Решение № 152 от 01.10.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Свиленград, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20245620200558 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от В. К. В. с ЕГН ********** от град *******************, област *******, със съдебен адрес: град *******, пл.

„Съединение” № 3, етаж 4, офис № 411, чрез адвокат С. П., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) за налагане на Глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № ******, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), с който на жалбоподателя В. за извършено нарушение по чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 179, ал. 3, вр.чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 300 лв., както и 10 лв. – такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗДвП. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ – в противоречие с материалноправните норми и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като винетната такса била 1 платена и не било ясно дали техническото средство, извършило заснемането, е технически изправно.

В съдебната фаза жалбоподателят В. В., редовно призована, не се явява. С Писмена молба адвокат С. П. излага доводите си по същество за отмяна на обжалвания ЕФ като препраща към основанията за това, посочени в Жалбата и допълнително сочи, че ЕФ се издавал веднага след нарушението, а в настоящия случай бил издаден след около 1 година и 6 месеца и че нарушението било недоказано, тъй като на приложения снимков материал не се виждал регистрационният номер на автомобила. Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на оспорения ЕФ (въззиваемата страна) – АПИ, редовно призовани на посочения съдебен адрес, изпращат представител – юрисконсулт Р. Б., която пледира за потвърждаване на ЕФ. Представя Писмени бележки, в които подробно аргументира тезата си за потвърждаване на ЕФ, тъй като бил издадено законосъобразно и не били допуснати процесуални нарушения при издаването му. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Представен е Списък на разноските. Наведено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 12.09.2022 година в 20.14 часа в извъннаселено място, а именно: по автомагистрала (АМ) „Марица” – А 4 (******* – Стара Загора – Харманли – Свиленград – граница Турция), при км. 89+476, на територията на село Момково, което попада на територията на община Свиленград, област Хасково, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с контролно устройство (техническо средство) с идентификатор № 20381 (част (елемент) 2 от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т.нар. ТОЛ система), която е стационарна електронна система за заснемане и за събиране на данни), е регистрирано и заснето движещото се в посока нарастващ километър, пътно превозно средство (ППС) – лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с държавен регистрационен № *********** с технически допустима максимална маса 1 860 кг, брой оси 2, екологична категория: евро 3 – собственост на жалбоподателя В. (видно от Справката за собствеността), за което не е заплатена дължимата пътна такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП - нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП . Т.е. установено е нарушение с номер, посочен в ЕФ.

След обработване на информацията от заснемането, от АПИ е издаден ЕФ № ****** на жалбоподателя В. в качеството й на собственик на ПС, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието (както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение), налична в преписката. ЕФ е изготвен по образец съгласно Протокол № 28765/21 от 09.09.2021 година на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ, ведно с образец към последната, представляващ Приложение към посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за незаплащане на дължимата пътна такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 179, ал. 3, вр.чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя В. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв., както и е посочено, че дължи 10 лв.- такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП.

Обжалваният ЕФ е редовно връчен на жалбоподател В. на 08.07.2024 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в преписката.

Възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Даден е 14-дневен срок на жалбоподателя В. да плати компенсаторната такса с оглед анулирането на ЕФ. В указания срок, жалбоподателят В. не плаща компенсаторната такса.

За работата и използването на устройството за конкретното нарушение е изготвен Доклад. Същият е приложен по делото и приет като доказателство.

3

От съдържанието на Доклада се установяват данни за датата и часа на нарушението, мястото му и характеристиките на процесното ППС. ЕФ е съставен на основание снимков материал – налични са записи от системата и по-точно две снимка, на които е видно процесното ППС. От същите се установява, че е заснето ППС с държавен регистрационен № ******** (тук е мястото да се посочи, че е неоснователно възражението, наведено от адвокат П. в Писмената му молба, свързано регистрационния номер на лекия автомобил, тъй като той се вижда съвсем ясно на снимковия материал, приложен в преписката). От приложените снимки стават ясни датата и часа на заснемане, идентични с датата и часа на нарушението, както и номерът на устройството. В съдебно заседание процесуалният представител на АНО сочи, че на снимковия материал, цифрата след думата „Dir” е посоката на движение на автомобила и същевременно представлява последната цифра на контролното средство и е посочен номерът на контролното устройство 20381, което отчита данните в посока нарастващ километър.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в

Административнонаказателната преписка (АНП), приобщени по реда на чл.

283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя В. с оглед установения факт, че при движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за процесното ППС, чийто собственик е жалбоподателя В. В., не е заплатена дължимата п ъ т н а такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, т.е. за процесното ППС няма валидна винетка.

Кредитират се и другите налични по делото писмени документи, извън 4 материалите по АНП, тъй като не са в противоречие с другите доказателства, на които Съдът дава вяра.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд – Харманли ( същата е в срок и съгласно Жалбата, по повод на която е образувано АНД № 559/2024 година на Районен съд – Свиленград), от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощни, приложени по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение след изпращане на делото по подсъдност на Районен съд – Свиленград от Районен съд - Харманли) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл.

59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189ж, ал. 2 от ЗДвП, т.е. настоящият Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП за нарушение, свързано със събиране на пътни такси по ЗП.

5

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваният ЕФ е законосъобразен от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на акта, водещи до отмяната му.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя В. и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

В настоящия случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя В. е ангажирана за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, установено с техническо средство № 20381 на основание издаден против нея ЕФ. ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП . Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия административнонаказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН, поради което при преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на Наказателното постановление (НП), не са приложими са ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП (приложен по аналогия), едновременно с това материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП обективни признаци, Съдът приема, че се покриват основните съществени елементи от административнонаказателния състав на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, твърдян за осъществен и вменен в отговорност на жалбоподателя В.. По този начин Съдът приема, че описанието на нарушението съдържа всички релевантни обективни признаци, поради което е удовлетворено това изискване за реквизита по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП . Т.е. самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно 6 защитата си. Посочването на дата на издаване на ЕФ, в какъв срок и пред кой орган подлежи на обжалване, не са след задължителните реквизити на ЕФ. В този ред на мисли фактът, че ЕФ не е издаден веднага след констатиране на нарушението е ирелевантен. Без правно значение е и кой физически е издал/съставил ЕФ, тъй като няма изискване в ЕФ да се съдържа подписа на този субект, който е издал/съставил ЕФ.