Решение № 589 от 28.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 589 гр. София, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100501363 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост „Метро Сити Бизнес център“, на адрес гр. София, бул.

„Ал. Малинов“ № 51, чрез председателя на УС Д. Р., срещу решение № 20102542/11.09.2023г., постановено по гр.дело № 45970/2020г. по описа на СРС, 155-и състав, с което изцяло са отхвърлени предявените срещу ответника В. Й. С. искове с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер 627.73 лева с вкл. ДДС, представляваща дължими разходи за ремонтни дейности и полезни разходи за общите части на етажната собственост съгласно решение на общото събрание по т. 10.2 и т. 10.3 от 18.04.2019г., и съгласно решение на общото събрание по т. 2.3 до 2.8 и от 3.1. до 3.6 от 26.07.2019г., подробно описани и сума в общ размер 77.53 лева – мораторни лихви, подробно посочени.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС решение в обжалваната част. Вида на сторените разходи и действителното им заплащане се установявало от доказателствата по делото етажната собственост се състояла от 44 самостоятелни обекти – офиси, притежаваните общи части не били оспорени по делото. Представени били влезлите в сила решения на общото събрание от 18.04.2019г. и от 26.07.2019г. с посочен начин на разпределение на разходите. Във 1 връзка с указания на СРС ищецът представил и изчисленията на разходите за обектите на ответника. Припадащите се общи части за обектите на ответника офиси А12 и Б7 били установени. Разходите били извършени за възникнали непредвидени ремонтни дейности по чл. 41 ЗС за дефектирали съоръжения, разположени в общите части, не се касаело до изразходвани от УС от фонд „Ремонт и обновяване“. Налице били предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗУЕС – валидно взето решение от компетентността на общото събрание, влязло в сила, от което се породило задължение за собственика на самостоятелния обект да изпълни задължението. Моли за отмяна на решението на СРС и уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ответникът В. Й. С. депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Ответникът оспорил характера на претендираните разноски, като възраженията в жалбата имали за цел да санират пропуск на ищеца в доказването на твърдения характер на неотложни/аварийни ремонти. Нито една от дейностите не била належаща или спешно необходима, средствата следвало да се покрият от фонд „Ремонт и обновяване“.

Изводите на СРС, че нито видът на разходите, нито правилното им разпределение между собствениците били доказани. Разпределението на сумите било извършено в несъответствие с правилата на чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС – разходите по т. 3 по протокола от ОС от 26.07.2019г. не били разпределени поравно, както се сочело в исковата молба – видно било, че не били включени офиси А1, А9, Б4, Б9 и Б20, сумите по фактури №№ 600075/29.07.2019 и 600090/29.07.2019г. разходът бил разпределен на 39 офиса, а не на 44. Правилно СРС приел също, че разходите за адвокатска услуга не били такива по чл. 6, ал. 1, т. 9, т. 10 ЗУЕС. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е неправилно на въведените в жалбата доводи, по следните мотиви:

Със сезиралата съда искова молба ищецът етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост „Метро Сити Бизнес център“, на адрес гр. София, бул.

„Ал. Малинов“ № 51, излага, че в етажната собственост членували общо 44 офиса, от които ответникът В. Й. С. притежавал офис А12 и офис Б7. На 18.04.2019г. било проведено общо събрание на собствениците, което взело решение по т. 10 от дневния ред да бъдат издадени фактури към собствениците на офиси за разход в общ размер 3 800 лева без ДДС, дължим към „Полимекс Холдинг“ ЕООД за възложеното на 2 дружеството разширение към съществуващия контрол на достъпа, подробно описано в исковата молба. Разходът съгласно решението се разпределял според притежаваните от собствениците ид.ч. в общите, като за двата имота на ответника сумите били посочени в издадена от ищеца фактура № 600044/24.04.2019г. със срок за плащане 10.05.2019г.

На 26.07.2019г. било проведено общо събрание на собствениците, което взело решение по т. 2 от дневния ред, че одобрява сторените разходи за контрол на достъпа в размер на 4 096.95 лева без ДДС по решението по т. 10.2. на ОС от 18.04.2019г., като надплатената сума да се разпредели между собствениците. Така също към системата за видеонаблюдение да се включат и асансьорите, като се инсталират 4 бр. камери на стойност 476.64 лева без ДДС и се поставят съответните указателни стикери на стойност 132 лева без ДДС. Разходът бил определен в размер на 0.65 лева/кв.м площ. В изпълнение на същите решения на ответника били издадени фактури №№ 600155 и 600171, и двете от 06.08.2019г. Отново по т. 2 от дневния ред на събранието от 26.07.2019г., досежно разходите за противопожарна система, подробно описани в исковата молба, било взето решение сумата 928.90 лева без ДДС да се разпредели на броя на офисите, като на 1 бр. офис се падали 21.11 лева без ДДС; разходи за правни услуги, подробно описани в исковата молба, в общ размер 1 180.11 лева без ДДС да се разпределят по брой офиси, т.е. по 26.82 лева/офис; разходи за стикери – посочени в исковата молба на стойност 130 лева без ДДС – по 2.95 лева/офис; за закупуване на рецепция 646.17 лева – по 14.69 лева/офис. Въз основа на така взетите решения били издадени фактури №№ 600200 и 600216, и двете от 06.08.2019г. С решения по т. 3 от същото общо събрание от 26.07.2019г. на 39 бр. офиси, без А1, А9, Б4, Б9 и Б20, били възложени разходи за дроп болтове на обща стойност 565.97 лева без ДДС – по 14.51 лева/офис; преместване на захранване и др. на обща стойност 270 лева без ДДС – по 6.92 лева/офис; окабеляване на срязани кабели в секция А, ет. 2 между асансьори и др.

500 лева без ДДС – по 12.82 лева/офис; окабеляване срязани кабели секция Б партер 70 лева без ДДС – 1.79 лева/офис; подмяна със secure болт, четец и др. 257.10 лева без ДДС – 6.59 лева/офис; както и за посочена в исковата молба правна помощ – 21.19 лева без ДДС/офис. Въз основа на така взетите решения на ответника били издадени фактури №№ 600075 и 600090, и двете от 29.07.2019г. Върху всички задължения бил начислен ДДС. Задълженията на ответника по посочените фактури били в общ размер 627.73 лева. Ищецът претендира сумата, ведно с мораторни лихви, както следва: 35.62 лева, начислена върху главницата от 255.95 лева по фактура № 600044/24.04.2019г. за периода от 11.05.2019г. до 22.09.2020г., 17.44 лева, начислена върху главницата от 153.16 лева по фактури №№ 600075 и 600090/29.07.2019г. за периода от 10.08.2019г. до 22.09.2020г. и 24.47 лева, начислена върху главницата от 218.62 лева по фактури №№ 600155, 600171, 600200 и 600216/06.08.2019г. за периода от 17.08.2019г. до 22.09.2020г.

Претендира законни лихви и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Й. С. не е депозирал писмен отговор на 3 исковата молба. След изтичането на този срок депозира отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва представителната власт на депозиралия исковата молба Д. Р. - решението на общото събрание от 10.02.2020г., с което бил избран, било обжалвано и понастоящем имало висящо съдебно производство. Ищецът твърдял, че търсените разноски били необходими и полезни. Необходимите, предвид константната съдебна практика били неотложни, а неотложност в случая не се установявала. По делото не били представени доказателства, че тези разходи реално били извършени.

Оспорва разпределението на сумите, като извършено в противоречие с правилата на чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС. Оспорва разноските за правни услуги – сумите били събирани повторно при спечелване на водените от ЕС дела, липсвала логика за предварително заплащане. Оспорва задълженията за мораторни лихви, вкл. законът не позволявал начисляване на такава върху ДДС, още по-малко в полза на трети лица. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

От представените по делото и неоспорени писмени доказателства – нотариален акт от 28.12.2005г. за учредяване право на строеж върху недвижим имот № 126, том XI, рег. № 12719, дело № 1615/2005г. на нотариус Тютюнджиев, и извадка от книгата на етажните собственици, неоспорена от страните, по делото се установяват твърденията на ищеца, че ответникът В. Й. С. е носител на правото на собственост на двата самостоятелни обекта в ЕС „Метро Сити Бизнес център“ в гр. София, бул. „Ал.

Малинов“ № 51, а именно офис А12, с 3.98% ид.ч. в общите части на секция А и офис Б7 с 1.59% ид.ч. в общите части на секция Б, които се разпределяли съответно – 36.73 кв.м за офис А12 и 15 кв.м за офис Б7. Правото на собственост на ответника върху обектите не е оспорено в нито един етап от развитието на производството по делото.

Oтношенията между етажните собственици във връзка с поддържането, възстановяването и подобряването, както и с ползването на общите части на сградата, се уреждат от разпоредбата на чл. 41 ЗС, регламентираща задължението на всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, както и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание.

Нормата на чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС уточнява разходите по чл. 41 ЗС - разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части, а тази на т.10 изрично предвижда и задължение за заплащане разходите по управлението и поддържането на общите части, но без да свързва това задължение с размера на притежаваните идеални части от общите части на сградата.

Предвид легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 13 ДР на ЗУЕС поддържането на общите части е дейност, насочена към запазване на общите части в добро 4 състояние.

Съгласно пар. 1, т. 11 в приложимата към казуса редакция, разходи за управление и поддържане са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата. Изброяването е примерно и неизчерпателно.

Характера на разноските съдът следва да прецени според тяхното фактическо предназначение. В случая сградата в режим на ЕС представлява бизнес административна сграда. Характерно за този тип сгради е, че същите са предназначени за достъп на външни лица, който изисква охрана, контрол на достъпа, системи за видеонаблюдение, пожароизвестяване, климатизация, и др., свързани с конкретния начин на ползване на сградите и самостоятелните обекти в тях. Функционирането на сградата като бизнес административна сграда налага, че разходите за контрол на достъпа, видеонаблюдение, указателни табели и др. са такива за поддържането и запазването на общите части в добро и съответно на предназначението им състояние.