Решение № 157 от 26.09.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Варна, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253000500320 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в. гр. д. № 320/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по две въззивни жалби, от всяка от страните срещу различни части на решение № 275/07.12.2024 г., постановено по гр. д.

№ 168/2024 г. по описа на Шуменския окръжен съд, както следва:

- по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена чрез прокурор Р. от ОП Шумен, допълнена с молба от 23.12.2024 г., против решение № 275/07.12.2024 г., постановено по гр. д. № 168/2024 г. по описа на Шуменския окръжен съд в осъдителните части, с които Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на Д. М. А. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ: - сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени душевни и физически болки и страдания, следствие от воденото срещу него наказателно преследване, започнато по ДП № 117/2013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, преобразувано в сл.д. № 32/2018 г. по описа на ОСлО – Шумен и повдигнатите му и поддържани обвинения за извършени престъпления по чл.252 от НК, за които е оправдан с влязла в сила на 10.05.2019 г. присъда по НОХД № 439/2018 г. по описа на ШОС и влязла в сила на 13.01.2023 г. присъда по ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2023 г. до окончателното й плащане; - сумата от 800 лева – имуществени 1 вреди от воденото срещу него наказателно преследване, започнато по ДП № 117/2013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, преобразувано в сл.д. № 32/2018 г. по описа на ОСлО – Шумен и повдигнатите му и поддържани обвинения за извършени престъпления по чл.252 от НК, за които е оправдан с влязла в сила на 10.05.2019 г. присъда по НОХД № 439/2018 г. по описа на ШОС и влязла в сила на 13.01.2023 г. присъда по ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар по НОХД № 142/2017 г. по описа на ШОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2023 г. до окончателното й плащане; - сумата от 4 576.98 лева – имуществени вреди от воденото срещу него наказателно преследване, започнато по ДП № 117/2013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, преобразувано в сл.д. № 32/2018 г. по описа на ОСлО – Шумен и повдигнатите му и поддържани обвинения за извършени престъпления по чл.252 от НК, за които е оправдан с влязла в сила на 10.05.2019 г. присъда по НОХД № 439/2018 г. по описа на ШОС и влязла в сила на 13.01.2023 г. присъда по ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС, представляващи законна лихва за забава за периода 17.09.2014 г. – 14.09.2023 г. върху сумата от 4 940.00 лева, иззета с протокол за претърсване и изземване от 17.09.2014 г. по ДП № 117/2013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.04.2024 г. до окончателното й плащане; -сумата от 136 лева – имуществени вреди от воденото срещу него наказателно преследване, започнато по ДП № 117/2013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, преобразувано в сл.д. № 32/2018 г. по описа на ОСлО – Шумен и повдигнатите му и поддържани обвинения за извършени престъпления по чл.252 от НК, за които е оправдан с влязла в сила на 10.05.2019 г. присъда по НОХД № 439/2018 г. по описа на ШОС и влязла в сила на 13.01.2023 г. присъда по ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС, представляващи пътни разходи за обществен превоз от гр. Шумен до гр.

Варна и обратно и от гр. Шумен до гр. София и обратно, за участие в 7 бр. открити съдебни заседания пред ВАпС и 3 бр. открити съдебни заседания пред ВКС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане; - на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер на 10 лева; както и в частта, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на адв. П. П. от ШАК, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, вр. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Д. М. А. в размер на 2 246.16 лева.

Въззивникът е сочил, че обжалваното решение е неправилно – постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано, като е молил за отмяната му в посочените осъдителни части и за отхвърляне на исковете. Навел е следните оплаквания: съдът неправилно приложил материалния закон, интерпретирайки факти увеличаващи тежестта на претърпените от Д. М. А. нематериални вреди, както и достигнал до погрешен извод за наличието на причинна връзка с повдигнатото му 2 незаконно обвинение; съдът кредитирал безрезервно свидетелски показания, дадени от близки приятели и роднини, които били пристрастни лица и приел същите за достоверни относно обстоятелството, че преживените от ищеца негативни емоции са именно следствие на незаконното обвинение; съдът безкритично приел наличието на понесени от ищеца неимуществени вреди здравословни проблеми /психически дискомфорт и физически страдания/ при липса на несъмнено доказана причинно-следствена връзка с действията по наказателното дело; неправилно не съобразил заключението на вещото лице, че липсва медицинска документация, потвърждаваща диагнозата за психично разстройство, като формално приел, че воденото наказателно производство е отключило състоянието; необосновано определил висок размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗ, като не съобразил и практиката на съдилищата по аналогични дела; съдът при липса на доказателства уважил претенции за имуществени вреди, като определил размера на обезщетенията по неясен начин въз основа примерни изчисления и предположения, както и присъдил лихва върху лихва (за обезщетението от 4 576,98лв. с лихва за забава за периода от 17.09.2014г. - 14.09.2023г.), водещо до анатоцизъм; съдът не отчел и прекомерността на обезщетението за заплатен адвокатски хонорар от 800 лева по НОХД №142/201г. по описа на ОС-Шумен;

Д. М. А., чрез адв. П., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за нейната неоснователност, е молил за отхвърлянето й.

-по въззивна жалба на Д. М. А., подадена чрез адв. П., подадена против решение № 275/07.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 168/2024 г. по описа на Шуменския окръжен съд в следните отхвърлителни части за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ: -обезщетение за неимуществени вреди – претърпени душевни и физически болки и страдания, следствие от воденото срещу него наказателно преследване, започнато по ДП № 117/2013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, преобразувано в сл.д. № 32/2018 г. по описа на ОСлО – Шумен и повдигнатите му и поддържани обвинения за извършени престъпления по чл.252 от НК, за които е оправдан с влязла в сила на 10.05.2019 г. присъда по НОХД № 439/2018 г. по описа на ШОС и влязла в сила на 13.01.2023 г. присъда по ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС, за горницата над 15000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева; - обезщетение за имуществени вреди от воденото срещу него наказателно преследване, започнато по ДП № 117/2013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, преобразувано в сл.д. № 32/2018 г. по описа на ОСлО – Шумен и повдигнатите му и поддържани обвинения за извършени престъпления по чл.252 от НК, за които е оправдан с влязла в сила на 10.05.2019 г. присъда по НОХД № 439/2018 г. по описа на ШОС и влязла в сила на 13.01.2023 г. присъда по ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС, в размер на 5 000 лева, представляващи неизплатено парично задължение по договор за паричен заем от 14.08.2013 г. за сумата от 5 700 лева, сключен между Д. М.А. и Й.П.И.; - обезщетение за имуществени вреди от воденото 3 срещу него наказателно преследване, започнато по ДП № 117/2013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, преобразувано в сл.д. № 32/2018 г. по описа на ОСлО – Шумен и повдигнатите му и поддържани обвинения за извършени престъпления по чл.252 от НК, за които е оправдан с влязла в сила на 10.05.2019 г. присъда по НОХД № 439/2018 г. по описа на ШОС и влязла в сила на 13.01.2023 г. присъда по ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС, представляващи пътни разходи за обществен превоз от гр. Шумен до гр.

Варна и обратно и от гр. Шумен до гр. София и обратно, за участие в 7 бр. открити съдебни заседания пред ВАпС и 3 бр. открити съдебни заседания пред ВКС, за горницата над 136 лв. до 340,30 лв.

Въззивникът е сочил, че решението в обжалваните му отхвърлителни части е неправилно – постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано, като е молил за отмяната му в тези части и за уважаване на исковете в посочените по-горе размери. Навел е оплаквания, че окръжният съд при определяне на обезщетението за неимуществени вреди:- не дал оценка по критерия за „разумен срок“ по чл.6, т.1 от ЕЗКПЧ, при данните, че наказателното производство е продължило 8 години и 3 месеца, като не съобразил също, че са внесени срещу ищеца два обвинителни акта, че по тях са проведени три първоинстанционни наказателни дела, четири въззивни наказателни дела и три касационни производства и общо 25 открити съдебни заседания, които и наред с другите констатирани основания за обезвреда - тежест на повдигнатото обвинение, широко разгласяване в медиите, спиране на доходите и др., определят по-висока степен на увреждане, респ. и по-висока степен на обезщетяване; - не произнесъл мотиви и не признал негативните последици от направената на ищеца „полицейска регистрация“ по ЗМВР, определящи по-висока степен на увреждане в личната сфера на ищеца и по-висок размер на обезщетението; - посочил кратко, че ищецът се чувствал огорчен и засегнат от медийното разгласяване на воденото него наказателно производство, но не посочил щетите от медийното отразяване като основание за определяне размера на обезщетението и не съобразил тяхното негативно отражение, стресови преживявания и притеснения на ищеца, включително и връзката им с психичните заболявания и не присъдил, съобразено с чл. 52 ЗЗД, справедливо обезщетение. Навел е оплаквания и срещу обжалваните отхвърлени искове за имуществени вреди, като в тази връзка: е изложил съображения срещу мотивите на съда за отхвърляне на иска за сумата от 5 000 лв., представляваща неизплатено парично задължение по договор за паричен заем от 14.08.08.201Зг, сключен между ищеца Д. М. А. и Й.П.И. и такива за несъобразяване от окръжния съд на причинната връзка на тези вреди с обвинението; по отношение на разходите за пътуване е възразил срещу определения размер на обезщетението, предвид непосочване от съда на ползваната тарифа за изчисленията и в този смисъл на изчислен по-нисък от действителния размер разходи за пътуване с влак от 136 лв., вместо 170,15 лева за един човек, както и за невключване на разходи за пътуване на адвоката му, в който случай 4 обезщетението било 340,3 0 лева. Заявил е искане за приемане на писмено доказателство – Тарифа за превоз на пътници и ръчен багаж по железопътния транспорт на „БДЖ Пътнически превози“ ЕООД от 2014 г., действаща и през 2019 г., което е уважено.

Прокуратурата на РБългария не е подала отговор на въззивната жалба.

Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в следните отхвърлителни части: -искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за транспорт за разликата над 340,30 лв. до пълния предявен размер от 520 лева; - претенцията за лихва за забава върху сумата от 4576.98 лева за периода от 14.09.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба – 15.04.2024 г.; искът за обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лева, представляващи заплатена глоба по ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС;

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от страните е поддържала въззивната си жалба и е оспорвала жалбата на насрещната страна.