Протокол № 729 от 25.07.2025, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 729 гр. Смолян, 25.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова

Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440100932 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:20 часа се явиха:

На второ именно повикване в 15,00 часа се явиха:

ЗА ИЩЕЦА ЧРЕЗ М., редовно призован, не се явява процесуален представител в съдебно заседание. Чрез юриск. Т. е постъпила молба с вх. № 6427/24.07.2025 г., с която моли да бъде даден ход на делото. Поддържа исковата молба подадена от Р. Б.. Счита делото за изяснено от фактическа и правна страна, като моли да бъде даден ход по същество, като бъдат уважени исковите претенции по изложените мотиви в исковата молба. Моли да й бъдат присъдени разноските по делото, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

ЗА ОТВЕТНИКЪТ С. АД, редовно призован, не се явява процесуален представител в съдебно заседание.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото.

Предявен е иск от ищцата Р. Р. Б. срещу ответника „С.“ АД, с който се иска да бъде признато за установено, че клаузата, уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение (чл. 27, ал. 1 раздел VIII.

НЕУСТОЙКИ) от Договор за потребителски кредит, предоставен от 1 разстояние с №***/16.12.2022 сключен между Р. Р. Б., ЕГН ********** и „С.“ АД, ЕИК: *** е нищожна на твърдените по-горе основания.

След установяване на нищожността на клаузата в процесния договор, на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД ДА ОСЪДИТЕ „С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ш. да заплати на Р. Р. Б., ЕГН ********** сума в размер 244.89 лв., която сума е заплатена без основание за неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Да бъде признато за установено, че клаузата, уреждаща начисляване на разходи за извънсъдебно събиране на вземания (чл. 10, раздел „III.

ЛИХВИ И ТАКСИ“) от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №***/16.12.2022 сключен между Р. Р. Б., ЕГН ********** и „С.“ АД, ЕИК: *** е нищожна на твърдените по-горе основания.

Да бъде признато за установено, че клаузата, уреждаща допълнителна неустойка при неизпълнение в размер 1% на ден (чл. 28, раздел VIII.

„НЕУСТОЙКИ“) от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №***/16.12.2022 сключен между Р. Р. Б., ЕГН ********** и „С.“ АД, ЕИК: *** е нищожна на твърдените по-горе основания.

В исковата молба се сочи, На 16.12.2022 г. между Р. Р. Б., ЕГН ********** от една страна и ответника „С.“ АД, ЕИК *** е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №*** (накратко „Договора за заем“). Договорът за заем е сключен чрез онлайн платформата на ответника, при следните условия:

Главница: 1,500.00 лв.

Лихвен процент по кредита: 36%

Годишен процент на разходите (ГПР): 42.58%

Срок за погасяване: 24 месеца.

Обща сума, дължима от потребителя: 2,306.04 лв.

Съгласно чл. 17 (1), раздел V. ОБЕЗПЕЧЕНИЯ от Договора за заем и чл.

17-22 от Общите условия (качени на уебсайта на ответника е следвало в срок до 3 (три) дни от сключване на договор за потребителски кредит да:

Осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на Кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или

- Предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на Кредитора всички задължения на Потребителя по настоящия договор (главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата на която банката е получила писмено искане от страна на Кредитора за заплащането на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска.

2

Съгласно (2) - Третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от КРЕДИТОРА. Одобрението се извършва единствено по преценка на КРЕДИТОРА.

В чл. 27 (1) от Договорът за заем и чл. 46, ал. 1 от ОУ е описано, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в размер на 0.9% (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договорното обезпечение.

Въпросната неустойка е включена в погасителния план към Договора за заем и дължима заедно с погасителната вноска за главница и лихва. В действителност общата сума, които доверителят ми е следвало да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в размер на 2,306.04 лв, а значително по-голяма - 5,236.20 лв., напълно логично, не е успяла да предостави обезпечение съгласно изискванията на кредитора, за което й е била начислена въпросната неустойка в общ размер на 3,020.16 лв.

Считам, че клаузата с която се начисляват допълнителни 3,020.16 лв. противоречи на добрите нрави и е нищожна.

В договора са включени и още две клаузи които считам за нищожни допълнителна неустойка в размер на 1% от просрочената сума на ден и клауза съгласно която се начисляват в тежест на потребителя разходи за извънсъдебно събиране на вземането.

Към момента на подаване на настояща искова молба е заплатила общо 1,953.22 лв., за което представяме 2 бр. платежни нареждания.

В случая е налице правен интерес от внасяне на яснота в отношенията между потребителя и кредитора относно действителните параметри на съществуващата помежду им правна връзка. Дори и кредитора в настоящия съдебен процес да твърди, че не претендира суми по процесните клаузи, това не лишава кредитора от възможността да търси в бъдеще плащане по клаузите и представлява неяснота, създаваща несигурност в правното положение на потребителя (в този смисъл мотивите към т. 1 от тълкувателно решение № 1/7.

03. 2019 г. по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС).

1. Нищожност на клаузата уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение в срок от 3 (три) дни.

С оглед гореизложената фактическа обстановка и съдържанието на Договора за заем считам, че клаузата уреждаща начисляването на неустойка при непредоставяне на обезпечение след сключването на договора е нищожна поради следното:

Въпросното вземане, макар и именувано „неустойка“ няма характер на такава, то е било изначало уговорено без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава функции.

Кредиторът го е именувал „неустойка“, за да заобиколи ограничението 3 по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който разходите за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР.

Кредиторът си е гарантирал, че ще получи това вземане като е създал прекомерни изисквания, предпоставки за сигурно неизпълнение - осигуряване на поръчители или на банкова гаранция в тридневен срок. Това вземане е допълнителна и гарантирана за Кредитора икономическа облага, съставляваща печалба за търговеца, скрита под формата на неустойка.

Предвидената „неустойка” не изпълнява обезщетителна функция, тъй като тя не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение. Неустойката по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението, а се начислява като добавък към погасителните вноски, следователно така, както е уговорена, неустойката в този размер би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски.

Без отговор остава въпросът в тази хипотеза какви са вредите, които би понесъл въпросния кредитор... Очевидно е, че неустойката е уговорена, за да генерира допълнителна печалба за кредитора, многократно надвишаваща размера на допустимото от закона възнаграждение за тази дейност.

Нещо повече, от неосигуряването на поръчител, респ. на банкова гаранция, кредиторът не може да претърпи вреди, чиято стойност да е поголяма от тази при пълно неизпълнение от страна на Кредитополучателя, а при такова неизпълнение законодателят е определил горна граница на санкцията в чл. 33 ЗПК - размерът на законната лихва.

Предвиждането в процесния договор, че кредиторът има право на обезщетение по чл. 92 ЗЗД, надхвърлящо значително размера на дължимата мораторна лихва при неизпълнение не защитава негов легитимен интерес, а внася неравноправност по смисъла па чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП в договорното съдържание с цел неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя.

Предвид уговорката, че неустойката се дължи не при неизпълнение на основното договорно задължение, а че се дължи независимо дали кредиторът е претърпял вреди от настъпило неизпълнение, то тя изначално не притежава обезщетителна функция.

На следващо място неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излиза извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на кредитополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т. е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде 4 предоставено обезпечение на дълга. При наличието на така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва да се приеме, че кредиторът не желае да извърши предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение в явно противоречие с чл. 143, т. 3 от ЗЗП.

Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на банкова гаранция или поръчители, не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите са утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3дневен срок от подписване на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.

Нещо повече, неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича о т неприсъщо за договора за заем задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора. С оглед на това, като договорен подход неустойката цели да се заобиколи забраната на чл. 143, т. 3 ЗЗП, защото със задължението за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.

На отделно основание считам, че с въпросната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. По този начин неустойката се отклонява още повече от основните си функции - обезпечителна и обезщетителна и предоставя сигурна печалба за кредитора. Заплащането й представлява допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което представлява неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП.