Протоколно определение № 1228 от 12.03.2026, Районен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1228 гр. Варна, 12.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов и прокурора Н. Н. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Димо Цолов Наказателно дело от общ характер № 20263110200479 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:50 часа се явиха:

Обвиняемият С. Л. Я., редовно призован, явява се лично и с адв. П. В. – АК Варна, редовно упълномощен и приет от днес.

ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки. Моля да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Производството е по реда на чл.343б, ал.5 НК

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че подсъдимия следва да заплати равностойността на МПС-то, послужило за извършване на процесното деяние, което не е негова собственост.

АДВ. В.: Ще взема становище по същество на делото.

Нови искания по чл.275 НПК не бяха направени.

1

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което и О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, моля да бъде присъдена в тежест на осъд. лице С. Я., стойността на л. а. „*“, рег.№*, тъй като автомобила не е негова собственост.

АДВ. В.: Уважаеми г-н Председател, моля да не се присъжда тази равностойност.

Считам, че наказанието, наложено по сключеното споразумение ще постигни целите и ще изпълни общата превенция. Последващото се явява прекалено тежко.

СЪДЪТ, на основание чл.297, ал.1 НПК даде

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪД. ЛИЦЕ

ОБВ. Я.: Поддържам казаното от адвоката ми.

СЪДЪТ, предвид становищата на страните и приобщените доказателства, намира, че доколкото процесният л. а. не е собственост на осъд. лице С. Я., признат за виновен за извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 НК, намира, че спрямо него е приложима разпоредбата на чл.343б, ал.5, вр. ал.1 НК, предвиждаща наред с прилагане на наказанието по ал.1 НК, спрямо извършителя да се наложи кумулативно и допълнителна санкция, състояща се в присъждане на равностойността на управляваното с концентрация на алкохол в кръвта превозно средство.

Независимо от своя обременяващ за лицето характер, това отнемане не представлява наказание по смисъла на чл.37 НК, поради което не се обхваща от споразумението, а за съда няма правна възможност по чл.55, ал.3 НК да не приложи тази разпоредба. Нормата на чл.343б, ал.5 НК, обаче, има за цел допълнително да санкционира управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите от закона граници и в този смисъл не е реакция на извършеното престъпление и се различава по цел, обхват и тежест от принудителните мерки по чл.53 НК, които имат предназначение да отнемат от дееца онези средства, предмети или облаги от извършеното от него умишлено престъпление, които, ако останат у него, могат да улеснят извършването на друго престъпление.

По съдържание имуществената санкция по чл.343б, ал.5 НК повече се доближава до предвиденото в българското законодателство наказание "конфискация на налично 2 имущество" по смисъла на чл.44 НК. Но, поради използваната от законодателя формулировка в нормата на чл.343б, ал.5 НК, не е уредено наказание "конфискация" по смисъла на чл.44, вр. чл.37, ал.1, т.3 НК, а и промяната в НК от 2023 г. не засяга разпоредбата на чл.37 НК, предвиждаща общата система от наказания по българското право, които могат да бъдат налагани на дееца за извършено престъпление.

На следващо място, имуществената санкция по чл.343б, ал.5 НК се налага в наказателно производство за извършено престъпление и не се ограничава до поправяне на вредите, причинени от престъплението, а има наказателен характер, тъй като има за цел да санкционира извършителя на престъпление за извършеното от него противоправно деяние/престъпление. Следователно, тази санкция преследва репресивна цел, присъща за санкция с наказателноправен характер, а обстоятелството, че такава санкция преследва и превантивна цел, не може да я лиши от квалификацията й като наказателноправна санкция (в този смисъл Решение на Съда на ЕС (голям състав) от 20 март 2018 година по дело C537/16 (Garlsson Real Estate SA и др. срещу Commissione Nazionale per le Societа e la Borsa).

Тежестта на посочената санкция също я дефинира като такава с наказателноправен характер, тъй като с прилагането й в повечето случаи в полза на държавата ще се отнеме имущество или ще се присъди равностойността му, по размер, който надхвърля максималния размер на предвиденото наказание глоба (1000 лв) и в този смисъл би се явила по-тежка за дееца, дори от наказанието "глоба" по смисъла на НК, а в някои случаи е възможно да доведе и до значително намаляване на имуществото на дееца.

Следователно, предвиденото в разпоредбата на чл.343б, ал.5 НК отнемане на моторното превозно средство или присъждането на неговата равностойност има наказателноправен характер, поради което следва да се преценява в светлината на принципа на пропорционалност на престъплението и наказанието, гарантиран в чл.49, §3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, т. е. тежестта на санкцията трябва да съответства на тежестта на съответното престъпление.

Съдът на ЕС вече се е произнасял по направени от българските съдилища преюдициални запитвания (по С-707/17, С-335/18, С-336/18), отнасящи се до съответствието на имуществената санкция по чл.251, ал.2 НК (отм.), според която предметът на престъплението – недекларираната сума, или неговата равностойност, се отнема в полза на държавата, с принципа за пропорционалност на престъплението и наказанието. В своите актове Съдът на ЕС възприема националния ни институт като санкция с наказателноправен характер. Последователен в своята практика е Съдът на ЕС, който в Решение от 20 март 2018 г. по преюдиционално дело C-537/16, т. 56 е имал възможност да отбележи, че кумулирането на санкции с наказателноправен характер трябва да се извършва по правила, които позволяват да се гарантира, че общата тежест на всички наложени санкции съответства на тежестта на съответното престъпление, като това изискване произтича не само от член 52, параграф 1 от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията, установен в член 49, параграф 3 от Хартата. Тези правила задължават компетентните органи да следят, в случаи на налагане на второ наказание, общата тежест на всички наложени санкции да не 3 надхвърля тежестта на съответното престъпление. В този смисъл и в т.50 на Решение от 5 май 2022 г. по преюдиционално дело С-570/20 Съдът на ЕС е приел, че принципа на пропорционалност на престъплението и наказанието се прилага без изключение във всички случаи на кумулативно наложени имуществени санкции и наказания. Така в решението си по същото преюдиционално дело Съдът на ЕС е приел, че "само по себе си обстоятелството, че компетентните органи възнамеряват да наложат санкции от различно естество, не би могло да ги освободи от задължението да се уверят, че тежестта на всички наложени санкции не надхвърля тежестта на съответното престъпление, тъй като в противен случай биха нарушили принципа на пропорционалност."

Правото на ЕС задължава правоприлагащия орган да провери дали предметът на делото или приложимите вътрешноправни норми имат връзка с правото на ЕС и ако установи връзка – да съобрази в пълнота последиците от неговото действие. Ако приложимата съюзна правна норма пряко урежда това обществено отношение, съдът е длъжен да приложи само съюзната правна норма, независимо дали е налице противоречие между нея и вътрешноправната норма, уреждаща същото правоотношение. А в случаите, в които установи, че действащите норми на ЕС не са годни за пряко прилагане, съдът е длъжен да приложи националната правна норма, но задължително с тълкуване, съответстващо на относимата съюзна правна норма. Ако съответстващо на правото на ЕС тълкуване на приложимата вътрешна правна норма се окаже невъзможно, тъй като би противоречало пряко на смисъла на нормата (тълкуване contra legem), е налице противоречие, при което вътрешната правна норма трябва да бъде оставена неприложена (в тази връзка статия на проф. д. ю. н. Атанас Сeмов, носител на Катедра "Жан Моне" на ЕС публикувана на 07.01.2021 г. на сайта на правния портал https: //news. lex. bg/ и особено мнение на определение по допустимост от 10.10.2024 г. на КС по к. д. №16/2024 г., докладчик съдията Атанас Семов).

Съдът на ЕС вече е имал възможност с Решение от 14 януари 2021 г. по дело C-393/19 да обоснове приложимостта на чл.2 и чл.4 от Рамково решение 2005/212/ПВР по отношение на разпоредбата на чл.242, ал.8, вр. чл.53 НК, предвиждаща отнемане в полза на държавата на превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата. С решението си съдът е приел, че разглежданото в главното производство престъпление контрабанда не е сред тези, за които се прилага Директива 2014/42, съгласно чл.3 от нея, но директивата заменя частично Рамково решение 2005/212, което също се отнася до конфискацията на средствата и облагите от престъпление.

Всъщност съгласно съображение 9 от посочената директива тя има за цел да измени и разшири разпоредбите по-специално на това рамково решение. По-конкретно от чл.14, §1 от Директива 2014/42 следва, че тя заменя само първите четири тирета на чл.1, както и чл.3 от Рамково решение 2005/212 по отношение на обвързаните с тази директива държави членки, вследствие на което чл.2, чл.4 и чл.5 от това рамково решение остават в сила след приемането на посочената директива (в този смисъл Решение от 19 март 2020 г., "Агро Ин 2001", C-234/18, EU: C: 2020: 221, т.48). Член 2, §1 от Рамково решение 2005/212 предвижда 4 по-общо, отколкото в Директива 2014/42, че "всяка държава членка взема необходимите мерки, за да направи възможно конфискуването, изцяло или частично, на средства на престъплението и облаги от престъпление, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над една година, или на имущество, чиято стойност отговаря на тези облаги". Съдът е приел, че тъй като квалифицирана контрабанда се наказва с лишаване от свобода от три до десет години, към което се добавя възможността да се отнеме в полза на държавата транспортното средство, използвано за превоз на стоката, предмет на контрабандата, правното положение в главното производство попада в приложното поле на правото на Съюза, и по-специално на това рамково решение. Съдът в т.44 - т.48 е посочил още, че понятието "конфискация" е определено в чл.1, четвърто тире от Рамково решение 2005/212, но тъй като тази разпоредба е заменена с Директива 2014/42 и доколкото фактите по главното производство са настъпили след срока за транспониране на Директива 2014/42, определен на 4 октомври 2016 г., в съответствие с чл.12, §1 от нея, в случай като разглеждания в главното производство, за да се определи понятието "конфискация", следва да се вземе предвид посоченото в чл.2, т.4 от директивата понятие, според което "конфискация" се определя като "окончателно отнемане на имущество, постановено от съд във връзка с престъпление". Съдът е приел, че е без значение дали конфискацията представлява наказание по националното наказателно право или не. Така мярка като разглежданата в главното производство (тази на чл.242, ал.8, вр. чл.53 НК), която води до окончателно отнемане на имущество, постановено от съд във връзка с престъпление, попада в обхвата на посоченото понятие "конфискация".

Посоченото от Съда на ЕС се отнася и до престъплението по чл.343б, ал.1 НК.

Аргументите в тази насока са следните:

Престъплението по чл.343б, ал.1 НК не е сред тези, за които се прилага Директива 2014/42, съгласно чл.3 от нея, но се наказва с наказание лишаване от свобода от една до три години, а и санкционната мярка на чл.343б, ал.5, вр. чл.53 НК подобно на тази по чл.242, ал.8, вр. чл.53 НК предвижда отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и представлява окончателно отнемане на имущество във връзка с престъпление, постановено от съд, поради което попада в обхвата на посоченото в директивата понятие "конфискация". Без значение е дали отнеманото имущество е предмет или средство на престъплението. Следователно разпоредбата на чл.343б, ал.5 НК попада в приложното поле на правото на Съюза и поспециално на Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпление. В практиката на Съда на ЕС се приема, че макар рамковите решения да нямат директен ефект, обвързващото им действие поражда в тежест на националните органи, и по-специално на съдебните такива, задължение за съответстващо тълкуване на националното право спрямо правото на ЕС, поради което разпоредбата на чл.343б, ал.5 НК следва да бъде тълкувана съответстващо на разпоредбите на Рамково решение 2005/212/ПВР. Настоящата съдебна инстанция счита, че в случая това е възможно и такова съответстващо тълкуване не противоречи пряко на смисъла на нормата, 5 доколкото в разпоредбата на чл.343б, ал.5 НК не е изрично посочено, че съдът отнема изцяло в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – присъжда пълната му равностойност.