Присъда № 14 от 23.01.2026, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 14/23.01.2026 година по НОХД № 1834/ 2025г. на БРС.

*ка районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 157/2023 г. по описа на Първо РУ на МВР - гр. *, пор. № 528/2023 г. по описа на Районна прокуратура - гр. *, с който е повдигнато обвинение срещу В. К. А., ЕГН **********, *, неженен, живущ в гр. *, ул. „*“ № *, за това, че на 18.09.2022 г. в гр. *, ул. „*“ № ** не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие № 29 от 17.05.2022 год. издадена въз основа на съдебно решение № 966/16.05.2022 год. постановено по гр. дело № 20212120108339 по описа за 2021 год. на Районен съд *, V граждански състав, като осъществил акт на физическо насилие спрямо А. А. В. - хващане в областта на дясната мишница и лявата китка, дърпане и блъскане, нанасяне на удари в областта на корема и слабините, в нарушение на задължението му да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А. А. В., ЕГН **********- чл. 296, ал. 1, пр. 3-то от НК.

Делото протече по общия ред, като пострадалата А. В. бе конституирана в качеството на частен обвинител.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събрА.те в хода на производството доказателства. Счита, че следва да се наложи наказА.е „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване да бъде отложено за срок от три години.

Адв. Б. Я. от АК-*- повереник на частния обвинител поддържа, че следва да бъде наложено наказА.е „лишаване от свобода“, чието изтърпяване да бъде отложено.

Защитниците на подсъдимия - адв. П. Д. и адв. Г. К. от АК-*, поддържат, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, като молят за оправдателна присъда.

Подсъдимият моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди събрА.те доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият В. К. А., ЕГН **********, е *, неженен, живущ в гр. *, ул. „*“ № *.

Св. А. В. и подс. В. А. живеели на семейни начала. През 2017 г. се родило детето им В. В.ов А.. Отношенията между подсъдимият и свидетелката се влошили и фактическото им съжителство било прекратено през юни 2020 г.

През 2021 г. св. А. В. сезирала Районен съд-* с молба по Закона за защита от домашно насилие, въз основа на която било образувано гр. дело № 8339/2021 г. по описа на Районен съд *, като по същото било постановено решение № 966/16.05.2022 г., с което били наложени мерки за защита на св. А. В. - една, от които била подсъдимият да се въздържа от упражняването на насилие спрямо св. В.. Въз основа на решението била издадена заповед за защита № 29 от 17.05.2022 г.

На 27.05.2022 г., препис от решението бил връчен на св. И. Р. в качеството му на 1 повереник на ответника, като подс. А. също разбрал за решението.

На 19.08.2022 г. бил съставен протокол за предупреждение от служител на РУ Средец, с който писмено предупредил подс. В. А. да не нарушава заповед за незабавна защита № 29 от 17.05.2022 г. по гр. дело № 8339.

През месец септември 2022 г., св. А. В. променила фактическото си местоживеене и се установила с малолетния си син В. В.ов А. на адрес в гр. *, ул. „*“ № ** От 17.09.2022 г. до 18.09.2022 г., малолетният В. В.ов А., гостувал в дома на баща си В. А., съгласно график за лични контакти. На 18.09.2022 г. около 21:00 часа, подсъдимият се обадил на св. А. В., че е пред дома й, за да предаде детето.

Докато подсъдимият чакал, от входа на сградата излязъл свидетелят Д. К., който упражнявал адвокатска професия и познавал А. служебно. Св. К. тръгнал към кантората си.

Междувременно св. А. В. слязла пред входа на жилищната сграда. Между нея и подс. А. възникнал скандал, който бил чут от св. К., който в този момент се намирал на около 20 метра. Последният обаче решил да не се намесва, тъй като видял, че от една пресечките наблизо идва автомобил, който той оприличил на полицейски, поради което и си тръгнал.

След като св. К. вече бил тръгнал, св. В. взела в ръце малолетния си син и се отправила към входа, но обвиняемият й направил забележка да не дърпа детето.

Подсъдимият хванал св. А. В. в областта на дясната мишница и я издърпал към себе си, след което я блъснал в металната входна врата. След това подсъдимият нанесъл удари с юмрук в областта на корема и слабините на св.В.. Наред с горното подс.А. хванал пострадалата в областта на лявата китка. Детето В. А., се разплакал и молел баща си „не удряй мама“. Св.

А. В. също умолявала подсъдимият да преустанови ударите. Плача, виковете на детето и на св.В., както и висок неразбираем говор от лице от мъжки пол били чути от св. Е. Г.а, която се намирала в жилището си в същата кооперация, поради което и в 21:04 часа подала сигнал на ЕЕН 112. Междувременно св. В. успяла да се прибере във входа.

Св. Г.а още разговаряла с оператор от ЕЕН 112, когато излязла на стълбищната площадка и видяла св. А. В., която плачейки се качвала по стълбите. Пред нея бягало малолетното й дете, което също било разстроено и плачело.

Когато останал сам пред входа, подс. В. А. също подал сигнал на ЕЕН 112 в 21:05 часа, като заявил, че св. А. В. е дърпала детето им, което плачело, както и че е изритала с крак телефона от ръката му.

На място, след подадения сигнал от св. Г.а пристигнали полицейски служители, които задържали подс. А..

На 20.09.2022 г. св. В. посетила УМБАЛ-*, за което й било издадено СМУ № 511/22 г., в което било отразено, че са установени кръвонасядА.я по дясна мишница, охлузване по лява китка, болки в областта на дясна мишница, както и в слабинната област.

В хода на разследването по делото била назначена съдебномедицинска експертиза, според чието заключение на 18.09.2022 г. на св. А. В. били причинени следните наранявА.я — кръвонасядане в областта на дясната мишница, охлузвА.е по лявата китка, болки в областта на дясната мишница и в слабинната област.

По доказателствата:

2

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събрА.те по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: свидетелски показА.я на св. А. В. (л. 33-35), св. Д. К. (л. 46-47-гръб), св. И. Р. (л. 57), св. Е.

Г.а (л. 60); заверен препис на Решение № 966 от 16.05.2022 г. по гражданско дело № 8339/2021 г. по описа на Районен съд - град * и Заповед за защита № 29/17.05.2022 г. (л. 130 и сл. от том 1 на ДП); СМЕ № 511/22 г. (л. 33, том 1 от ДП), протокол за предупреждение (л.

40, том 1 от ДП), както и всички други писмени доказателства, събрА. в хода на наказателното производство; заключението на СМЕ (л. 125, том 1 от ДП), протокол за оглед на ВД (л. 11, том 1 от ДП), както и отговорите на вещото лице в съдебно заседА.е (л. 45гръб); веществени доказателства- диск със запис от ЕЕН 112 (л. 116, том 1 от ДП).

На първо място, няма основА.е да не бъдат кредитирА. писмените доказателства по делото, като същите не са оспорени и от стрА.те. Голяма част от тях представляват официални документи, като липсват основА.я за съмнение в тяхната автентичност. Що се отнася до СМУ № 511/22 г., следва да се подчертае, че в него са отразени констатациите и изводите на лекаря, който е извършил прегледа. По същия начин няма основА.я за съмнения относно автентичността на вещественото доказателство, чието съдържА.е е инкорпорирано в протокола за оглед.

Също така, съдът кредитира и заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебномедицинска експертиза. Заключението отговаря пълно и ясно на поставените въпроси, като в съдебно заседА.е вещото лице изчерпателно отговори и на множеството поставени от стрА.те въпроси.

Най-съществени за изясняване на обективната истина по делото се явяват свидетелските показА.я, като при съпоставката им съдът не констатира съществено противоречие.

В частност, на най-внимателна преценка подлежат показА.ята на св. В., доколкото същата е и пострадала, т.е. пряко е заинтересована от изхода на делото. Настоящият състав намира, че В. правдиво изложи фактите, които са се осъществили. Нейните показА.я на първо място са вътрешно последователни и непротиворечиви. По-същественото е обаче, че нейните твърдения се подкрепят от показА.ята на св. Е. Г.а. За последната липсват каквито и да е основА.я да се счита заинтересована. Макар и да не е пряк очевидец на случилото се, тази свидетелка посочва, че е чула жена да вика „Не ме удряй“, а също и дете да вика „Не удряй мама“. Непосредствено след това св. Г.а е излязла на стълбищната площадка във входа на жилищната сграда, където е видяла пострадалата и детето, като то я е прегърнало и е казало „Тате удря мама“. Иначе казано, св. Г.а е имала непосредствено възприятие за състоянието на пострадалата и детето, чиито поведение и думи изцяло съответстват на поведение на лице, претърпяло стресова ситуация. Също така, ако е възможно е да се приеме, че св. В. е решила да симулира в този момент, то това трудно би било да се приеме по отношение на детето. Ето защо съдът намира, че показА.ята на св. Г.а подкрепят твърденията на св. В. за случилото се.

На следващо място, твърденията на В. за мехА.зма на Д.ието се подкрепят и от заключението на вещото лице по изготвената експертиза. В съдебна зала бе посочено, че установените на при прегледа на 20.09.2022 г. наранявА.я са били нанесени в рамките на един до три дни преди това. Това твърдение означава, че действително е възможно 3 наранявА.ята да са причинени и в друг момент, както посочва защитата, но с еднаква сила е възможно да са причинени и именно на 18.09.2022 г. Следователно, след като експертизата не изключва възможността наранявА.ята да са причинени на процесната дата, при съпоставката с показА.ята на св. Г.а, следва да се приеме, че това е точно така, тъй като липсват каквито и да е данни за възможното им причиняване в друг момент. Що се касае до твърдението на защитата, че имало разминаване в показА.ята на пострадалата по отношение на различни обстоятелства, следва да се посочи, че това е напълно разбираемо с оглед обстоятелството, че от датата на Д.ието до разпита й в съдебно заседА.е са изминали две години.

Защитата се позовава основно на показА.ята на св. К., който посочва, че не е видял подсъдимият да нанася удари на пострадалата, а точно обратното- В. изритала телефона от ръката на подс. А.. На първо място, съдът намира, че няма причина да не бъдат кредитирА. показА.ята на този свидетел, тъй като същите са последователни и логични. От изложеното от този свидетел обаче става ясно, че същият не е наблюдавал случилото се до край. К. заявява, че от съседна улица се показал патрулен автомобил и тогава решил, че полицията трябвало да реши спора и затова си тръгнал, като в този момент и В., и А. били още пред входа. Съдът намира, че всъщност св. К. се е заблудил в този момент, като или този патрулен автомобил всъщност не е бил пратен на това място, или (което е по-вероятно) изобщо автомобилът не е бил патрулен. Изводът за тази заблуда на свидетеля се извежда от обаждането на подс. А. до ЕЕН 112. Първото обаждане от св. Г.а е в 21:04 часа, като по време на разговора тази свидетелката се среща с пострадалата и детето, т.е. св. В. вече е във входа в този момент. Обаждането на подс. А. е в 21:05 часа, като същият заявява, че св. В. насила прибрала детето вътре. Следователно, при подаването на сигналите до ЕЕН 112 св. В. вече се е била прибрала вътре и няма как автомобилът, който св. К. сочи за патрулен (ако изобщо е бил такъв) да е бил изпратен именно за случая. След като този свидетел твърди, че преди да си тръгне св. В. и подс. А. все още са били пред входа, то това означава, че все още не е бил подаван сигнал до ЕЕН 112. От това пък следва, че всъщност този свидетел не е видял всичко случило се, като фактите, които описва пострадалата В. очевидно са се осъществили след като К. е решил да си тръгне. Допълнителен аргумент за това е и че в обаждането си до ЕЕН 112 подс. А. заявява, че В. крещяла „не ме удряй“ и симулирала, докато св. К., при все че описа доста подробно възприятията си, не спомена подобно нещо, което несъмнено би направило впечатление. С оглед на изложеното, показА.ята на К. не влизат в пряко противоречие с показА.ята на св. В. относно главния факт на доказванеизвършеното Д.ие, тъй като всъщност този свидетел не е присъствал на мястото на инцидента през цялото време, тъй като явно се е заблудил, че е пристигал полицейски автомобил.