Присъда № 10 от 04.05.2022, Окръжен съд - Стара Загора

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 10 от 04.05.2022 г. по НОХД № 2352 по описа за 2021 г. на Окръжен съд –

С.

Обвинението против подсъдимия И.З.К., ЕГН ********** е в това, че на 02.12.2020г. в с.***, общ.М., обл.С., *** умишлено е умъртвил другиго – лицето И.П. Х., ЕГН **********, от същото село – престъпление по чл.115 от НК и в това, че в периода от 25.11.2020 г. до 02.12.2020 г. в с. ***, общ.

М., обл. С., в условията на продължавано престъпление на два пъти е отнел чужди движими вещи – сума пари в размер на 20 лева и мобилен апарат марка „Самсунг Галакси А20Е“ на стойност 269,00 лева – всичко на стойност 289,00 лева от владението на И.П. Х., от с. ***, общ. М., обл. С. и 1 бр. Мобилен апарат марка „Нокия 2,3“ на стойност 199,00 лева, 1 бр. кожен калъф към него на стойност 15 лева – всичко на стойност 214,00 лева от владението на А.А.К. от с. ***, общ. М., обл. С., И. всичко на обща стойност 503,00 лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК.

Съдът конституира в качеството на граждански ищци и частни обвинители по делото П.И.Х. и Г.И.Х. /като синове на починалия И.П. Х./, М.

П. Х. и И.Г.Х., със съгласието на своя баща и законен представител Г.И.Х.

/като внуци на починалия И.П. Х./.

Съдът прие за съвмество разглеждане в наказателното производство предявените граждански искове, както следва: от П.И.Х. против подсъдимия И.З.К. в размер на 150 000 лв., ведно със законната липва от датата на увреждането – 02.12.2020 г. до окончателното й изплащане; от Г.И.Х. против подсъдимия И.З.К. в размер на 150 000 лв., ведно със законната липва от датата на увреждането – 02.12.2020 г. до окончателното й изплащане; от М. П. Х. против подсъдимия И.З.К. в размер на 50 000 лв., ведно със законната липва от датата на увреждането – 02.12.2020 г. до окончателното й изплащане; от И.Г.Х., със съгласието на своя баща и законен представител Г.И.Х., против подсъдимия И.З.К. в размер на 50 000 лв., ведно със законната липва от датата на увреждането – 02.12.2020 г. до окончателното й изплащане.

Съдът разгледа и реши делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, в 1 хипотезата на чл.371, т.1 от НПК.

Прокурорът поддържа повдигнатите срещу подсъдимия

К. обвинения по обвинителния акт. В пледоарията си заявява, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка е И.снена всестранно и обвиненията са доказани по несъмнен начин. Предлага на съда да наложи на подсъдими И.К. за извършеното убийство, наказание „Лишаване от свобода“ при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, над средния предвидения в закона размер, при първоначален „строг“ режим, като се приспадне срока на задържането му. За престъплението по чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК предлага да се наложи наказание над минималния размер предвиден в закона, като се отчетат отегчаващите отговорността обстоятелства и за това престъпление. Предлага да се приложи разпоредбата на чл.23 от НК и да се наложи едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” в размер на по-тежкото от двете, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. По отношение на предявените граждански искове за неимуществени вреди от наследниците на пострадалия, моли да бъдат уважени от съда съобразно принципа за справедливото им обезщетяване. По отношение на веществените доказателства заема становище, че следва да бъдат върнати на собствениците им, а останалите – да бъдат унищожени поради незначителната им стойност.

Пледира разноските по делото да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

Повереникът адв. И.И. и частните обвинители П.И.Х. и Г.И.Х. поддържат обвинението срещу подсъдимия наред с прокурора. Повереникът развива съображения за доказаност и на двете обвинения срещу подсъдимия К. по несъмнен начин, като се оспорва единствено мотива за убийството приет от прокурора в обвинителния акт. Според частните обвинители П. и Г.Х. и техния повереник мотива на подсъдимият И.К. за убийството на баща им И. Х. е бил да открадне мобилния му телефон и наличните парични средства.

Повереникът пледира за осъдителна присъда и определяне на наказание «лишаване от свобода» за престъплението по чл.115 от НК при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства над средния предвиден в закона размер /т.е. над 15 години/. По отношение на второто престъпление по обвинението – по чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК пледира за наказание «лишаване от свобода» което да бъде индивидуализирано от съда в справедлив размер. Предлага да се приложи разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК и на подсъдимият К. да се наложи едно общо най-тежко наказание “Лишаване от свобода” в размер на по-тежкото от двете – наложеното за убийството, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. По отношение на предявените от доверителите му четири граждански иска за неимуществени вреди моли да бъдат уважени в пълен размер – така както са предявени от всеки граждански ищец, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието. Претендира за присъждане на доверителите му на направените от тях разноски по делото. По отношение на веществените доказателства по делото: мобилен телефон м.“Нокия“, таблет м.“Дива“ и мобилен телефон м.“Самсунг Галакси А20Е“ ведно с пренадлежности и 2 документи за последния да бъдат върнати на наследниците на починалия И.

Х..

Защитникът на подсъдимия К. – адв. С.Ч. от АК – С., в хода на съдебните прения не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Развива съображения, че е доказана вината на подзащитният му в извършване на двете престъпления по обвинението, като по отношение на учийството на И. Х., счита за установен мотива приет от прокурора, а не този развит от частното обвинение. Моли съдът да определи на подзащитния му К. наказание „Лишаване от свобода“ и за двете престъпления по обвинението срещу него, като размера на всяко да индивидуализира при превес на смекчаващите отговрността обстоятелства, над минимума предвиден в закона за съответното престпление. Счита, че са налице условията за групирането им и моли за приложение на разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, като на подсъдимият К. се наложи едно общо най-тежко наказание “Лишаване от свобода” в размера на по-тежкото от двете – наложеното за убийството, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Предлага на съда да приспадне времето през което К. е бил задържан и с МН“Задържане под стража“. По отношение на предявените граждански искове за неимуществени вреди от наследниците на пострадалия счита, че са изключително завишени. По отношение на веществените доказателства и разноските по делото споделя становището на прокурора.

Подсъдимият И.З.К. поддържа пледоарията на защитника си и в последната си дума моли за по-леко наказание.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И.З.К. е роден на ***** г. в гр. К., с постоянен адрес в с. ***, общ. М., *** и настоящ адрес с. ***, ***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан, безработен, с ЕГН **********.

Подсъдимият И.К. живее на посочения настоящ адрес заедно със своята майка свидетелката З.И.Г. и свидетеля З.В.К., който не е биологичен баща на подсъдимия, но го е признал за свой син. Къщата е била предоставена за ползване на семейството на подсъдимия от работодателят на свидетеля З.

К..

Свидетелката А.А.К. е съсед на подсъдимия К. и живее на адрес с.

***, ***. Същата съжителства на посочения адрес със сина си и неговата съпруга. На 25.11.2020 г., около 9,00 часа извела от дома си собствените им кози, за да ги заведе при пастира на селото за паша. Излизайки от къщата не заключила пътната врата, защото знаела, че снаха й е вътре в къщата. Докато вървяла свидетелката К. минала покрай къщата на подсъдимия К. и видяла, че той излиза от нея. Подсъдимият, след като се разминал със свидетелката К., се 3 отправил към нейния дом и на място установил, че пътната врата е отключена, и влязъл в двора. Отправил се към жилищната сграда и незабелязано влязъл в една от стаите на приземния етаж, обитаван от свидетелката К., където на шкаф до спалнята й видял мобилен телефон и го взел. Телефонът бил марка „Нокия“, с ИМЕЙ 353171110567288. По същия начин незабелязано напуснал къщата и двора. Свидетелката К. се върнала в дома си след около 20-30 минути и установила липсата на телефона си, като видяла, че едно от шкафчетата в стаята й е разхвърляно. За случилото се сигнализирала на тел.112.

Пострадалият И.П. Х., който също е съсед на подсъдимия К., на 74 г., живеел сам на ул. *** в същото село. Двамата се познавали, като съседи и често се виждали през деня по улицата.

В началото на м. ноември 2020 г. във владение на подсъдимия К. /по негови обяснения – намерен на улицата пред дома му/ се оказал друг мобилен телефон собственост на пострадалия Х., а именно м. „Нокия“, с тъмносин на цвят гръб и с прозрачен силиконов калъф, приобщен като веществено доказателство по делото /и предявен в хода на съдебното следствие на подсъдимия К. и на частните обвинители, граждански ищци и свидетели по делото – П.Х. и Г.Х./, с който същият се разпоредил като го е продал на свидетеля С.Г.И., също от с. *** за сумата от 70 лева. Подсъдимият К. знаейки, че пострадалия Х., който е самотно живущ, няма как да остане без мобилен телефон, необходим му за да осъществява връзка със синовете му, живущи в гр. С., на инкриминираната дата 02.12.2020 г. вечерта около 18,00 часа решил да отиде в дома на пострадалия, за да отнеме новият му мобилен телефон и наличните му парични средства. Подсъдимият К. напуснал дома си и се отправил към този на пострадалия Х.. Бил облечен с дънки, жилетка, обут с маратонки и с черна плетена зимна шапка на главата. На пътната врата на пострадалия имало звънец, на който позвънил, но последният не излязъл.

Подсъдимият К. видял, че в една от стаите в къщата свети, прескочил оградата и влязъл в двора. Достигайки до къщата, подсъдимият почукал на прозорец на остъкленото преддверие на къщата, но пострадалият отново не реагирал.

Тогава подсъдимият К. видял, че пострадалия Х. гледа телевизия. Опитал да отвори вратата на остъкленото преддверие, но тя била заключена. За да привлече вниманието на пострадалия Х. и да го накара да излезе, подсъдимият К. развъртял крушката, която светела пред остъкленото преддверие И. хвърлил в двора. След като пострадалият Х. не реагирал и на последното действие, подсъдимият К. отишъл до телевизионната сателитна чиния и прекъснал кабелното захранване. Веднага след това пострадалият Х., носейки в дясната си ръка мобилен телефон марка „Самсунг Галакси А20“ с ИМЕЙ ****, излязъл от вътре, за да разбере какво се е случило и се натъкнал на подсъдимия К.. Пострадалият бил облечен с долнище на пижама и тениска с къс ръкав. Като видял подсъдимия К. непосредствено пред вратата на преддверието на къщата, пострадалият се насочил към него и помежду им настъпило боричкане, в хода на което подсъдимият ударил с юмрук челото на 4 пострадалия и последният паднал на земята. При това действие и телефонът на пострадалия паднал на земята. Малко след това пострадалият се изправил и боричкането продължило. В течение на същото подсъдимият с левия си лакът счупил стъклото на входната врата на остъкленото преддверие и на земята изпадали стъкла. После подсъдимият пак ударил с юмрук пострадалия и го съборил по гръб на земята. Макар и легнал, пострадалият се опитал да нанася удари на подсъдимия К., а впоследствие успял да се изправи до седнало положение. В този момент подсъдимият забелязал в близост до себе си в метална кофа дървен сап, взел го и с него нанесъл няколко удара – по краката и гърба на пострадалия. Впоследствие подсъдимият К. хвърлил настрани сапа и с две ръце започнал да души пострадалия Х., който отново бил по гръб на земята. Пострадалият въпреки това успял да противодейства на подсъдимия К., опитвайки се да сломи нападението над себе си с нанасяне на удари с ръце и опити за изправяне. В този момент подсъдимият забелязал парчетата от счупения прозорец на вратата в непосредствена близост до тях, взел своята паднала по-рано при сборичкването плетена вълнена шапка и с нея, за да не се пореже, взел едно от парчетата стъкло и го забил в лявата област на врата на полуизправилия се пострадал. След удара последния се установил трайно на земята, падайки на една страна. Подсъдимият К. се изправил, извадил стъклото от врата на пострадалия и го хвърлил над къщата, след което с крак обърнал по корем тялото на пострадалия Х.. После подсъдимият забелязал изпадналия мобилен телефон на пострадалия, взел го и влязъл в къщата. От наличен портфейл на масата в стаята подсъдимият К. взел 20 лева и напуснал имота по начина, по който влязъл, взимайки със себе си дървения сап. Отишъл в района на бившето ТКЗС на селото, където запалил огън и изгорил дървения сап. След това се прибрал в дома си, извадил СИМ-картата от телефона на пострадалия Х. и монтирал същата на ползвания от него телефон – по-рано отнетият от дома на свидетелката А.К. телефон марка „Нокия“, с ИМЕЙ 353171110567288.