Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 252 от 19.05.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 634/2025
Вид
Решение № 252
Подписан
19.05.2026
В сила
18.07.2026
Състав
Иван Иванов, Васил Василев, Николай Метанов

Цитирани разпоредби

  • чл.267 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20251001000634 по описа за 2025 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от Компани франсез д'асюранс пур льо комерс екстериор СА - Клон България“, ЕИК 200325896, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Ваучер“ №76А, ет. 7, против Решение №551 от 14.04.2025г., постановено по т.д. № 20221100900789 по описа на Софийски градски съд, ТО жалбоподателя е осъден да заплати на „ТЕД БЕД“ ЕАД сумата 42 301,13 лв., явяващо се обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода 06.07.2020 г. - 19.08.2021 г. по застрахователна полица № 880002477 от 31.10.2019 г., както и 8 052,10 лв. разноски на осн. чл.78, ал.2 от ГПК. В жалбата са развити подробни съображение относно незаконосъобразността на решението в обжалваната му част.Иска се да бъде постановено решение,с което решението,в обжалваната му част,да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде отхвърлен.Претендират се направените по делото разноски.

Постъпил е отговор на жалбата от „ТЕД БЕД“ ЕАД, с ЕИК 200908686, със седалище и адрес на управление в град Пловдив, п.к. 4000, бул. „Шести септември“ №222А, с който се оспорва подадената жалба .Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се 1 в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна: Производството е образувано по искова молба от „ТЕД БЕД“ ЕАД, с ЕИК 200908653 против „Компапи франсез д'асюранс пур льо комерс екстериор СА Клон България, ЕИК 200325896.Подържа се в исковата молба, че ищецът е страна по застрахователен договор (застрахователна полица № 880002477 от 31.10.2019 г.), със застрахователен период в сила от 31.10.2019 г. до 30.10.2020 г., сключен с ответника.По силата на сключения застрахователен договор ответникът, в качеството на застраховател, се е задължил към ищеца, като застраховано лице, да покрие риска от неплащане вземанията на „ТЕД БЕД“ ЕАД по договори за продажба на стоки, сключени с купувачи в България, Германия, Латвия, Литва, Румъния, Украйна, Унгария, Хърватия, Холандия, Чехия, Швейцария, като е уговорено застрахователно покритие в размер на 90% от размера на вземанията. Към застрахователната полица са сключени Анекс № 1 от 17.12.2019 г., Анекс № 2 от 03.02.2020 г. и Споразумение за електронно получаване на известия за кредитни лимити от 31.10.2019 г. По време на действие на застрахователния договор настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в забава за плащане на задължения към ищеца от „Кубера Гмбх“, със седалище във Федерална Република Германия, в размер на 200 149,06 евро. По отношение на Кубера Гмбх било открито производство по несъстоятелност с Решение от 01.05.2020 г. по дело 34 IN 6/20 по описа на Районен съд Клеве. Ищецът поддържа, че е уведомил най-напред по електронен път Кофас България за настъпилото застрахователно събитие – наличие на просрочено плащане по фактури, издадени към Кубера ГмбХ, през периода 11.11.2019 г. - 07.02.2020 г. и през периода 08.02.20202 26.02.2020 г., на обща стойност 200 149, 06 евро. и предоставил на ответника всички необходими документи относно основанието и размера на вземанията. Впоследствие, на 02.03.2020 г. ищеца изпратил документите до ответника и на хартиен носител.На 20.05.2020 г. ищеца подал до ответника искане за изплащане на застрахователно обезщетение.Подържа се в исковата молба, че според т.4 от застрахователния договор, след уведомление за просрочено плащане, „ТЕД БЕД“ ЕАД като застраховано лице следвало да пристъпи към извънсъдебно или ако е приложимо - към съдебно събиране на покритите вземания чрез свързаното с ответника дружество „Кофас сървис България“ ЕООД, ЕИК 200306885, което е страна по договора за застраховка и е наречено Агенция за събиране на вземания. Според застрахователния договор „ТЕД БЕД“ ЕАД няма право самостоятелно да извършва действия по събиране на застрахованите вземания, включително и когато по отношение на длъжника му е открито производство по несъстоятелност. Съгласно т.4.3 от договора „ТЕД БЕД“ ЕАД упълномощава Кофас България да го представлява с пълни права пред Агенцията за събиране на вземания, с цел да управляват от името на ищеца събирането на вземанията.

Заявява, че предоставил пълномощно от 13.05.2020 г. на посочени от ответника адвокати Греф & Центорби Рехтсанвалтсгезелшафт мбХ, за събиране на вземането в производството по несъстоятелност на Кубера Гмбх. Твърди, че с уведомление от 28.07.2020 г. ответникът му съобщил, че с цел събиране на вземанията, въз основа на предоставените документи са били подготвени и подадени пред Районен съд – Клеве необходимите съдебни книжа, но вземанията му към Кубера Гмбх не са били приети в производството по несъстоятелност и в 2 съставен от синдика списък на 06.07.2020 г. същите са посочени като „оспорени“. Заявява, че на основание оспорване на вземането от синдика, ответното дружество е приело, че е налице спор по смисъла на т.15, във връзка с т. 1.2.1, буква d от Общите условия на договора за застраховка, което изключва застрахователното покритие по реда и условията на договора за застраховка. След приемането на вземанията в производството по несъстоятелност, което представлявало условие за изплащане на застрахователното обезщетение по процесната полица, сумата в размер на 349 275,35 лева му била изплатена от Кофас България на 15.09.2021 година. Намира, че в случая е налице забавено изпълнение на парично задължение, тъй като, ако Кофас България е бил положил необходимата грижа при предявяване на вземанията му и е предоставил документите на синдика, вземанията са щели да бъдат приети още в първоначалния списък на синдика /06.07.2020 г./ и застрахователното обезщетение щяло да бъде изплатено на падежа, съобразно условията на полицата. Предвид изложеното, предявява иск на основание чл.86 от ЗЗД относно заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва от 42 301,13 лева, начислено върху заплатеното застрахователно обезщетение по застрахователна полица №880002477 от 31.10.2019 г., дължимо за периода от 06.07.2020 г. (датата на становището на синдика, съгласно което вземането се оспорва) до 15.09.2021 г. (датата на изплащане на застрахователното обезщетение). Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „Компани франсез д асюранс пур льо комерс екстериор СА“ КЧТ - Клон България, ЕИК 200325896 представил отговор на исковата молба, с която оспорил исковете.

Поради това,че страните не оспорват установената от съда фактическа обстановка,а в жалбата се оспорват само правните изводи в обжалваното решение,съдът намира,че е безпредметно да описва повторно твърденията на страните в исковата молба,насрещната такава,съответните отговори и установената, от СГС, фактическа обстановка.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел,че застрахователния договор инкорпорира задължение на КОФАС България, в качеството на застраховател, към ТЕД БЕД ЕАД , да покрие риска от неплащане вземанията на ТЕД БЕД ЕАД, възникнали от доставки, които са извършени в периода на действие на договора и да го обезщети до размера на процента на застрахователното покритие от нетното вземане. По отношение на събирането на вземането страните са постигнали съгласие, че то ще се осъществява от Агенция за събиране на вземания, в случая „КОФАС СЪРВИС БЪЛГАРИЯ“ЕООД, също страна по правната връзка. Договорено е, че тя Агенцията ще действа от името и за сметка на застрахования, а в частност в случай на неплатежоспособност на длъжника-купувач на стоките и с цел подаване на иск или откриване на съдебно производство. На застрахователя, от друга страна, са предоставени изключителни права за представителство на застрахования пред Агенцията, която пък дължи да информира застрахователя за развитие на действията по събиране. Съдът е приел,че освен застрахователно правоотношение, застрахователна полица включва и договор за поръчка между застрахования и Агенция за събиране на вземания , 3 като въз основа на мандатно правоотношение и упълномощителна сделка последният действа от името и за сметка на ищеца в производството по несъстоятелност, относно предявяване на вземането и неговата защита, като отчетните сделки ще се реализират пред застрахователя, а не пред застрахования. Прието е, че е налице и договор за поръчка между застрахования и застрахователя, съчетан с упълномощителна сделка, въз основа на който последният упражнява правата на застрахования пред АСВ, като за целта получава и отчетите на АСВ. Между страните не е спорно, че приемането на вземането се явява условие за заплащане на застрахователното събитие, както и относно момента на неговото сбъдване и осъществения от застрахователя превод на сумата за главницата.

Спорът е относно това дали е налице недобросъвестно бездействие на ответника, което да е довело до по-късно настъпване на условието за заплащане.Според ищеца забавянето на плащането се дължи на две причини : непредставяне при предявяване на вземанията пред синдика на документите, предоставени на ответника, установяващи вземанията и бездействие при оспорване на вземането от страна на синдика на вземането.Ищецът се позована на бездействие, явяващо се неизпълнение по мандатното правоотношение между него и ответника, относно упражняване на правата му пред АСВ, която е била длъжна да предяви вземанията и да предприеме действия за тяхната защита. Съдът е приел, с оглед въведените твърдения,че макар самите действия и бездействия в производството по несъстоятелност да са задължения на Агенцията, то при неизпълнението им Агенцията би отговаряла пред застрахования по силата на договора за поръчка, но тази отговорност не изключва отговорността на застрахователя, основана на бездействие на последния относно добросъвестното упражнява правата на застрахования пред самата Агенция. Съдът е приел,че преценката относно приемане или неприеме на вземането в производството по несъстоятелност се явява субективна дейност на синдикът на дружеството и е предопределена от твърдения на кредитора за възникване на конкретни правопораждащи факти и наличието на доказателствата за тяхното съществуване. Съдът е приел,че този извод може да е правилен или неправилен – синдикът може да е приел вземане без да са налице доказателства неговото съществуване, или да е отказал приемане на вземане при достатъчност на доказателствата за наличието му,което налага на първо място да се установи причината за първоначалното неприемане на вземането – в случая дали то е следствие на непредставяне или недостатъчност на доказателства за неговото съществуване.

Едва след като се установи, че това е причината за неприемане на вземането, може да се извърши преценка дали действията на ответника са предприети с грижата на добрия търговец при предявяване на вземането.

С оглед изявлението на синдика в „Обяснителното съобщение“ от 10.06.2020 г.,в което е посочено, че „Засега ще оспоря представеното от Вас с писмо от 12.05.2020 г. вземане на Вашия клиент за списъка за разпределение на вземания в размер на общо 203 421,40 евро при ревизията на 29.06.2020 г., тъй като все още не съм имал възможност на направя окончателна проверка на това вземане“, съдът е приел, че то не установява недостатъчност на доказателства относно вземането, което да е обосновало неприемане на вземането.Съдът 4 е приел,че сочената причина за действието на синдика по оспорването, е че все още не е имал възможност за направи окончателна проверка на вземането, т.е. субективната невъзможност за извършване на действията по преценка за неговото наличие. По отношение на твърдение за недобросъвестността, изразяваща се в бездействие на ответника при упражняване на правата на ищеца пред Агенцията, във връзка с бездействие на Агенцията за периода след оспорване на вземането, до предприетите от ищеца действия, съдът е приел,че защитата на ответника се основава на позоваване на съществуващ институт в немското право - т. нар. „предварително оспорване, което не съставлява същинско оспорване“. представляващо При наличие на спор относно съдържанието на приложимото немско право по отношение на защитата срещу изявленията на синдика, с които отказва да приеме вземания в хода на производството по несъстоятелност, съдът е събрал доказателства по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация. Съгласно отговора на Федералното министерство на правосъдието на Република Германия, което е изпратило и текста на §174 и следващи от Кодекса за несъстоятелността на ФРГ, предполага се, че терминът „предварителна защита", използван в немския превод на искането, има за цел да обозначи оспорването на иска съгласно §179 „InsО". Видно от приложените текстове на §174, ал.1 („Регистрация на вземанията“) ,,кредиторите предявяват вземанията си писмено пред синдика. При регистрацията следва да приложат копия от документите, от които произтича вземането“. „В рамките на срока за проверка се верифицират регистрираните вземания по размер и ранг. Вземанията, които се оспорват от синдика, длъжника и кредитора, подлежат на отделно решение“( §176 „Ход на срока за проверка“). „ Ако едно вземане е оспорено от синдика или кредитора в несъстоятелността, то се оставя на преценка на кредитора, дали да преследва решение срещу оспорващия"(§ 179 „Спорни вземания“).