Решение № 1438 от 10.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1438 гр. Бургас, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря СТОЙКА Т. КАСЪРОВА като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20252120103158 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № *** г. на „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК:

***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И. К. – изпълнителен директор, чрез юрк. Т. Б. срещу А. В. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с която се иска от съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество, следните суми: 394,25 лева (201,58 евро) – главница по Договор за кредит № ***, 46,37 лева (23,71 евро) – договорна лихва по гореописания договор за периода 01.05.2024 г. – 31.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнениие по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК рег. № *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд - Бургас. Претендират се съдебни разноски за заповедното и исковото производство.

Основанията за дължимост на търсените суми се обосновават с твърдения за наличието на договорно правоотношение между страните по сключения между „Кредисимо“ ЕАД и ответника на ***. по електронен път по силата на ЗПФУР договор за потребителски кредит № ***, по който на ответника от страна на ищеца е предоставена сума в размер на 450 лева, която е следвало да бъде върната съгласно данните в Приложение № 1 - Погасителен план, неразделна част от Договора.

Твърди се, че поради липса на изпълнение в срок, ищецът е инициирал заповедно производство, в рамките на което се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като настоящите искове са предявени в изпълнение на дадените указания 1 от заповедния съд.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез адв. Н. Р., с който предявените искове се оспорват изцяло като неоснователни и се моли за отхвърлянето им. Не спори, че между страните е сключен процесния договор за кредит за сумата в размер на 450 лв., но счита последния за недействителен. Съображенията му за това са свързани с обстоятелството, че на датата, на която е сключен договора за кредит, ответникът е сключил и договор за предоставяне на поръчителство с „Ай тръст“ ООЕД, по силата на който дружеството се задължава да поръчителства за ответника Н.. Твърди се още, че предоставянето на заема е било обвързано като задължително условие с предоставяне на обезпечение от страна на ответника. Нещо повече, той е бил задължен да подпише договор с именно с „Ай тръст“ ЕООД, тъй като това дружество и кредитора са свързани лица - едноличен собственик на капитала му е ищцовото дружество. В чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство е предвидено, че ищецът е овластен да приема вместо „Ай тръст“ ЕООД възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, поради което двата договора следва да се разглеждат като едно общо съглашение между свързани лица. Така, заемът се обезпечава с предварително посочено от кредитора лице, което получава възнаграждение, платимо с погасителните вноски.

Заявява се, че договорът противоречи и с разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, тъй като се цели да обезщети кредитора за вредите от евентуална фактическа неплатежоспособност на ответника-потребител. Чрез предвиденото възнаграждение на поръчителя се постигало кумулиране на скрито възнаграждение в полза на ищеца, а отделно от това невключването му в ГПР водело и до нарушаване на императива на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което на основание чл. 22 от ЗПК влечало недействителност на сключения договор за кредит, поради което дължима била единствено чистата му стойност. Твърди се още, че главницата е платена частично, поради което искът е неоснователен и по отношения на размера му. Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание по делото, ищцовото дружество не изпраща представител.

Депозира писмени становища, с които поддържа иска, дава становище за действителност на договора за потребителски кредит, като заявява, че възанграждението за поръчителство във връзка с кредита не съставлява подлежащ на включване при формиране на ГПР разход, доколкото потребителят имал право по на избор за вида на обезпечението, респ. възможност да поиска едностранна промяна на условията по договора след телефонен разговор. Представя писмени доказателства за извършените погашения по договора и моли за уважаване на иска.

Ответникът се представлява в открито съдебно заседание от упълномощения си представител, който не възразява по приемане допълнителните писмени доказателства, представени със становищата на ищеца. Моли за отхвърляне на иска по изложените в отговора съображения и при приложение на последиците по чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 от ГПК.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетото за послужване ч.гр.д. № *** по описа за 2025 г. на Районен съд Бургас, се установява, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *** г. Последната е била надлежно връчена на длъжника-ответник, като предвид постъпило от последния възражение в срока по чл.

414, ал. 2 от ГПК, съдът е указал на заявителя, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията си против длъжника. В дадения от съда едномесечен срок е предявен искът по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, който има за предмет вземане, идентично на това, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 240 и сл. от ЗЗД.

Съгласно определение № *** г., съдът с предварителния доклад по делото, обявен за окончателен с протоколно определение № ***, е указал на ищеца, че в негова тежест по исковете е възложено да установи, че между „Кредисимо“ ЕАД и ответника е сключен валиден договор с индивидуализирания в исковата молба предмет, че „Кредисимо“ ЕАД е изправна страна по него, както и съответствието между правата и задълженията на кредитодателя и правата и задълженията на кредитополучателя по клаузите, изключващо неравноправност в отношенията; че клаузите по договорите са индивидуално уговорени; че в годишния процент на разходите са включени всички компоненти по ЗПК и по Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. В тежест на ответника е разпределено доказването на изпълнение на задълженията.

С доклада по делото съдът е съобщил на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК ще следи служебно и независимо от оплакванията на ответника за нищожността на Договор за потребителски кредит № *** от ***., сключен между ответника и „Кредисимо“ ЕАД, вкл. за съответствието на договора с чл. 19, ал. 4 и ал.

5, чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК, като е указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че посочените разпоредби са спазени, в това число в негова доказателствена тежест е да докаже, че в годишния процент на разходите са включени всички компоненти по ЗПК и по Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.

Като безспорни между страните с доклада са отделени и следните обстоятелства: че страните са сключили Договор за кредит № ***, по силата на който на ищецът е предоставил на ответника сумата от 450 лв., както и че при опредляне 3

ГПР по кредита не е взето предвид като допускане/разход възнаграждение за предоставено поръчителство. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените в хода на заповедното и исковото производство писмени доказателства – договор за кредит № ***, доказателства за сключването му по ел.път от разстояние, ОУ към него, погасителен план, стандартен европейски формуляр формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити /л. 7-26, л. 31-33 от ч.гр.д. № *** г. по описа на БРС; л. 5-24 от гр.д. № ***/2025 г. по описа на БРС/.

От изявленията на ищеца и представените писмени доказателства, при отсъствие на оспорвания на ответника, се установява, че между „КРЕДИСИМО” ЕАД и ответника на ***. дистанционно, по електронен път, надлежно е бил сключен процесния договор за паричен заем, въз основа на който заемодателят предал на ответника сумата от 450 лева. С договора страните са предвидили заемната сума да бъде върната на заемодателя на седем погасителни вноски с краен падеж 31.10.2024 г. и ведно с възнаградителна лихва в размер на 38,76 %, при ГПР в размер на 46,47 % и при общ размер на всички плащания 510,91 лева. В Приложение № 1 към договора е дадена методологията за определяне размера на ГПР чрез препратка към ОУ. От своя страна раздел VII, т. 11 от ОУ, при които е сключен договора за потребителски кредит, също дават обща и условна методология за формиране на ГПР. В допълнение, с чл. 3 от процесния договор е предвидена възможността кредита да бъде обезпечен чрез избор от страна на потребителя между два вида обезпечения – банкова гаранция или поръчителство от одобрено от заемодателя юридическо лице, като е уговорено, че заявление за кредит без обезпечение се разглежда в 14-дневен срок.

След задължаване по реда на чл. 192 от ГПК на трето неучастващо по делото лице – „Ай Тръст“ ЕООД по делото -при отсъствие на възражения от страна на ищецабяха приобщени представени от негова страна писмени доказателства – договор за предоставяне на поръчителство от ***. и погасителен план към него и справка за извършени плащания /л.77-83 от делото/. От посочените документи се установява, че между третото лице и ответника е бил сключен договор за поръчителство по процесния потребителски кредит, като ответникът се е задължил съгласно приложение № 1 към същия да заплати на възнаграждение в размер на 293,25 лева, разсрочено за изплащане на погасителни вноски с брой и падежи, идентични на разчетените по погасителния план по кредита. В допълнение, съгласно чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от договора за поръчителство е предвидена възможност за изплащане на уговореното в полза на поръчителя възнаграждение към заемодателя по процесния кредит – „КРЕДИСИМО” ЕАД. Видно от приложена справка от „Ай Тръст“ ЕООД, която не притежава реквизитите на документ, в същата е отразено постъпило плащане на сума за възнаграждение за поръчителство чрез ищеца – 37,87 лева.

На първо място, в случая безспорно става въпрос за договор, сключен с потребител, тъй като дейността на кредитните институции по отпускане на кредити е дефинирана изрично като „финансова услуга” /§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП/, от което 4 следва, че ползващите тази услуга физически лица са потребители по смисъла на общото правило на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а кредитът покрива критериите за потребителски такъв по смисъла на чл. 3 и чл. 4 от ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а размерът му не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /към датата на сключване на процесния потребителски кредит – не по-висок от 69 %/.