Решение № 86 от 28.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Варна, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Шкодров при участието на секретаря Иванка Й. Друмева като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно наказателно дело № 20243110204674 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на пълномощник на дружеството против наказателното постановление на административно наказващият орган.

В жалбата се сочи, че на дружеството са извършвани проверки многократно и до момента не е имало констатации и препоръки относно таксата одобрение, която се събира.

По подаденото срещу АУАН възражение доводите на дружеството са напълно пренебрегнати и вместо тях са приети напълно необосновани констатации неподкрепени с доказателства и в разрез с установените факти. Такса одобрение е част от първоначалните плащания по Договора, платежните за които са предоставени.

Таксата е ясно посочена по вид и размер в Стандартния европейски формуляр към Договора част III Разходи по кредита т. 4. Предложените от дилъра и одобрени от дружеството клиенти се ползват със специални условия, иначе недостъпни извън сътрудничеството между дружеството и съответния дилър. Така се одобряват клиенти, които пропускат всички административни стъпки, които би следвало да извършат извън ангажимента за "fast lane" и одобрени условия. Условията включват - консултация и изготвяне на персонализиран продукт, съобразен с индивидуалните нужди на клиента отговарящ на възможностите му за месечен разход, желани услуги, първоначална инвестиция и закупуване на автомобила след периода на лизинга, адаптиран към намеренията му да ползва или продава актива след периода на финансиране. За усилията, които ОТП ЛИЗИНГ полага и е положило да организира специално отношение към конкретния клиент, същото събира упоменатата такса одобрение. По своето предназначение т. нар. такса за одобрение е насочена към покриване на извършени други разходи, които не 1 са включени в стандартната оценка на кредитоспособността на Лизингополучателя, която се прави преди сключване на договора за потребителски кредит, уредено в чл. 8 от Директива 2008/48/ЕО от 23 април 2008 г. Това е оценка, която се прави на всички кандидати за финансиране.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не и такива за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Не е подкрепен с никакви доказателства основния аргумент на наказващия орган, че предвидената такса е по усвояване и управление на кредита. Съвсем тенденциозно наказателния орган пропуска факта, че само в два от проверените пет договора за финансов лизинг фигурира таксата одобрение, който факт е пренебрегнат защото опровергава извода, че таксата е свързана с усвояване и управление на кредита, тъй като ако беше такава щеше да се събира от всички клиенти.

Също така неотговарящ на фактите, условията по договора и дадените обяснения е и другия аргумент, с който наказващия орган е подкрепил тезата си, а имено, че таксата одобрение е свързана с усвояването на кредита. Относно усвояването на сумата на финансиране същото принципно се извършва с покупката на избраната от клиента Лизингова вещ.

Преди всичко, за да бъде една такса, свързана с усвояването на кредита, е необходимо тя да се отнася до действия, които са свързани с реалното получаване или ползване на заетата сума. Усвояването на кредита е по-тясно понятие от „отпускане", което означава, че доколкото не става дума за реално получаване или ползване на заетата сума, може да се събират такси.

Събираната такса, видно от наименованието й, включва в себе си действия, свързани с неговото одобрение. Видно от информацията, таксата е еднократна и се събира след одобрение на искането за кредит, като не подлежи на връщане, вкл. и при упражняване на правото на отказ на клиента.

От изложеното се установява, че нито едно от посочените действия не е обвързано с усвояването на кредита в неговия тесен смисъл на реално, фактическо получаване или ползване на заетата сума. В този смисъл чл. 10а, ал. 2 ЗПК е неприложим и не е нарушен закона.

Необосновано и неправилно е да се приеме, че щом таксата е индивидуализирана в договора и събрана след подписването му, то се явява свързана с управление на договора.

Не следва да се подминава и обстоятелството, че възприетият от законодателя подход е да забрани изрично таксите, които не могат да бъдат събирани от кредитора (както е направено за таксите за усвояване, управление, предсрочно погасяване). По аргумент на противното, щом в Закона за потребителския кредит не се съдържа забрана за събиране на дадена такса, то тя не е забранена от него.

Наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като е постановено при 2 съществено нарушение на процесуалните правила, а именно на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, при липса на мотиви.

Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление и се претендират разноски.

В съдебно заседание представител на дружеството не се явява.

Представител на въззиваемата страна не се явява.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

На 02.04.2024 г. в гр. Варна, от служители на КЗП, сред които св. Х., била извършена проверка на дейността на "ОТП Лизинг” ЕООД. Проверката била извършена в офис на „ОТП Лизинг"-клон Варна, находящ се на бул. „Владислав Варненчик" № 92. Повод за проверката било писмо с вх. № В-01-329 от 29.06.2023г.

По време на проверката обектът работел. Проверяващите поискали и разгледали договор за лизинг на място, като този договор не бил част от предмета на АУАН и НП.

Съставен бил констативен протокол, а на дружеството било разпоредено да представи пред КЗП договори за предоставяне на финансов лизинг.

След постъпване на електронната поща на КЗП РД-Варна на документи, сред които и заверено копие на договор за предоставяне на финансов лизинг на пътно превозно средство, клиентски №84023, кратък номер на договора №87621 от 19.12.2024 г. служителите на КЗП извършили проверка на съдържанието му.

Съобразно договора, лизинга касаел лизингова вещ: 1 брой автомобил SKODA SUPERB с доставчик: „Еуратек Ауто" ООД с лизингова цена без ДДС 66 405.21 лева и остатъчна стойност без ДДС- 14 839.17 лева.

В точка 9 от договора се съдържала клауза, в която лизингополучателят се задължава да заплати такса за одобрение: без ДДС 890.35 лева, платима еднократно от подписване на договора. Таксата била дължима за преглед и одобрение на документацията по лизинга и по документацията по закупуване на ППС от посочения доставчик. В погасителния план.

Приложение А към договора за лизинг № 238402387621 била заложена такса за одобрение в размер на 890.35лв.

Съобразно съдържанието на тези документи, проверяващите приели, че таксата по точка 9 "Такса за одобрение“ е за преглед и одобрение на документацията по лизинга, т. е. за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита /лизинга/. Тази такса не е за предоставяне на допълнителна услуга, както позволява ЗПК, а е за действия, свързани с усвояване и управление на договора и се изисква само на лизингополучатели, които са одобрени и са сключили договор, включена в погасителния план и заплащането се изисква до пет дни след подписване на договора.Възнаграждението, посочено в договора дължимо като "Такса за одобрение“ е платимо еднократно, след подписване на договора и се изисква само от потребителите, които са одобрени и на които е предоставен финансов лизинг, което означава, че това възнаграждение се изисква за дейност, свързана с усвояването и 3 управлението на кредита. Още повече, че такова възнаграждение се изисква едва след разрешаване на Финансовия лизинг и неговото отпускане и се включва в сключения между страните договор. Т.е. дейността за която се изисква "Такса за одобрение“ е свързана с усвояване и управление на кредита и не представлява допълнителна услуга.

На 09.05.2024г. св. Х. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу въззивното дружество. В съдържанието на акта за установяване на административно нарушение било описано приетото за установеното нарушение, а именно – на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, тъй като на 19.12.2024 г. в гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" №92, чрез договор за финансов лизинг /потребителски кредит/ № 238402387621 от 19.12.2023 г. дружеството е изискало заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на упълномощено лице.

По административно наказателната преписка били приложени копия от лизинговия договор; погасителен план; стандартен формуляр; констативни протоколи и др.

Срещу АУАН били направени възражения, но били преценени като неоснователни.

Впоследствие, въз основа на акта за установяване на административно нарушение от административно наказващия орган било издадено наказателно постановление, видно от обстоятелствената част на което фактическата обстановка, описана от служителите на КЗП е била възприета изцяло. На описаното нарушение е била дадена правна квалификация по чл. чл. 10а ал. 2 от ЗПК, и на осн. чл.45 ал.1 от същия закон е било определено административно наказание имуществена санкция в минимално предвидения размер.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства – показанията на св. Х.; копия от лизинговия договор; погасителен план; стандартен формуляр; констативни протоколи и др.

При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е срокът за възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в рамките на предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Приложените по делото копия от документи представляват безспорни доказателства за извършеното нарушение, установявайки наличието на конкретен договор за предоставяне на финансов лизинг на пътно превозно средство /клиентски №84023, кратък номер на договора №87621 от 19.12.2024 г./, както и съдържащата се в точка 9 от договора клауза, в която лизингополучателят се задължава да заплати такса за одобрение, дължима за преглед и 4 одобрение на документацията по лизинга и по документацията по закупуване на ППС от посочения доставчик, която такса била заложена в погасителния план, приложение А към договора за лизинг № 238402387621. Въпросната такса се е изисквала само от вече одобрени и сключили договор лизингополучатели, включена била в погасителния план и следвало да се заплати до пет дни след подписване на договора, поради което и правилно е било прието, че същата не представлява такса за предоставяне на допълнителна услуга, а е такава за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по ЗПК.

Административно наказващият орган правилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение, като при определяне размера на административното наказание правилно е определен такъв в минималния. Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на ЗЗП наказващият орган правилно е съобразил липсата на доказателства за извършване други такива нарушения, поради което санкция в минималния размер би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е правилно определено по своя размер.