" ЕООД на длъжност „Шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона" и основната му трудова дейност налага постоянно да управлява МПС. Правото му да полага труд и получава възнаграждение е релевантно към преценката дали върху правната му сфера ще бъдат нанесени значителни или трудно поправими вреди, т.к. отнемането на СУМПС ще възпрепятства правото му да осъществява своите трудови задължения. Отнемането на СУМПС се явява нецелесъобразно и в противовес на основно конституционно право. Същият е единственият член от семейството, който полага труд и получава доходи от това, като в случая неговото възнаграждение се явява и единствен доход за семейството му и едно продължаващо отнемане на СУМПС ще накърни в значителна степен като неговата сфера така и тази на семейството му, поради твърдата вероятност той да бъде освободен работа, поради невъзможността да управлява МПС и да изпълнява задълженията си по длъжностната си характеристика.

Ответникът по делото, въпреки дадените указания за в 3-дневен срок да представи административната преписка по издаване на оспорената ЗППАМ, не е изпълнил това задължение. Същият не изразява становище по жалбата и по искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение.

Предвид липсата на надлежно представени от ответника административна преписка и доказателства съдът намира, че следва да се произнесе по искането с правно основание чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК въз основа на представените с жалбата доказателства.

Съдът намира особеното искане за допустимо като депозирано от надлежна страна, а по същество – основателно.

Съобразно нормата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 АПК. В този смисъл е и ТР № 5/2009 г. на Общото събрание на съдиите във ВАС. В процесния случай нормата на чл. 92, ал. 14 ЗГР предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на оспорваната заповед.

Несъмнено допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта може да бъде спряно от съда при наличие на опасност от причиняване на значителна или труднопоправима вреда за молителя. В случая е налице такава, тъй като отнемането на СУМПС би осуетило възможността жалбоподателят да изпълнява трудовите си задължения, като Шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона и евентуално да бъде уволнен от работа. Безспорно с това се нарушава конституционното право на труд и възможността на същия да получава трудови доходи.

Текста на чл. 166, ал. 2 АПК предполага своевременност на защитата, при преценка на баланс между охраняемия обществен и засегнатият частен интерес, през призмата на възможността за настъпване на значима или трудно поправима вреда. Видно е от приложената към делото застрахователна полица, че на 29.12.2025 г. за управлявания от жалбоподателя автомобил ТОЙОТА ЯРИС с рег. № [рег. номер] вече е била сключена за застраховка гражданска отговорност с период на застрахователно покритие от 12 месеца, начало: 09:25 ч. на 29.12.2025 и край: 23:59 ч. на 28.12.2026 г. Поради това в случая са налице нови, по смисъла на чл. 166, ал. 2 , изр. второ АПК обстоятелства, навеждащи извода, че автомобилът собственост на жалбоподателя вече разполага със застраховка гражданска отговорност и няма опасност да бъдат извършени нови нарушения от същия вид, съответно не е налице опасност за охраняваните с чл. 22 ЗАНН обществени отношения. По делото няма данни, от които да се обосновава извода, че спирането на изпълнението на заповедта би накърнило друг вид обществен интерес по необратим начин. Точно обратното, установи се от приложените към административната преписка документи, че предварителното изпълнение на процесната ЗППАМ би накърнило по необратим начин правата на жалбоподателя и на неговото семейство.

Предвид изложените констатации основателни са опасенията на жалбоподателя за настъпване на непоправима вреда в патримониума му, предвид реалната възможност да бъде възпрепятствана възможността му да упражнява професията си и да получава трудови доходи.

В случая допуснатото по силата на закона незабавно изпълнение не е съизмеримо с възможните вреди, които биха настъпили в резултат на лишаване на жалбоподателя от право да управлява МПС, като изпълнението на административния акт, ще засегне права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Съдът намира също, че спиране изпълнението на административния акт, няма да затрудни, нито осуети реализирането на правата и задълженията, които ще произтекат в случай, че жалбата бъде отхвърлена. Също така намира, че при евентуалното закъснение на изпълнението няма да се причинят вреди, които са трудно поправими.

По изложените съображения, като намира особеното искане за основателно, съдът съгласно чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА ПРЕДВАРИТЕЛНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0851-000178/28.12.2025 г. по чл. 171, т. 1, б. "3", ГГ ЗДвП, на Началник група, на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, с която спрямо Н. Ж. Д., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], общ. Добрич е приложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7- мо дневен срок от съобщаването на страните.

Съдия: