Решение № 435 от 17.03.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Русе, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20244520105167 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба от Н. П. В., ЕГН **********, от гр. Русе, ********************, чрез адв. К. Х., с която е предявен осъдителен иск срещу „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ и ЗДРАВЕ“АД, ЕИК 200299615, със седалище София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад, бул. „Г. Димитров“ № 1, представлявано от Изп.

Дир. Бисер Иванов, Росен Младенов и Живко Колев, с която е предявен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. чл.429 ал. 2 т. 2 от КЗ да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 331,90 лв. лихва за забава за периода от 24.10.22 г. до 21.08.24 г. върху присъденото застрахователно обезщетение в размер на 1424,20 лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № ******** при ПТП на 23.10.2022 г. , виновно причинено от И.И.В., с влязло в сила решение по гр.д. № 998/2023 г. по описа на Районен съд Русе. Твърди, че застрахователят е бил уведомен още в деня, следващ настъпването на ПТП – на 24.10.2022 г., когато е извършен оглед на увредения автомобил. С писмо изх.№ 3262/01.11.2022 г. ответникът отказал изплащане на застрахователното обезщетение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, оспорва иска и моли съда да го отхвърли като недопустим, тъй като кредиторът вече е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата.Оспорва иска и като неоснователен.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за 1 установено следното от фактическа страна:

Като безспорни не се нуждаят от доказване обстоятелствата, че с влязло в сила решение по гр.д. № 998/23 г. на РРС ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата 1424,20 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, виновно причинено на 23.10.22 г. в гр. Русе от водач на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ******** Не е спорно, че към момента на произшествието за управлявания от водача Велизар Йорданов лек автомобил „БМВ“ с рег. № ********имало сключена Застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника.

Обезщетението за главницата е платено на 21.08.24 г.

Видно от представените писмени доказателства опис-заключение от 24.10.22 г. и опис –заключение от 26.10.22 г. застрахователят е бил уведомен още в деня, следващ настъпването на ПТП – на 24.10.2022 г., когато е извършен първия оглед на увредения автомобил и на 26.10.22 г. повторен оглед.

Видно от представеното по делото писмо изх.№ 3262/01.11.2022 г. ответникът отказал изплащане на застрахователното обезщетение на Н. П. В..

С писмена покана от 23.08.24 г. чрез Български пощи е поканен ответника да заплати сумата от 331,90 лв. лихва за забава за периода от 24.10.22 г. до 21.08.24 г. върху присъденото застрахователно обезщетение в размер на 1424,20 лв. по гр.д. № 998/2023 г. по описа на Районен съд Русе.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

В хипотезата на предявен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на друго свое главно задължение. В тежест на ищеца е също да установи и размера на претендираната част от вземането и периода на обезщетението за забава.

За да се произнесе по основателността на претенцията, съдът съобрази, че цитираното влязло в сила Решение № 1353/02.10.2023 г., постановено по гр. д. № 998/2023 г. по описа на РРС, с което е присъдено застрахователно обезщетение за в размер на 1424,20 лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № ******** при ПТП на 23.10.2022 г. , виновно причинено от И.И.В.. С оглед изложеното следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо е установен правопораждащият отговорността на застрахователя фактически състав – наличието на всички кумулативни предпоставки на непозволеното увреждане и валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Влизането в сила на решение, с което е уважен иска за имуществени вреди обуславя основателността на акцесорния иск за мораторна лихва.

2

Спорът по делото се свежда основно до размера на дължимата законна лихва, в частност-до въпроса за момента на изпадане в забава на застрахователя, от който следва да се определи и периода, за който последният я дължи на увреденото лице – ищеца. Спрямо договорите за застраховка на гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се задължава: на осн. чл. 429, ал.

1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Разпоредбата на чл. 429, ал. 3, изр. 2 от КЗ изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на о с н . чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие. По отношение задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ- само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя. В тази насока е и съдебната практика -в Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК, изрично се приема, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (какъвто е и процесния случай) в застрахователната сума по чл. 429 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.

Увреденото лице, в случая ищецът, е уведомил застрахователя за настъпилото 3 застрахователно събитие и е предявил претенцията си пред него на 24.10.2022 г., когато е направен описа, и на основание чл. 429, ал. 3, изр. 2 от КЗ следва да се приеме, че това е момента-24.10.2022 г., от който ответното дружество е поставено в забава и съответно- дължи обезщетение в размер на законната лихва. Доколкото с решението по гр. д. № 998/2023 г. на РРС не е присъждана лихва за периода от предявяването на исковата молба до окончателното заплащане на задължението и този въпрос не е решен със сила на пресъдено нещо, се явяват неоснователни възраженията на ответното дружество за недопустимост на иска. Съдът приема, че ответникът дължи обезщетение за забава за периода от 24.10.22 г. до 21.08.24 г., а именно датата на заплащане на присъденото обезщетение за имуществени вреди, видно от представеното удостоверение № 5424/19.02.25 г. на ЧСИ В. Маринов по ИД № 20248330400667.

Поради изложеното по-горе съдът намира иска за основателен по основание и размер, който съдът е констатирал, че съвпада с размера на законната лихва за процесния период върху процесната сума след използване на онлайн калкулатор.

С оглед на изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в настоящото производство в размер на 50, 00 лв. - държавна такса. На осн. чл. 38 от ЗА следва да се осъди ответното дружество да заплати на адв. К. Х. сумата 400,00 лв.– адвокатско възнаграждение, за предоставена на ищеца безплатна правна помощ съобразно установения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. минимален размер. Поради това настоящият състав намира, че възражението на ответника за прекомерност на претенираните от пълномощника на ищеца разноски за адвокатски хонорар се явява неоснователно.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ и ЗДРАВЕ“АД, ЕИК 200299615, със седалище София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад, бул. „Г. Димитров“ № 1, представлявано от Изп. Дир. Бисер Иванов, Росен Младенов и Живко Колев ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. В., ЕГН **********, от гр. Русе, ********************, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. чл.429 ал. 2 т. 2 от КЗ сумата от 331,90 лв. лихва за забава за периода от 24.10.22 г. до 21.08.24 г. върху присъденото застрахователно обезщетение в размер на 1424,20 лв., за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № ******** при ПТП на 23.10.2022 г. , виновно причинено от И.И.В., с влязло в сила решение по гр.д. № 998/2023 г. по описа на Районен съд Русе, както и 50,00 лв. разноски по делото за държавна такса.

ОСЪЖДА ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ и ЗДРАВЕ“АД, ЕИК 200299615, със 4 седалище София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад, бул. „Г. Димитров“ № 1, представлявано от Изп. Дир. Бисер Иванов, Росен Младенов и Живко Колев ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К. Х. от АК-Русе, със съдебен адрес: гр. Русе, ******** сумата от 400,00 лв., адвокатско възнаграждение, за предоставена на ищеца безплатна правна помощ.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5