Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2627 от 25.08.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1737/2026
Вид
Определение № 2627
Подписан
25.08.2026
В сила
25.08.2026
Състав
Анелия Цанова, Мария Райкинска, Светла Станимирова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.228, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б."в" · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2627 гр. София, 25.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501737 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по подадена от Е. Ш. К. и А. И. К. частна жалба срещу определение № 192/28.03.26 г. на ОС- Благоевград по т.д. № 46/25 г.. Твърдят, че определението е неправилно и искат да бъде отменено.

С писмения отговор насрещната страна ЕООД оспорва частната жалба и иска съдът да потвърди обжалваното определение.

САС, ТО, 5 състав, след като се запозна с данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба е допустима, като подадена от страна, имаща право на жалба, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по делото е образувано по предявена от Е. Ш. К. и А. И. К. искова молба против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД. С доп. искова молба ищците са направили искане по чл.228, ал. 3 ГПК за привличане на нов ответник- „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, поради прехвърляне на процесното вземане от „Юробанк България“ АД на това дружество по договор от 18.12.2024г. С влязло в сила определение от 08.07.2025г, съдът е прекратил на основание чл. 232 ГПК производството по делото в частта по отношение „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, като производството е останало висящо по отношение „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД. В исковата молба се твърди, че по заявление от 08.03.2016г., подадено от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е образувано частно гражданско дело № 161/26 г. на Районен съд - Гоце Делчев и е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 841/12.03.2016г. При влизането й в законна сила е издаден изпълнителен 1 лист от 14.03.2016г., с който Е.К. и А. К. са осъдени са осъдени да заплатят солидарно на кредитора ТБ „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД главница в размер на 58 337, 13 лв., договорна лихва в размер на 7 387,76 лв. за периода 10.01.2015г./08.03.2016г. и такса в размер на 651, 27 лв. за периода 08.02.2015 г./08.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 08.03.2016г., до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски - внесена държавна такса в размер на 1 327, 52 лв. и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1 830, 77 лв. С покана за доброволно изпълнение изх.№ 24690/06.10.2016г. въз основа на издадения изп. лист, молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е образувано срещу ищците изпълнително дело № 20167950400259 по описа на ЧСИ В.Т.. С уведомление изх. № 25886 от 10.10.2019г. ищеца Е. К. е уведомен, че след приключване на публична продан от 02.09.2019 г. на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, негова собственост, е възложен на М.К. с постановление от 10.10.2019 г., вписано с вх. рег.

№ 56 от 13.01.2020г., дв. вх. рег.№ 56, като акт № 44, том I, парт. № 26 от 2020г. по описа па Служба по вписвания Гоце Делчев. Излагат, че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано процесното изп. дело е издаден на 14.03.2016 г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д. № 161 от 2016г. по описа на Районен съд Гоце Делчев, а съгласно разпоредбата на чл. 116, б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. В случая последното валидно изпълнително действие по изп. дело е извършено на 10.10.2019 г. чрез постановление за възлагане на недвижим имот при погасителна давност за паричните вземания по цитирания по горе изпълнителния лист 5 години. В периода от 10.10.2019 г. до настоящия момент не са предприети валидни действия по принудително събиране на сумите по цитирания изпълнителен лист, възложени от кредитора. Ето защо считат, че вземанията по изпълнителния лист са погасени, поради изтекла за тях погасителна давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД, поради което и предявяват иск по чл. 439 във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу цесионера по договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 18.12.2024г., сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с който договор вземането, за което е издаден изпълнителен лист от 14.03.2016г. по ч. гр.д. № № 161/2016г. по описа на РС- Гоце Делчев е прехвърлено и искат да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат сумите по изп. лист, поради погасяването им по давност

С обжалваното определение, ОС- Благоевград е приел, че по делото липсват доказателства „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да е конституирано като взискател по изп. дело, което, като страна в изп. производство, само има надлежна пасивна процесуална легитимация по предявения иск, поради което е отменил хода на делото по същество и е прекратил производството по делото.

Обжалваното определение е неправилно.

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на 2 съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник. За наличието на надлежна процесуална легитимация съдът следи служебно, поради което и при наличието на твърдения за извършена цесия на процесното вземане е бил задължен да даде на ищеца указания да обоснове допустимостта на иска срещу посочения ответник, а именно: че той е бил конституиран като взискател, след което да се произнесе по допустимостта на иска, което си задължение съдът не е изпълнил.

Ето защо и обжалваното определение следва да бъде отменено и делото бъде върнато на ОС- Благоевград за даване на указания и представяне на доказателства относно процесуалноправната легитимация на ответното дружество като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения на осн. чл.439 ГПК иск.

Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение рег. № 192/28.03.2026 г. на ОС- Благоевград, постановено по т.д. № 46/2025 г.

ВРЪЩА делото на ОС- Благоевград, 16 състав за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно дадените по-гореуказания.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3