Решение № 68 от 08.11.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Бургас, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети август през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Благой Г. Потеров при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Красимира Георгиева Кателиева (АП-Бургас) като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600119 по описа за 2021 година

С присъда № 260009/20.04.2021г. по НОХД № 239/2020г., Окръжен съд – Ямбол е признал подсъдимия СТ. Т. Б., роден на .... г. в гр.Ямбол, ЕГН:**********, за виновен в това, че около полунощ на 02.04.2020г. срещу 03.04.2020г. в гр. Е., обл. Ямбол, в частен имот – къща, намираща се на ул.

„Т.“ №3, умишлено умъртвил С. Т. С. от гр. Е. с ЕГН **********, чрез нанасяне на множество удари – 26 на брой, с метален сгъваем нож с кафява апликация на дръжката и надпис „BOKER“ в областта на шията и главата, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития С. и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, предл. второ и трето, вр. чл.115 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от седемнадесет години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК първоинстанционният съд е приспаднал времето, през което подсъдимият С.Б. е бил задържан по конкретното дело, считано от 03.04.2020г.

Съдът е осъдил подсъдимия С.Б. да заплати на частния обвинител А..

АД. С., лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните Д. С. С., ЕМ. С. С. и М. С. С., направените в хода на процеса разноски в размер на 1 400 лева, както и сумата от 1000 лева – разноски по делото на частните обвинители Е.. Т. С. и Ф. Р. С..

1

На основание чл.53, ал.1, б. „А“ от НК съдът е отнел в полза на държавата вещественото доказателство - метален сгъваем нож с кафява апликация на дръжката и надпис „BOKER“, собственост на подсъдимия Б., послужило като оръжие на престъплението, като е постановил след влизане в сила на присъдата да се унищожи като вещ без стойност.

Съдът се е разпоредил и с останалите веществени доказателства, приобщени по делото, както следва:

- мобилен телефон марка „Хуауей“, черен на цвят, след влизане на присъдата в сила, да се върне на собственика му свидетелката Т. Б.а;

- мобилен телефон марка „Самсунг“, бял на цвят, собственост на пострадалия С. С., след влизане на присъдата в сила, да се върне на съпругата му А.. АД. С. – негов наследник;

- останалите веществени доказателства, подробно изброени в присъдата, след влизането й в сила, да бъдат унищожени като вещи без стойност.

Със същата присъда подсъдимият С.Б. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 3393 лева в полза на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР – Ямбол и сума в размер на 658,80 лева в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Ямбол.

В предвидения от закона срок присъдата е обжалвана от подсъдимия СТ. Т. Б., чрез защитника му адв. Н.Д. от АК – Бургас. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на присъдата поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона. Поддържа се, че изготвената по делото комплексна психологопсихиатрична експертиза, даваща заключение, че подсъдимият Б. не е извършил процесното деяние в състояние на афект, противоречи на правилата на науката и логиката. Твърди се, че същата е изследвала състоянието на дееца само в третата фаза, въпреки наличните по делото данни за причинител на силно раздразнение. Изтъква се необоснованост на отказа на съда да назначи повторна комплексна психолого-психиатрична експертиза, довело до неизясняване на значими за правилната квалификация на деянието обстоятелства - състоянието на силно раздразнение у подсъдимия към момента на извършване на деянието. Претендира се прилагане на закон за полеко наказуемо престъпление, а именно чл. 118 от НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от частните обвинители А.. АД. С. - лично и като майка и законен представител на малолетните Д. С. С., ЕМ. С. С. и М. С. С., както и от Е.. Т. С. и Ф. Р. С., всички чрез повереника им - адвокат Я.М. С. от АК – София. С подадената жалба частните обвинители атакуват присъдата в нейната санкционна част, като изтъкват доводи за явна несправедливост на отмереното наказание. Поддържа се, че извършеното от подс. Б. деяние се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност, предвид проявената особена жестокост и мъчителния начин, по който е 2 причинена смъртта на жертвата. На основата на съществуващите данни за предходна съдимост на подс. Б., както и с акцент върху особеностите на конкретно извършеното от него деяние, се аргументира също изключително висока степен на обществена опасност на личността на последния. С горните съображения и с твърдение за превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, се претендира изменяване на атакувания акт в неговата санкционна част, с определяне на наказание на подсъдимия „доживотен затвор“, алтернативно – увеличаване размера на наложеното му наказание лишаване от свобода до предвидения в закона максимум.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на всяка от жалбите. Счита, че процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство по Глава 27 от НПК, съобразно реда, по който е протекъл процесът - чл. 372, ал. 3 вр. чл. 371, т. 1 от НПК. Възразява срещу доводите на защитата за необоснованост и непълнота на изготвените по делото комплексни психолого-психиатрични експертизи – основна и допълнителна, като намира, че същите представят ясни и аргументирани становища на вещите лица по поставените им задачи и не съществува основание за съмнение в тяхната правилност. Позовавайки се на констатациите в експертните заключения, касаещи личностните особености на подс. Б., както и изследването на психиатричното и психологично състояние на последния, прокурорът застъпва позиция за несъмнена установеност на обстоятелството, че подс.Б. е имал способността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, а също и че при осъществяване на убийството не се е намирал в състояние на физиологичен афект. Счита, че експертните заключения са изготвени професионално, поради което и основателно първата инстанция е отказала да уважи направеното от защитата искане за назначаване на повторна психолого-психиатрична експертиза.

Изтъква, че в случая неуважаването от съда на доказателствените искания на защитата, не съставлява процесуално нарушения, поради което и възраженията в тази насока следва да бъдат отхвърлени. При очертаните по делото факти от кръга по чл.102 от НПК, прокурорът намира, че материалният закон е приложен правилно. Изцяло се солидаризира с изводите на ОС-Ямбол досежно наличието на по-тежко квалифициращите деянието признаци по т.6 предл. 2-ро и 3-то на чл. 116 от НК. Обсъждайки подхода на първоинстанционния съд при индивидуализиране наказанието на подсъдимия, прокурорът намира, че същият не търпи критиката, отправена от частните обвинители. Сочи, че съдът е извел и анализирал в пълнота всички налични смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като определената при условията на чл.54 от НК санкция от 17 години лишаване от свобода съответства на критерия за справедливост. Изразява несъгласие с доводите на частното обвинение за изключителна тежест на процесното деяние, поради 3 което и намира, че не е налице законово основание за налагане на наказание „доживотен затвор“, както и за отмерване на наказание лишаване от свобода в по-голям от определения от първата инстанция размер. С горните аргументи прокурорът пледира жалбите да бъдат оставени без уважение, а присъдата на ОС-Ямбол - потвърдена.

Частните обвинители А.. АД. С. лично и като майка и законен представител на малолетните Д. С. С., ЕМ. С. С. и М. С. С., както и Е.. Т. С. и Ф. Р. С. не се явяват пред въззивната инстанция, редовно призовани. Същите се представляват от упълномощения повереник - адвокат Я.С. от АК – София.

Повереникът поддържа подадената жалба ведно с изложените в нея съображения. Счита, че определеното от съда наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното деяние и личната обществена опасност на дееца. Поставяйки акцент върху обремененото съдебно минало на подс.Б. и характеристиките на процесното деяние, повереникът поддържа, че се касае за лице с изявен стремеж към нарушаване на закона, поправянето и превъзпитаването на което счита, че не би могло да се постигне с наказанието, отмерено му от първата инстанция.

Аргументирайки на следващо място изключителна тежест на деянието, извършено от подсъдимия, повереникът пледира за изменяване на присъдата в нейната санкционна част, с налагане на наказание на последния „доживотен затвор“, алтернативно - за увеличаване размера на определеното наказание „лишаване от свобода“ до максималния такъв, предвиден за съответното престъпление.

Пред въззивния съд жалбоподателят подсъдим СТ. Т. Б. се явява лично и с упълномощения защитник - адвокат Н.Д. от АК-Бургас, който поддържа изложените в жалбата възражения срещу присъдата. Обсъждайки изготвените по делото комплексни психолого-психиатрични експертизи, защитникът поддържа становище, че заключенията по тях са неправилни, нелогични и компрометирани. Твърди, че експертните анализи на поведението на подсъдимия не съдържат ясно отграничаване на трите етапа на физиологичния афект, а обсъждането е съсредоточено върху последната фаза, когато деянието вече е извършено. Счита, че съдът не е имал основание да кредитира същите при формиране на правните си изводи, а съобразявайки личностните характеристики на подс.Б. и конкретната обстановка, при която е реализирано убийството, да приеме, че деянието е извършено от него в състояние на силно раздразнение по смисъла на чл. 118 от НК. Моли въззивният съд да измени присъдата като преквалифицира извършеното деяние по по-леко наказуемия състав на чл. 118 от НК.

Възползвайки се от правото си на лична защита и последна дума, подсъдимият Б. изразява съгласие с доводите на защитника, изказва съжаление за случилото се и моли съда да приеме, че деянието е извършено от него под въздействие на физиологичен афект.

Депозираните въззивни жалби, изходящи от защитника на подсъдимия 4

Б. и от частните обвинители чрез упълномощения от тях повереник като подадени от лица, с правата по чл.318, ал.4 и ал.6 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, се установяват като процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК, намира жалбите за неоснователни.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т. 1 от НПК. Подсъдимият С.Б. и неговият защитник, както и частните обвинители и техният повереник са изразили съгласие да не се провежда разпит на свидетелите, посочени в обвинителния акт, с изключение на свидетелите Т. Б.а и Т. Б., както и да не се изслушват вещите лица, изготвили съдебномедицинската, химическата, биологичната, ДНК и техническите експертизи, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит и експертните заключения от досъдебното производство.

При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 3 от НПК, ОС-Ямбол е одобрил изразеното съгласие за съкратена процедура, приемайки че съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени по НПК. В условията на проведеното съкратено съдебно следствие по т. 1 на чл. 371 от НПК, първоинстанционният съд провел разпит само на свидетелите Т. Б.а и Т. Б., както и непосредствено изслушал вещите лица – д-р П.Ц. /психиатър/ и Г.А. /психолог/, изготвили назначената в хода на досъдебното производство комплексна психолого-психиатрична експертиза. Констатирайки, че в посоченото експертно заключение не е даден отговор на всички поставени въпроси, дължащо се на отказ на подс.Б. да сътрудничи при провеждане на изследването и съобразявайки изразената от последния готовност да съдейства на вещите лица за целите на експертизата, съдът е назначил допълнителна комплексна психолого-психиатрична експертиза, която приобщил по делото съобразно реда по чл. 282, ал.1 от НПК – с прочитане на експертното заключение и разпит на вещите лица.