Решение № 261245 от 22.12.2021, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 261245 28.10.2021 г. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд,

59 – ти граждански състав на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание в състав:

Районен съдия: АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ

Секретар: Анелия Такова

Като разгледа докладваното от съдията Муртев гражданско дело

№ 6340 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на

“Стаматови-ГСН СИЕ” СД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Трояново, общ. Камено, обл. Бургас, представлявано от С.П.С.. срещу Р.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2500 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на договора за наем.

Сочи се, че на 27.07.2019г. ищецът като наемател е сключил договор за наем с ответника за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2020г. до 30.09.2021г. на недвижими имоти, представляващи:

-

Нива с площ от 15, 651 дка /петнадесет декара и шестстотин петдесет и един кв.м./, съставляваща имот № 013007 /тринадесет хиляди и седми/, по плана за земеразделяне на землището на същото село, в местността “АНДОНОВА ЧЕШМА” – поземлен имот с идентификатор ***;

-

Нива с площ от 26.989 /двадесет и шест декара и деветстотин осемдесет и девет кв.м./, съставляваща имот № 122011 /сто двадесет и две хиляди и единадесет/ по плана за земеразделяне на землището на същото село, в местността “КОПАНИ КАМЪНИ” – поземлен имот с идентификатор ***;

-

Нива с площ от 27.022 /двадесет и седем декара и двадесет и два км.м./, съставляваща имот № 027018 /двадесет и седем хиляди и осемнадесети/ по плана за замеразделяне на землището на същото село, в местността “ДОЙКИНА

ЛОКВА”

– поземлен имот с идентификатор ***.

Ищецът твърди, че е планирал и извършил следните мероприятия:

- в поземлен имот с идентификатор ***- 15, 651 дка. : три дискувания с разход /3x6/ 18 лева – 281, 71 лева, сеитба с разход по 5 лева за дка – 78, 25 лева, семена 391 кг. X 0,50 ст. – 195, 00 лева – валиране с разход по 4 лева за дка – 62, 00 лева;

- в поземлен имот с идентификатор *** – 27, 022 декара: оран с разход 15 лева за дка – 405, 33 лева, три дискувания /3x6 лева/ 18 лева за дка – 486, 39 лева

- в поземлен имот с идентификатор *** – 26, 989 декара: три дискувания /3x6 лева/ - 18 лева за дка, равняващи се на общо 485 лева или общо разходи по извършените агротехнически мероприятия 1994, 48 лева.

Ищецът твърди, че след извършване на агротехническите мероприятия и извършване на обход установил, че границите на имотите са маркирани с колчета и някой друг подготвя обработката на имотите.

След депозиране на жалби и сигнали, разбрал, че ответникът е сключил и друг договор за наем, който договор дава права на трето лице да обработва земеделските земи, предмет на договора за наем на ищеца. Твърди се, че ищецът понесъл вреди и пропуснал да реализира ползи.

Иска се осъждане на ответника да заплати сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева – обезщетение за неизпълнение на договор за наем, сключен на 27.07.2019 год., от които 1994, 48 лева представляващи претърпяната загуба в размер на разходите за агротехнически мероприятия на имотите посочени по-горе, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща печалбата, която ищецът би реализирал, ако бе обработвал имотите посочени по-горе през цялата стопанска година

2020 – 2021 год., а сумата от 205, 52 /двеста и пет лева и петдесет и две стотинки/ лева, представляваща размера на субсидията за подпомагане по СЕЕП и ЗД, която той би получил за обработване на декар площ, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска, до окончателното погасяване на задължението.

В срока по чл.131 ГПК, ответната страна е депозирала отговор на исковата молба. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Сочи се, че ищецът не е посочил кога точно твърди да е извършил описаните в исковата молба агротехнически мероприятия в имотите – “оран”, “дискувания”, “сеитба” и “валиране” в посочените имоти с идентификатори ***, *** и ***. Твърди се, че през стопанската 2020/2021г. ищецът не е извършвал описаните в исковата молба агротехнически мероприятия. Сочи се, че процесните земеделски земи са били обработвани от ищеца в предходни стопански години, включително и през стопанските 2018/2019г. и 2019/2020г.

Поддържа се, че представения по делото договор за наем от 27.07.2019г. ответницата е била принудена да подпише, като условие, поставено от ищеца, за да й се изплати възнаграждение за ползването на земите през стопанската 2018/2019г., като това било практика на ищеца.

Иска се прогласяване на нищожност на договора като сключен при липса на съгласие, при условия, които накърняват добрите нрави, а така също и в нарушение на закона – основания по смисъла на чл.26, ал.2 и ал.1 от ЗЗД. Твърди се и че в договора липсва съществен елемент – наемна цена. Твърди се, че ответницата е прекратила отношения с ищеца и е предоставила под наем земите си за обработване на друго лице през стопанската 2020/2021г., което именно е извършило обработката и сеитбата на земята.

В с.з. ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител – адв. М., поддържа исковата молба и моли за уважаване на така предявения иск. Претендира съдебно-деловодни разноски.

В с.з. ответницата, чрез процесуалния си представител – адв. В. поддържа доводите изложени в отговора на исковата молба като моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски.

С протоколно определение от

28.09.2021г., съдът е приел направеното от ищеца увеличение на размера на иска за обезщетение за неизпълнение на договора за наем, сключен на 27.07.2019г., като е постановил същият да се счита предявен за сумата от 6191, 30 лв., от които 2058, 25 лева, представляващи претърпяната загуба в размер на разходите за агротехнически мероприятия на имотите, посочени в исковата молба, сумата от 1195, 40 лева, представляваща печалбата, която ищецът би реализирал, ако бе обработвал имотите, посочени по-горе през цялата стопанска година 2020 – 2021 год., а сумата от 2937, 65 лв., представляваща размера на субсидията за подпомагане по СЕЕП и ЗД, която ищецът би получил за обработване на декар площ през същата стопанска година, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяване на иска до окончателното погасяване на задължението.

Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Бургаският районен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните по делото не е спорно, че същите са се намирали в трайни облигационни отношения, в хода на които процесните имоти са се обработвали от ищцовото дружество през голям период от време, датиращ още от 2006г. Това обстоятелство се признава от ответника с отговора на исковата молба и се потвърждава от представените по делото договор за аренда на земеделска земя № 99, т. I, сключен между ответника, в качеството му на арендодател и ищцовото дружество, в качеството му на арендатор, за срок от 10г./л.39-40 от делото/, договор за наем на земеделска земя от 27.07.2018г. и 27.07.2020г. /л.41-44 от делото/. Съдът намира, че последните два договора също са действителни и са породили правни последици по отношение на ответницата по делото, въпреки депозираното от нея становище на л.56, с което ги е оспорила като недействителни, поради липса на съгласие. Това възражение настоящия състав намира за неоснователно, тъй като видно от съдържанието им, същите са били подписани от лицето Д. К. Д., в качеството му на пълномощник. За съда не възниква съмнение, че това е братът на ответницата, от една страна, заради носените от лицата еднакво презиме и фамилия, а и с оглед изнесените от свидетелката Тотева показания, която сочи, че имотът е съсобствен на ответницата и брат й, който също е подписвал договори за наем на имотите. В тази връзка следва да се има предвид, че договор за наем на земеделска земя със срок над една година се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице.

Това правило е изключение от принципа за управление на мнозинството при съсобствените вещи. Съсобствениците, които притежават 25 или дори 50 % от общите части от земеделска земя, могат да сключват договор за наем за срок, не по-дълъг от три години. /чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗ/. Това е така, заради разпоредбата на чл.229, ал.2 ЗЗД, която гласи, че лицата, които могат да вършат действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години. Ответницата не е въвела в процеса твърдения, нито ангажирала доказателства за липса на надлежно упълномощаване на брат си, в качеството му на неин пълномощник по тези две сделки и доколкото законът не предвижда форма за действителност на тези договори, съдът намира същите за валидни и не страдащи от сочения от ответницата порок.

В чл.8 от договора за наем на земеделска земя от 27.07.2019г., страните са постигнали съгласие, ответникът да поеме задължение да не сключва договори за наем с трети лица относно процесните земеделски имоти, преди изтичането на срока или прекратяването на настоящия договор. На това задължение на наемодателя, регламентирано с договора кореспондира и уговореното в чл.11 от договора, право на ищцовото дружество на несмущавано ползване на отдадените под наем земеделски земи.

Не е спорно между страните и че на

27.07.2019г., процесните имоти са били отдадени под наем от ответницата посредством сключения между тях договор за наем на земеделска земя. /л.7 от делото/ за срок от една стопанска година, обхващаща времето от 01.10.2020г. до дата 30.09.2021г.

Не е спорно по делото, а и се установява от представения по делото договор за наем на земеделска земя от 25.07.2020г. /л.19 от делото/, че същите земеделски земи, предмет на договора от 27.07.2019г. са били отдадени от ответницата под наем на трето лице, а именно ЗП Г. Т. Г., за ползване през същата стопанска година – от 01.10.2020г. до 01.10.2021г.

Представено по делото е постановление на за отказ да се образува досъдебно производство, издадено от РП – Бургас, постановено във връзка с депозирано заявление на ответницата по повод отправени на 25.09.2020г. закани и заплахи от служителки на ищцовото дружество във връзка с подписване на договор за наем на процесните земеделски земи.

Представена по делото от ОС по Земеделие – Камено е анкетна карта по Наредба № 3, от която се установява, че процесните имоти в землището на с. Трояново, за стопанската 2020/2021г. са били заявени за ползване от Г. Т. Г..

Представен по делото е разходен касов ордер № ********* от 21.09.2020г., носещ подпис на ответницата, от който се установява, че същата е получила доплащане от ищцовото дружество на сумата от 1122 лв. във връзка с предходни наемни правоотношения.

Представено е отговор на ОС “Земеделие” гр. Камено изх. № 12-04-1007-1/01.10.2020г., изготвен по повод заявление на ищцовото дружество вх. № РД-12-02-1007/09.09.2020г. /л.45-46 от делото/, от който се установява, че за процесните имоти за землището на с. Трояново в срока до 31.07.2020г. и до 09.09.2020г. няма представени други договори от земеделски стопани за стопанската 2020/2021г.

Представена е жалба от С.П.С.., в качеството й на съдружник в ищцовото дружество, адресирана до РП – Бургас /л.47 от делото/, в която се прави оплакване във връзка с констатирано на 01.10.2020г. трасиране на процесните имоти в землището на с. Трояново от трето лице.

Представено е запитване от ищцовото дружество до ОД “Земеделие” гр. Бургас, подписано от управителя /л.48 от делото/, в което се релевира оплакване, че два от имотите, а именно имот № 110, 005 с площ от 31, 053 декара и имот № 109, 032 с площ 6, 418 декара, за които същото има сключени договори с Д. К. Д. са засяти с рапица и има забити колове от друг арендатор и е поискано съдействие.

Представен е отговор на Областна дирекция “Земеделие” – Бургас по повод така постъпилото запитване на С.П.С.., в качеството й на управител на ищцовото дружество /л.49-50 от делото/, от съдържанието на което се установява, че за стопанската 2020/2021г. за процесните два имота са били представени договори от двама ползватели. Посочено е още, че в ОС “Земеделие” гр. Камено е било подадено заявление с вх. № 3399/29.07.2020г. от СД “Стаматови ГСН СИЕ” с. Трояново, към който е приложен договора за наем, сключен с Д. К. Д. и Р.К.Д. (брат и сестра) за стопанската 2020/2021г., както и заявление с вх. № 3384/29.07.2020г. от Г. Т. Г., въз основа на сключени от него договори за наем с Д. К. Д. и Р.К.Д. за същата стопанска година.