Решение № 434 от 14.04.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Пазарджик, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20255220102987 по описа за 2025 година взе предвид:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. П. Д. от с. Ц., общ. П., срещу "Вива Кредит" АД - гр. София. Съединени са искове за признаване за установено, че договор за паричен заем, сключен между страните на 04.09.2023 г., е нищожен поради противоречие със закона, и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 240,10 лв. (122,76 евро), платена поради начална липса на основание по нищожния договор.

В исковата молба се излагат доводи за нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради непосочване на всички компоненти на ГПР в договора. Сочи се, че договорът съдържа уговорка за неустойка при непредоставяне на обезпечение в тридневен срок, която формално е за неизпълнение на задължение, но самото задължение е практически неизпълнимо и още при сключването на договора неустойката е начислена в погасителния план. Определената неустойка в действителност представлява скрита лихва, заобикаляща забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излагат се и доводи за неравноправност на клаузата поради това, че тя не позволява на потребителя да прецени реалните икономически последици от договора и представлява заблуждаваща търговска практика. Така по недействителния договор се дължи само чистата стойност на кредита, която е била 350 лв. Ищецът обаче е платил по договора общо 590,10 лв. - от тях 417,55 лв. направо и 172,55 лв. под формата на рефинансиране на остатъка с друг кредит между същите страни. Разликата над 350 лв. до 590,10 лв. е недължимо платена и се дължи връщането и.

Исковете са с правно основание чл.26 от ЗЗД във връзка с чл. 22 и чл. 11 от ЗПК установителният, и чл. 55 от ЗЗД - осъдителният.

1

С отговора ответникът оспорва иска. На първо място счита исковете за недопустими поради липса на правен интерес у ищеца да съедини установителен и осъдителен иск, с които преследва един и същ резултат - според ответника предметът на двата иска е идентичен и когато ищецът има на разположение по-ефективен способ за защита, установителен иск е недопустим и съдебната практика е константна в тази насока. Предявяването на двата иска според ответника представлява злоупотреба с право. При уважаването и на двата ищецът би се снабдил с друго, второ изпълнително основание за същото вземане. На самостоятелно основание възразява, че правен интерес от установителния иск липсва и по още една причина - задължението по кредита е погасено, като "кредитът е приключен", което изключва търсене от кредитора на бъдещо изпълнение и обезсмисля установяването на несъществуването на правно отношение. Ако искът е допустим, се прави възражение за нередовност на исковата молба - не е посочено дали отделните основания за нищожност са заявени при условията на евентуалност и поредността, в която да бъдат разгледани; освен това адв. М. не е упълномощен да изготви, подпише и депозира исковата молба; не е и уточнено как е формирана исковата претенция. Излагат се и доводи в насока, че неустойката не следва да се включи в ГПР, защото е задължение, което възниква след сключването на договора и поради неизпълнение на друго задължение по него. Представят се писмени доказателства, в това число удостоверение за приключен договор.

Съдът не счита исковата молба за нередовна - основанията за нищожност, видно от смисъла на текста, са заявени кумулативно; пълномощното на адвоката е за представителство пред съд и това включва и изготвяне, подписване и депозиране на искова молба; уточнено е как е формирана исковата претенция. Предявяването на осъдителния иск за връщане на платеното не изключва предявяването и на обуславящия иск за установяване на нищожност на договора - отношението на двата иска е подобно на отношението на инцидентен иск (обуславящ) към главен. Искът за установяване на нищожност на договор се счита за различен от иска за установяване на несъществуване на конкретно задължение за плащане по договора, в който случай интерес от само установителен иск би липсвал, ако задължението е изпълнено, а ще следва да се предяви осъдителен иск за връщане на платеното. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 2 от Решение от 23.11.2023 г. по дела C-321/22 срещу Provident Polska, потребителят винаги има интерес да предяви и установителен иск за неравноправност на клаузи в сключен от него договор, ако това може да обслужи друга претенция – напр. такава по осъдителен иск, поради което този иск е допустим. От друга страна преценката за начина на предявяване на исковете е предоставена в изключителна компетентност на ищеца и без същият безусловно да е задължен да предяви заедно в едно производство всички искове като основание за наличие на правен интерес и за допустимостта им. /В този смисъл Решение № 455/06.11.2025 г. по в. гр. д. № 597/2025 г. по описа на ОС Пазарджик./

Безспорно е между страните, а и от писмените доказателства по делото се установява, че ищцата И. Д. Х. и ответника „Вива Кредит“ АД са били обвързани от облигационно правоотношение по силата на договор за паричен заем Standard 14 plus № 2

5957608 от 04.09.2023 г. за сумата от 350 лева, която сума е била усвоена от ищцата срещу задължението на ищцата да ги върне при уговорените в договора условия. Заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 118.58 лв., като декларира, че доброволно е избрал тази незадължителна възможност.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за паричен заем „заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: поръчител или банкова гаранция“. Като съгласно чл. 4, ал. 2 от договора за паричен заем „страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал.

1, Заемателят дължи неустойка в размер на 78.96 лв. Страните се уговарят, неустойката да се разсрочи и да се изплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл.

2, ал. 1, т. 4 като в този случай дължимата вноска е в размер на 42.15 лв., а общото задължение по договора става в размер на 590.10 лв. Лихвеният процент е посочен като фиксиран в размер 40,32%, а годишният процент на разходите - в размер 50,04%. Паричните суми за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 118.58 лв. и неустойка в размер на 78.96 лв. са включени в погасителния план като част от погасителните вноски - общо 14 на брой, равни по размер, дължими през периоди от две седмици. Общият сбор на задълженията с включване на таксата за разглеждане е 511,14 лв., а заедно с неустойката да непредоставяне на обезпечение - 590,10 лв. Падежът на последната вноска е 18.03.2024 г.

На 222.12.2023 г. Д. е сключил със същото дружество нов договор за заем с номер 5990262, част от сумата по който е прихваната към остатъчното задължение за главница, лихва, такса и неустойка по договора от 04.09.2023 г. (рефинансиране на кредита).

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че сключеният между страните договор има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. Следователно ищцата се ползва и от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за защита на потребителите арг. чл. 24 от ЗПК във вр. чл.143 - 148 от ЗЗП. При сключване на договора за кредит е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Разпоредбата сочи, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.

3

Според съдържащото се в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК законово определение на понятието „обща сума, дължима от потребителя“ същата представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Съдът намира, че вземането по чл. 4, ал. 2 от договора няма характеристиките на неустойка, тъй като неговата действителна цел не е да обезпечи представянето на обезпечение от страна на потребителя, нито да обезщети евентуалните вреди от необезпечаването на кредита. Макар да е уговорена като санкция, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, тази неустойка е предвидена да се кумулира към дължимото текущо възнаграждение /договорна лихва/, както и към законната лихва, дължима при просрочие.

По този начин неустойката се отклонява от основните си функции - обезпечителна и обезщетителна и предоставя сигурна печалба за кредитора. Освен това заплащането й представлява допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, поради което представлява неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. С договореното задължение кредитополучателят да предостави в тридневен срок след сключването на договора обезпечение, кредитодателят на практика се освобождава от задължението си да извърши предварителна оценка на риска, като отпуска кредит без да извърши такава, но вменява в тежест на кредитополучателя в невъзможно кратки срокове и при трудно изпълними условия да обезпечи кредита. Неизпълнението на това изискване е обвързано с неустойка, която е в размер от около 15 % от заемната сума, като по този начин увеличава дължимата погасителна вноска. Чрез кумулиране на неустойката към задълженията по договора на практика се стига до различни стойности както на ГПР, така и на лихвата. На следващо място неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват по размер. С разяснението по т. 3 от ТРОСТК № 1/09 г., със задължителна сила за съдилищата е прието, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, обезпечени с неустойката, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно установеното в хода на процеса като настъпили юридически факти, както и да 4 извърши преценка за основателност на възражението в съответствие със задължителна тълкувателна практика на ВКС. В случая така наречената неустойка би трябвало да обезпечи изпълнението и евентуално да обезщети вредите от неизпълнението на едно свързано с кредита акцесорно непарично задължение на потребителя - да обезпечи кредита с банкова гаранция или поръчителство. От непредставянето на обезпечение обаче не произтича вреда за кредитора, ако кредитът се обслужва редовно. Неблагоприятните последици за кредитора са свързани с евентуални затруднения при събирането на просрочено необезпечено вземане, а те могат да настъпят едва след падежа на задължението.