Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 338 от 16.09.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11179/2021
Вид
Решение № 338
Подписан
16.09.2021
В сила
16.09.2021
Състав
Вергиния Мичева, Илиана Станкова, Александър Ангелов

Цитирани разпоредби

  • чл.435 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 437 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. София , 16.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З в закрито заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вергиния Мичева

Александър Ангелов

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20211100511179 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 ал. 2 от ГПК.

Постъпила е жалба от ЗД „Б.И.“ АД – длъжник по изпълнително дело№ 20219240400578, срещу Разпореждане от 11.08.2021г. на ЧСИ Г.К., с което е оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение.

В жалбата се сочи, че определените от ЧСИ К. разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото. Посочва се, че действието, което упълномощеният представител на взискателя е извършил, е единствено депозиране на молба за образуване на изпълнителното дело, като други действия не са извършвани. Счита, че на взискателите се дължат разноски за адвокат в размера, предвиден в чл.10 т.1 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнително дело в размер на 200лв. Моли да се намали определения по изпълнителното дело адвокатски хонорар до този размер. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство – платена държавна такса в размер на 25лв., платена такса на ЧСИ 48лв. Претендира и адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Взискателят А.И.Х., чрез своя процесуален представител адв.К.Т., ВАК, оспорва жалбата. Посочва, че жалбоподателят не е платил доброволно, което е наложило образуване на изпълнителното дело срещу него. Освен изготвянето и подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, ответникът по жалбата посочва, че пълномощникът му е подал молба за издаване на изпълнителен лист, консултирал е клиента си, подал е възражение срещу искането за намаляване на разноските. Посочва, че претендирания и приет от ЧСИ адвокатски хонорар е изчислен малко над минималния размер по действащата Наредба за размера на адвокатските възнаграждения. Моли съда да остави жалбата без уважение. Претендира разноски пред този съд в размер на 200лв.

ЧСИ К. е депозирал писмени мотиви по чл. 436 ал. 3 ГПК, с които изтъква подробни съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че приетото от него възнаграждение за адвокат на взискателя не е прекомерно и съответства на правната и фактическа сложност на делото. Посочва, че длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение, не е извършил плащане и по-късно. Моли съда да остави жалбата без уважение.

1

Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя, на ответниците по жалбата, както и мотивите на ЧСИ и приложеното изпълнително дело, установи следното:

Изпълнително дело № 20219240400578 по описа на ЧСИ Г.К. , с рег. № 924 при КЧСИ, район на действие СГС, е образувано по молба на взискателя А.И.Х. от 12.07.2021г., подадена чрез пълномощника адв.К.Т., срещу длъжника ЗД „Б.И.“ АД въз основа на изпълнителен лист от 24.06.2021г., издаден на основание влязло в сила съдебно решение за следните суми: 1561,66лв. мораторна лихва и 412,46лв. разноски. Видно от съдържанието на молбата взискателят, чрез пълномощника си, е възложил на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело за събиране на присъдените суми и наложи запор върху банковите сметки на длъжника. Посочена е банкова сметка на адв.Тодоров за превеждане на сумите. Представен е договор за правна защита и съдействие за образуване на изпълнително дело и процесуално представителство, в което е уговорено възнаграждение за процесуалния представител в размер на 500лв. , платено в брой.

С разпореждане от 12.07.2021г. ЧСИ е образувал изпълнително дело и е разпоредил изпращане на ПДИ на длъжника.

На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 14.07.2021г., с подлежащи на събиране суми от които: 2783,64лв. вземания по изпълнителния лист, както и разноски по изпълнението от които 500лв. юрисконсултско възнаграждение, 309,52лв. такси по ТТРЗЧСИ.

ЧСИ не е наложил запор върху банковите сметки на длъжника. В срока за доброволно изпълнение длъжникът не е изпълнил задължението по ПДИ.

На 16.07.2021г. длъжникът е депозирал молба, с искане да се намали признатия на взискателя адвокатски хонорар от 500лв. на 200лв.

С молба от 9.08.2021г. взискателят е представил платежно нареждане за внесена такса за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

С обжалваното разпореждане от 11.08.2021г. ЧСИ К. е оставил без уважение молбата на длъжника да намали признатото адвокатско възнаграждение на взискателя.

Разпореждането е връчено на длъжника на 16.08.2021г.

Жалбата срещу него е подадена от длъжника чрез ЧСИ до СГС на 20.08.2021г.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което съобразно чл. 435 ал. 2 ГПК е активно легитимирано да обжалва, и е срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие. Жалбата е подадена в срок.

По същество жалбата е основателна.

Длъжникът не е задължен за всички суми, които са приети от ЧСИ за плащане.

Съгласно решение №82/8.05.2012г. по гр.д.№ 1891/2010г., ІVг.о., ВКС длъжникът отговаря за дължимите от взискателя авансови такси / и да не са заплатени предварително/ за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото.

В конкретния случай на основание издаден изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, като в производството пред ЧСИ процесуалният представител на взискателя е извършил едно действие – депозирал е молба с приложен изпълнителен лист и пълномощно. Други действия с цел удовлетворяване на парични вземания не са извършвани от него. Претендираният адвокатски хонорар от 500лв. се явява прекомерен и следва да се уважи единствено до минимално предвидения размер за образуване на изпълнителното дело, установен в Наредба № 1/2004 г., който е в размер на 200 лв. Дължи се само необходимото и съответното на свършеното. Ето защо адвокатското възнаграждение, което следва да се признае на процесуалния представител на взискателя е 200лв. Процесуално представителство по изпълнителното дело не е извършвано от процесуалния представител на взискателя. В случай, че длъжникът не плати и се извършат принудителни действия по събиране на вземането, взискателят ще има основание да търси допълнително над присъденото възнаграждение.

2

Обжалваният отказ на ЧСИ да намали присъдения размер на адвокатско възнаграждение следва да се отмени.

Претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в това производство е неоснователна. Разноски в производство по спор за разноските в изпълнителното производство не са дължими и не следва да се присъждат. Предмет на обжалване са действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за това не може да бъде възлагана на взискателя или на длъжника. Нормата на чл.78 от ГПК не намира приложение в случая.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Разпореждане от 11.08.2021г. на ЧСИ Г.К., рег. № 924, район на действие СГС, по изпълнително дело № 20219240400578, с което е оставена без уважение молбата на длъжника ЗД „Б.И.“ АД за намаляване на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя А.И.Х. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯВА размера на приетото адвокатско възнаграждение на адв.К.Д.Т., ВАК, дължимо за изпълнителното дело, като го намалява от 500лв. на 200лв.

ОСТАВЯ без уважение претенцията за разноски в това производство.

Решението на основание чл. 437 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3