Решение № 612 от 29.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11688/2025
- Вид
- Решение № 612
- Подписан
- 29.01.2026
- В сила
- 29.01.2026
- Състав
- Галя Митова, Валентина Ангелова, Милен Евтимов
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 441 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 74 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 612 гр. София, 29.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галя Митова
Членове:
Валентина Ангелова
Милен Евтимов като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251100511688 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е жалба, с вх. № 7711/07.10.2025 г., подадена от Е. Т. В., Л. Т.
В. и В. Т. В. – взискатели по изп.д. № 20258480400657 по описа на ЧСИ Р.А., район на действие – СГС, рег. № 848 на КЧСИ срещу постановление на съдебния от 15.09.2025 г., с което е намален размерът на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателите от 700 лева на 200 лева.
В жалбата са изложени доводи, че с оглед броя на взискателите, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен съобразно правилата на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС за минималния размер на адвокатските възнаграждения възлиза на 920 лв. Поддържа се, че между постановяването на изпълнителното основание и образуването на изпълнителното дело са изминали няколко месеца, поради което са неоснователни изложените в изпълнителното производство доводи на длъжника, че не е дал повод за образуване на делото.
В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК насрещната страна по жалбата – 1 длъжникът „Топлофикация София“ ЕАД, е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения.
Претендира разноски за настоящото производство.
В писмените си мотиви, съдебният изпълнител счита жалбата за процесуално допустима, но неоснователна, като излага аргументи в подкрепа на това становище.
Представено е копие от изпълнителното дело.
Взискателят няма самостоятелно право да обжалва постановлението за разноски съгласно чл. 435, ал. 1 от ГПК, за разлика от длъжника - чл. 435, ал.
2, т. 7 от ГПК. Той обаче може да обжалва отказът на ЧСИ/ДСИ да предприеме действия по принудително изпълнение на дължимите вземания, вкл. и вземания за разноски по изпълнителното дело, които са определени да са в тежест на длъжника. В случая, с намаляване на разноските на взискателите по същество съдебният изпълнител е отказал да събере това вземане до пълния предявен размер от 700 лв. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
Софийски градски съд, след като разгледа жалбата и приложените с нея материали, намира следното:
Производството по изп. д. № 20258480400657 по описа на ЧСИ Р.А., район на действие – СГС, рег. № 848 на КЧСИ е образувано по молба на Е. Т.
В., Л. Т. В. и В. Т. В. срещу „Топлофикация София“ ЕАД за привеждане на изпълнение на изпълнителен лист от 07.08.2025 г. по гр.д. № 319/2023 г. на РС – гр. Луковит, с който „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на взискателите сумата от 2000 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
До длъжника „Топлофикация София“ ЕАД е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх. № 7731/21.08.2025 г., получена на 25.08.2025 г., в която са били посочени дължимите за изпълнителното производство разноски – 700 лв. – адвокатски хонорар, такси по изпълнението от 66 лв. и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 283,20 лв.
Видно от представеното извлечение от банкова сметка и удостоверение от „Общинска банка“ АД, на 27.08.2025 г. длъжникът е заплатил цялата 2 дължима сума от 3049,20 лв.
С възражение, вх. № 6993/11.09.2025 г. длъжникът „Топлофикация София“ ЕАД е поискал намаляване на приетите разноски по делото, в това число и на адвокатското възнаграждение.
С обжалваното постановление съдебният изпълнител е намалил разноски на взискателите за адвокатско възнаграждение на 200 лв.
При тази фактическа установеност въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна:
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
На първо място, при определяне на размер на дължимите на взискателите разноски за адвокатско възнаграждение следва да се съобрази, че съгласно Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела С-427/16 и С428/2016; Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22, Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/2022 г. по описа на I Т. О. на ВКС и др., Наредба № от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (заглавие променено на Наредба № 1 от 09.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ДВ, бр. 14 от 2025 г.), няма обвързващо за съда действие. Съдът определя адвокатско възнаграждение съобразно с предмета на делото, неговата фактическа и правна сложност, интереса, вида и количеството на извършената работа.
В случая, се касае за заплащане на парично вземане, поради което не е налице фактическа и правна сложност, обусловена от предмета на изпълнение или от прилагането на специфични способи за изпълнение.
Освен това, длъжникът в производството „Топлофикация София“ ЕАД е от категорията на т. нар „сигурни платци“, поради което не би било необходимо да бъде издирвано имущество на длъжника с оглед неговото осребряване. Не на последно място задължението по делото е било заплатено доброволно и изцяло в срока за доброволно изпълнение, поради което, извън подаване молбата по чл. 426, ал. 1 от ГПК, на процесуалния представител на взискателите не се е налагало извършване на каквито и да е други действия.
Що се касае до броя на взискателите, по отношение на тях не е провеждана отделна правна защита, поради което това обстоятелство не би могло да аргументира по-висок размер на адвокатското възнаграждение.
3
При така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че правилно съдебният изпълнител е определил размера на разноски за адвокатското възнаграждение, дължими на взискателите.
По изложените аргументи, жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По разноските за настоящото производство:
Претенцията за присъждане на сторените в настоящото производство разноски е заявена само от длъжника „Топлофикация София“ ЕАД.
Независимо от изхода на делото, тази претенция се явява неоснователна, тъй като по делата за обжалване действията на съдебния изпълнител чл. 78 от ГПК не намира приложение. Това е така поради естеството на производството, в което предмет на съдебен контрол е законосъобразността на действията и актовете по принудителното изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди е съдебният изпълнител. Последният не е страна в производството по чл. 435-438 от ГПК и защитата на страната, сторила разноски по дело за обжалване действията и актовете на съдебния изпълнител, следва да се осъществи по общия исков ред с предявяване на иск по чл. 441 от ГПК и чл. 74 от ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
Допълнителни аргументи в подкрепа на разбирането за неоснователност на заявената от длъжника претенция за присъждане на разноски, се извличат и от естеството на производството по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, което се явява е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски в рамките на изпълнителното дело. Следователно, същото е "производство за разноски" по смисъла на чл. 248 ГПК, поради което не е допустимо кумулиране на нови задължения за разноски в същия процес. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Определение № 4385 от 19.12.2022 г. по ч.к.гр.д. № 4667/2022 г. на II ГО на ВКС и др.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, с вх. № 7711/07.10.2025 г., подадена от Е. Т. В., Л. Т. В. и В. Т. В. – взискатели по изп.д. № 20258480400657 по описа на ЧСИ Р.А., район на действие – СГС, рег. № 848 на КЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Топлофикация София“ ЕАД за присъждане на разноски за настоящото производство.
Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5