Определение № 966 от 11.04.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 966 гр. Бургас, 11.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500420 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба, подадена от Д. Д. Д., лично и като управител на „Д.-ДДД“ ООД срещу Определение №106/29.01.2024г., постановено по гр.д. №851/2023г. по описа на Районен съд Несебър, с което съдът е прекратил производството по делото.

В частната жалба се сочи, че определението на районния съд е неправилно. Жалбоподателят твърди, че в хода на съдебното производство представил допълнителна молба, с която поискал да бъде заменен като ищецфизическо лице с представляваното от него юридическо лице, а за да обоснове процесуалната си легитимация по делото представил договор, по силата на който можел да представлява дружеството пред всички административни и съдебни инстанции. Излага съображения, че той като физическо лице и в качеството си на управител на дружеството, включително и по силата на този договор, може да представлява лично дружеството, както и че лично може да упражнява правата на дружеството, посочени в исковата молба. Като не е даден ход на делото всъщност е бил лишен от възможността упълномощаването по чл. 33 от ГПК да бъде извършено и устно пред съда.

Иска се отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от адв.

Иво Китанов като пълномощник на Л. К. Н., Б. Н. Б. и Б. Х. Б., в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на частната жалба.

Излага се, че от тяхна страна не е давано съгласие по чл. 288, ал. 1 от ГПК ищецът Д. Д. като физическо лице да бъде заменен с юридическото лице „Д. – ДДД“ ЕООД. Претенцията по исковата молба е предявена от физическо лице и е неоснователна. Моли се за потвърждаване на определението на районния съд.

1

В срока по чл. 276 от ГПК е депозирано становище и от адв. Деян Стойков като пълномощник на ответника Д. Б. А.. Твърди се, че исковата молба, по повод на която било образувано производството пред районния съд е подадена от Д. Д. Д. в лично качество, а не в качеството му на управител и представляващ „Д. – ДДД“ ЕООД, а от събраните по делото доказателства било установено, че не физическото лице, а дружеството е съсобственик на процесния недвижим имот. С оглед характера на предявените искове – чл. 32, ал. 2 от ЗС и чл. 31, ал. 2 от ЗС Д. Д. Д. не бил правно легитимиран и нямал правен интерес от търсената защита, поради това и правилно районният съд след установяване на сочените обстоятелства прекратил производството по делото. Моли за потвърждаване на обжалваното определение. Претендира разноски, за които представя договор за правна защита и съдействие.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд Несебър е образувано по искова молба, подадена от Д. Д. Д. против Л. К. Н., Д. Б. А., Б. Н. Б. и Б. Х. Б. искова молба, с която са заявени претенции с правно основание чл. 32, ал. 2 и чл. 31, ал. 2 от ЗС. Изложено е, че ищецът е собственик на ПИ с идент.

№610056.502.454,с площ 1355кв.м. и адрес с. Равда, ул. „Бриз“ №19. В имота е построена сграда с идент. № 610056.502.454.1 като в тази сграда ищецът е собственик на магазин М-3 с площ 28.60кв.м. В сградата ответниците също притежавали магазини, както и съответни кв.м. ид.ч. от поземления имот.

Твърди се, че ищецът притежавал най-голям дял от поземления имот, но е лишен от ползването на дворното място. Предвид това изпратил нотариална покана до всички съсобственици с предложение за изкупуване на неговата част от имота, но и след нея не бил допускан до имота. В тази връзка е отправен петитум за разпределение ползването на имота, както и за заплащане на обезщетение за лишаване ползването, считано от получаване на нотариалните покани. Ангажирани са писмени доказателства в т.ч.

Нотариален акт №50, том XV, рег. №9381 дело №2753/2008г. на Служба по вписванията при РС Несебър и скица, видно от които е, че собственик на ПИ с идент. №610056.502.454, с площ 1355кв.м е „Д.- ДДД“ ЕООД. Представена е нотариална покана от Д. Д., като управител и представляващ „Д.-ДДД“ЕООД до ответниците, както и 3 бр. идентични по съдържание заявления -покани от Д. Д. до Л. Н., Д. А. и Л. Н. за доброволно подписване на договор за разпределение ползването на имота. Приложено е и пълномощно, видно от което Д. Д. Д. е упълномощил адв. В. Маринов за завеждане на иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото са постъпили отговори от ответниците, с които са наведени твърдения за недопустимост на исковата молба по съображения, че ищецът не е собственик на кв.м. от соченото дворно място, а такъв е управляваното от него дружество „Д.-ДД“ ЕООД, видно от представения нотариален акт.

2

С Разпореждане №2791/07.11.2023г. съдът е оставил без движение исковата молба като е указал на ищеца да обоснове правния си интерес от водене на производството, с оглед наведените от ответниците твърдения, че същият не е собственик на ид.ч. от поземления имот.

С молба с вх. №10752/15.11.2023г., Д. Д. Д., лично и в качеството му на управител на „Д.-ДДД“ ЕООД е заявил, че исковата молба е предявена от него като управител на „Д.-ДДД“ ЕООД, тъй като съгласно Нотариален акт №50, том XV, рег. №9381 дело №2753/2008г. на Служба по вписванията при РС Несебър, собствеността на парцела е на фирмата.

С Разпореждане №2880/17.11.2023г. съдът е констатирал, че въпреки депозираното „уточнение“, исковата молба по делото е подадена от Д. Д. Д. в лично качество и никъде в нея не е отбелязано, че същият действа като управител на „Д.-ДДД“ ЕООД, индикация за което е и представеното по делото пълномощно, изхождащо от физическото лице Д. Д. Д.. Приел, е че независимо, че същият е управител на търговското дружество, се касае до два отделни самостоятелни правни субекта, поради което и е счел подаденото уточнение за искане за замяна на ищеца по смисъла на чл. 228 от ГПК. В тази връзка е предоставил възможност на ответниците да вземат становище.

Предвид липсата на съгласие от страна на ответните страни за замяна на ищеца, съдът с Разпореждане №44/12.01.2024г. оставил без уважение искането по чл. 288, ал. 1 от ГПК и е дал срок на ищеца Д. Д. да обоснове правния си интерес от водене на производството, с оглед наведените твърдения за недопустимост на същото.

С молба с вх. 864/25.01.2024г. ищецът е представил договор от 01.09.2020г. между Д. Д. Д. и „Д.-ДДД“ ЕООД, в който е посочено, че на управителя на дружеството се делегират права да представлява дружеството пред всички административни и съдебни институции за срок до съществуване на едноличното дружество.

С обжалваното Определение №106/29.01.2024г. съдът е прекратил производството по делото с мотиви, че предвид твърденията на ищеца Д. Д., че не той, а дружеството „Д.-ДДД“ ЕООД е съсобственик в процесния недвижим имот, то той е лишен от правната възможност и от правен интерес да предявява двата иска от свое име, доколкото не е и процесуален субституент на дружеството. Същият не би могъл да го представлява и по пълномощие и по аргумент от разпоредбата на чл. 32 от ГПК. Представеният договор също не може да обуслови извод за процесуална легитимация и наличие на правен интерес от предявяване на двата иска.

При така установените факти намира, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на производството.

3

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Наличието на активна процесуална легитимация на ищеца е сред абсолютните положителни процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск. За същата съдът следи служебно и ако тя липсва съдът няма право да разгледа и реши спора по същество, а следва да прекрати делото. Процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Когато констатира протИ.речие между обстоятелствената част и петитума, отнасящо се до процесуалната легитимация на страните, съдът е задължен да остави исковата молба без движение, за да се избегне постановяването на недопустимо решение. Всяко несъответствие в задължителното съдържание на исковата молба, респ. всяко разминаване между обстоятелствена част и петитум, което не дава възможност за индивидуализация на спорния предмет, основанието на иска или надлежните страни в правоотношението, съставлява нередовност, която съдът е длъжен да отстрани след изпълнение на процедурата по чл.129, ал.2 от ГПК. Когато обстоятелствената част на исковата молба и доказателствата към които препраща сочат легитимиран да предяви иска определен правен субект, но искането за правна защита изхожда от името на различен от същия и съществуващ правен субект, е налице спорна процесуална легитимация по делото, която задължава съда да предприеме действия по изясняването й. Само ако страната не предприеме адекватни процесуални действия за отстраняване нередовността, производството по делото следва да бъде прекратено. Без значение е дали протИ.речието е резултат на техническа грешка, от пропуск да се посочат и допълнителни факти и доказателства, обосноваващи процесуалната легитимация на посочената в петитума страна или в погрешна правна представа на страната относно принадлежността на правото на иск /за ищеца - в който случай производството подлежи на прекратяване/, респ. относно надлежната й ответна страна /в който случай следва да бъде коригиран ответника, в съответствие с изводимия от исковата молба в цялост правен интерес на ищеца./ В този смисъл е Определение № 262/31.05.2017г. на ВКС по т.д.

№996/2017г.

В конкретния случай правилно районният съд е приел, че първоначалният ищец не е процесуално легитимиран да търси защита по двата обективно съединени иска в производството, с оглед наведените от него твърдения. С допълнително депозираната от него молба-уточнение, ищецът сам е заявил, че не той, а представляваното от него дружество е собственик на процесните ид.ч. от поземления имот, а принадлежността на правото на 4 собственост по исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 и чл. 32, ал. 1 от ЗС обуславя активната процесуална легитимация на ищеца в производството.

Липсата на надлежна страна (макар и в срока за изправяне на нередовностите на исковата молба) не е могла да бъде поправена по реда на чл. 228 от ГПК, тъй като това е станало в момент след конституиране на ответниците в производството и при липса на задължителното от тяхна страна съгласие за замяната. Поради това и следва да се приеме, че исковата молба е предявена именно от физическото лице Д. Д., а не от него в качеството му на управител на дружеството. С оглед твърдението му обаче, че не той е собственик на ид.ч. от процесния имот, а дружеството, то същият не се явява и процесуално легитимиран по предявените искове и няма правен интерес от воденето им.

Правилно първоинстанционният съд е приел и това, че представения по делото договор-споразумение не е в състояние да обоснови процесуалната легитимация на Д., тъй като същият преповтаря единствено законовите постановки, свързани с правомощията на управителя да представлява дружеството пред различни институции. Неоснователни са оплакванията, изложени в частната жалба, че ищецът като физическо лице може да упражнява лично правата на дружеството, на което управител и собственик е той. Той може да извършва действия от името и за сметка на дружеството, в качеството си на управител, но правата и задълженията ще настъпят директно в правната сфера на дружеството, доколкото се касае се за два различни правни субекта, с две отделни правни сфери.