Определение № 1393 от 08.04.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1393 гр. Варна, 07.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.а

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело № 20223100500446 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 4777/25.02.2022 г. депозирана от “Д. Г.“ ЕООД, чрез адв.Ц.А., срещу решението на ВРС-33с-в № 260047/17.01.2022г по гр.д.

12359/2020г, в частта, в която е признато за установено в отношенията между страните, че:

1. Ответникът дължи на ищеца П.Г. сума в размер на 300.00 лв. представляваща частичен иск от общ иск в размер на 2000.00 лв. – неимуществени вреди от преживени болки и страдания, в резултат на увреждане, причинено на ищеца от „Д. Г.“ ЕООД на 13.03.2020г, изразяващо се в увреждане на здравето, посредством причиняване на луксация на дясна патела и увреждане на медиалния менискуск- хоризонтална лезия в задния рог, които неимуществени вреди ищеца е претърпял както при инцидента, така и през времето на възстановяването му, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК пред ВРС - 15.07.2020г до окончателно изплащане на вземането, което вземане е присъдено на основание издадена Заповед за изпълнение №3530/27.7.2020г по ч.гр.дело № 8155/2020г на ВРС, 33-ти състав.

2. Ответникът дължи на ищеца П.Г., сума в размер на 1200.00 лв., представляваща частичен иск от общ иск в размер на 7000.00 лв., явяващи се разлика между трудово възнаграждение, което би следвало да получи ищеца от фирма „Б.“ АД, ЕИК ....., в която е работил преди злополуката и обезщетението за временна неработоспособност, което е получил за периода от настъпване на вредоносното събитие - 13.03.2020г до връщането на ищеца на работа на 29.06.2020г, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК пред ВРС - 15.07.2020г до окончателно изплащане на вземането, което вземане е присъдено на основание издадена Заповед за изпълнение № 3530/27.7.2020г по ч.гр.дело №8155/2020г на ВРС, 33-ти състав.

Навеждат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Налице били редица противоречия, както в мотивите на съда, така и в приетите писмени доказателства предоставени от ищеца.

1

Съдът, не взел предвид основно твърдение в исковата молба, от което ищецът се е отказал в първото по делото о.с.з., а именно, че преди инцидента е бутал количка в оранжерията. Счита, че показанията на св. Кулев досежно това, дали ищеца е ползвал количка в градинския център на 13.03.2020 г. за неотносими, доколкото същият не е свидетел – очевидец.

Изразява несъгласие с мотивите на съда, че според Заповед

№ 1/18.09.2019 г. на управителя на дружеството, е предписано служител на градински център „Д. Г.“ да придружава външни лица на територията на производствените п омещения и оранжерии. Никъде в заповедта не било посочено такова задължение. Напротив била налице забрана за влизане на външни лица на територията на центъра.

Съдът, не взел под внимание и показанията на св. Димитров, който имал преки наблюдения за състоянието на настилката в оранжериите, тъй като работил там. Нещо повече, същият е бил очевидец, като именно той е предприел действия за оказване на първа помощ след падането на ищеца. Недоказани останали и твърденията на ищеца, относно проведен разговор между него и продавачката в магазина.

Не е съгласен и с мотивите на решението в частта, в която е прието, че ищецът е бил оставен сам в оранжерията да си подготви исканите от него касетки с цветя. Твърди, че като не се е съобразил със заповедта и не е изпълнил указанията поставени върху табелите в градинския център ищецът сам е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.

Счита за недоказани твърденията посочени в исковата молба, че ответникът /сега въззивник/ в лицето на неговия служител не е реагирал на инцидента, като въпреки че е видял инцидента е продължил да си полива растенията в оранжерията. Представени са писмена справка от Виваком и от „Спешен център“, от които е видно, че първото телефонното обаждане до „Бърза помощ“ за инцидента, е извършено от мобилен номер на служител в центъра. Показанията на св. Димитров потвърждавали това.

Сочи налични несъответствия между заключението на в. л. по назначената СМЕ и представените амбулаторни листи, а именно:

Амб. Лист № 256/26.03.2020 г.

Амб. Лист № 113/27.03.2020 г.

Амб. Лист № 138/25.04.2020 г.

Амб. Лист № 289/30.04.2020 г.

Амб. Лист № 162/30.04.2020 г.

Амб. Лист № 320/14.05.2020 г.

Амб. Лист № 218/04.06.2020 г.

Противоречия са констатирани и в представените от ищеца болнични листове пред ТЕЛК, според представените по делото експертни решения на ТЕЛК, а именно:

Експертно решение № 2807/01.09.2020 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М. - Варна" ЕАД и

Експертно решение № 3482/21.12.2020 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. А. - Варна" АД Противно на констатации от ТЕЛК, съдът на база представените болнични листове е направил извод, че неработоспособността на ищеца е била с продължителност два и половина месеца.

Съгласно представените болнични листове, а именно:

БЛ № Е20200767474/27.03.2020 г.,

БЛ № Е20200767537/30.04.2020 г.,

БЛ № Е20201333919/04.06.2020 г. всички издадени от „АМЦСМП - М. д." ЕООД, като причина за настъпване на посочената диагноза е „злополука - нетрудова", което 2 потвърждава тезата, че травмата не била получена от П.Г. при и по повод на изпълнение на трудовите му функции.

Твърди, че ищецът не е имал възможност да реализира трудови доходи от датата на инцидента до месец май, но не поради причина на инцидента, а по причина на пандемията от COVID-19. В този смисъл останала недоказана причинно-следствената връзка между инцидента и невъзможността на ищеца да изпълнява трудови функции през процесния период.

Оспорва мотивите на съда, досежно изтърпените болки и страдания от ищеца, като видно било от заключението на в. л., че гипсова имобилизация се прави именно за тяхното предотвратяване. Няма наведени твърдения в исковата молба за продължаващи болки, липсват и доказателства за наложено оперативно лечение за отстраняване на частта от разкъсания менискус. В. л. в заключението си излага още, че не може да се установи дали на същото място ищецът е имал предшестващи травми в областта на дясна коленна става и независимо е посочил, че е възможно да е била сваляна гипсовата имобилизация. Св. Г.а е заявила, че на ищеца му е „правен един ЯМР, когато му е махнат гипса“, което изключвало наведени твърдения за махане, респ. поставяне на гипс. Единствено съпругата на св. Г.а твърди наличие на болки и страдания и то в „Спешен център“. Съдът, следвало да приеме за достоверни показанията на свидетеля-очевидец Димитров, а не тези на съпругата на ищеца.

Счита, че заповедите на Министъра на здравеопазването, във връзка с пандемията от COVID-19, действали по време на процесния период е следвало да бъдат съобразени от съда при постановяване на обжалваното решение. Ищецът видно от писмените доказателства е работил като управител на ресторант и като такъв определено във времето на пандемията не му се е налагало да упражнява трудовите си функции, поради забрана от Министъра на здравеопазването.

Оспорва изцяло присъдените в полза на ищеца суми. Твърди, че е налице съпричиняване от негова страна.

Моли за отмяна на постановеното решение в обжалваната част. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор по жалбата от П. Г. Г. , чрез адв. Я.Я., в който е изразено становище за правилност и законосъобразност в обжалваната му част .

Моли за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението в обжалваната му част. Претендира разноски за въззивната инстанция.

В жалбата няма обективирани доказателствени искания.

Постъпилата жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения. Ето защо същата следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от горното и на осн.чл.267 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх.

№ 477/25.02.2022 г. депозирана от “Д. Г.“ ЕООД , чрез адв.Ц.А., срещу решението на ВРС33с-в № 260047/17.01.2022г по гр.д. 12359/2020г, в частта, в която е признато за установено в отношенията между страните, че:

1. Ответникът дължи на ищеца П.Г. сума в размер на 300.00 лв. представляваща частичен иск от общ иск в размер на 2000.00 лв. – неимуществени вреди от преживени 3 болки и страдания, в резултат на увреждане, причинено на ищеца от „Д. Г.“ ЕООД на 13.03.2020 г., изразяващо се в увреждане на здравето, посредств ом причиняване на лускация на дясна патела и увреждане на медиалния менискуск- хоризонтална лезия в задния рог, които неимуществени вреди ищеца е претърпял както при инцидента, така и през времето на възстановяването му, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК пред ВРС - 15.07.2020г. до окончателно изплащане на вземането, което вземане е присъдено на основание издадена Заповед за изпълнение №3530/27.7.2020г. по ч.гр.дело № 8155/2020г на ВРС, 33-ти състав.

2. Ответникът дължи на ищеца П.Г., сума в размер на 1200.00 лв., представляваща частичен иск от общ иск в размер на 7000.00 лв., явяващи се разлика между трудово възнаграждение, което би следвало да получи ищеца от фирма „Б.“ АД, ЕИК ....., в която е работил преди злополуката и обезщетението за временна неработоспособност, което е получил за периода от настъпване на вредоносното събитие - 13.03.2020 г. до връщането на ищеца на работа на 29.06.2020г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК пред ВРС - 15.07.2020г. до окончателно изплащане на вземането, което вземане е присъдено на основание издадена Заповед за изпълнение № 3530/27.7.2020г. по ч.гр.дело №8155/2020г на ВРС, 33-ти състав.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 446/2022г на ВОС за 19.04.2022г от 13.30ч, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4