Решение № 261 от 31.01.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 261 / 31.1.2020г. гр. Перник, 31.01.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.

Костадинова гр.д. № 8065 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Е. М., срещу М.К.Б., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 1090.09 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 54, находящ се в ***, от които главница в размер на 965.08 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. вкл, и 125.01 лева – лихва за периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

С исковата молба са представени копие от извлечение от сметка, и копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В хода на производството от страна на ищцовото дружество са представени – заверено копие от декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, заверено копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по наредбата за държавните имоти, препис извлечение от акт за сключен граждански брак, удостоверение за идентичност на административни адреси и удостоверение за наследници.

Препис от исковата молба е връчен на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание ал. 6 от посочената разпоредба на същия е назначен особен представител – адв. М. К.. Последната е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции по основание и размер. Счита, че страните по делото не се намират в облигационни отношения. Поддържа се, че дяловото разпределение не е извършено законосъобразно. Оспорва се количеството доставяна топлинна енергия. Оспорва се и представеното извлечение от сметка.

Поддържа се и че ищецът е нарушил приложимите общи условия.

В хода на производството са извършени и две експертизи – съдебно техническа експертиза /СТЕ/ и съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 3564/09.07.2018 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представен по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 08.05.1992 г. се установява, че имот с административен адрес гр. *** е продаден на Х.С.Б..

От представено удостоверение от община Перник пък е видно, че недвижим имот с адрес гр. *** е идентичен с имот с адрес Х.С.Б., като последният е действащият понастоящем административен адрес.

На следващо място от приложен по делото препис извлечение от акт за сключен граждански брак е видно, че на 08.09.1968 г. Х.С.Б. е сключил брак с ответницата М.К.Б.. Липсват данни съпрузите да се развели преди смъртта на съпруга, настъпила на 05.04.2012 г.

От представеното удостоверение за наследници на Х.С.Б. пък е видно, че същият е починал на 05.04.2012 г. като е оставил за свои наследници съпругата си ответницата М.К.Б. и две деца С. Х. Б. и М. Х.Т.

На последно място от представено по делото копие от декларация по чл. 14 от ЗМДТ се установява, че Х.С.Б. и М.К.Б. са декларирали процесния имот с адрес Х.С.Б. като съпружеска имуществена общност.

По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, относно която е налице договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, считано от 08.12.2011 г. По отношение на годността на измервателните уреди вещото лице посочва, че през процесния период топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен да се използва за търговски измерване, а показанията му могат да се счетат за достоверни. Отразено е, че количеството на топлинна енергия е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.

Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно нормативно утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди.

От експертизата се установява, че главницата на задълженията за процесния период е в размер на 965.08 лева. На последно място от заключението е видно, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в сградата като преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

Изготвена е и съдебно икономическа експертиза, от която се установява, че през процесния период стойността на доставената топлинна енергия за имота е в размер на 965.08 лева. Установява се и че размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата за претендирания период от 10.07.2016 г. 20.06.2018 г. е в размер на 125.01 лева и е съобразена с общите условия на дружеството, регламентиращи падежа на периодичните плащания. На последно място от експертното заключение се установява и че счетоводството на ищеца е водено редовно, досежно задълженията на ответницата и че последната не е извършила плащания за топлинна енергия относно процесния период.

Изготвените експертизи следва да бъдат кредитирани, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на производството. Освен това същите са работили въз основа на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.

150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № ***/09.07.2018 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства следва извод, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е един от собствениците на процесния имот.

Посоченият извод следва от обстоятелството, че имотът е придобит чрез покупко-продажба от страна на покойния съпруг на ответницата. По време на извършване на продажната сделка видно от представеното копие от препис извлечение от акт за сключен граждански брак ответницата е била в брак с купувача на имота Х.С.Б.. Липсват данни този брак да е бил прекратен с развод приживе на съпруга. Предвид и датата на придобиване на имота – 08.05.1992 г. и релевантните разпоредби на действащия тогава Семеен кодекс, съдът намира, че процесният имот е придобит от ответницата и съпруга й в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. Посоченото обстоятелството се потвърждава и от представеното копие от декларация по чл. 14 от ЗМДТ, където имотът е деклариран като имот в режим на СИО между съпрузите Б. В тази връзка между ответницата и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.

Следва да се отбележи и че по делото се представи удостоверение от община Перник, въз основа на което съдът прие за установено, че имотъ, предмет на сделката покупко продажба по представения договор за продажба, е идентичен на процесния имот по исковата молба като промяната спрямо 1992 г., когато е изповядана сделката, се дължи на промяна в административните адреси.

По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че същата е един от собствениците на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и други възражения въобще за промени във вещноправния статут на имота след придобиването му.

На следващо място доколкото СИО върху процесния имот е прекратена поради смъртта на един от съпрузите, а видно и от представеното удостоверение за наследници Х.С.Б. е оставил за свои наследници съпругата си – ответницата М.Б. и две деца – син и дъщеря, то следва извод, че ответницата притежава 2/3 идеални части от собствеността върху топлоснабдения имот. Това е така, доколкото след прекратяване на СИО ответницата получава ½ идеална част от имота в качеството си на собственик и отделно още 1/6 идеална част от имота като преживяла съпруга и наследник на Х.С.Б. /1/2 + 1/6 = 2/3 идеални части/. Останалата 1/3 идеална част се притежава от двете деца на починалия – като всяко получава по 1/6 идеална част – по арг. от чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството.