Решение № 3217 от 11.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3217 гр. Пловдив, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330117806 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:

203670940 срещу С. З. Р., ЕГН: ********** , с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 2 369, 50 лева (две хиляди триста шестдесет и девет лева и петдесет стотинки)главница по договор за потребителски кредит ***********г., сключен между С. З. Р. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“- клон България, вземането по който е цедирано на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с рамков договор от ***** г. за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) по приложение ** от ******** г., договорна лихва в размер на 281, 83 (двеста осемдесет и един лева и осемдесет и три стотинки) за периода 06.02.2021 г.- 20.08.2022 г. и обезщетение за забава в размер на 177, 77 (сто седемдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки) за периода 07.02.2021 г.- 05.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- ***** г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ********г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ******** г. на Районен съд П.

В исковата молба ищецът твърди, че на ******* г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“- клон България и С. З. Р. договор за потребителски кредит ***********, за сумата от 6 200 лева, платима в срок до ***** г., на 48 броя месечни погасителни вноски, всяка от по 208, 63 лева, със застрахователна премия от 1 116 лева и договорна лихва от 2 698, 24 лева. Поради забавата в плащанията, на длъжника е начислена и лихва за забава от 177, 77 лева. Длъжникът не е върнал паричния заем. Процесното вземане е прехвърлено изцяло с всички привилегии и обезпечения на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с рамков договор от ******г. за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) по приложение ** от ***** г., за което обстоятелство длъжникът е писмено уведомен.

1

Копие от уведомлението за цесията ищецът прилага и към исковата молба, като моли за неговото връчване като приложение към нея. За процесните вземания била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ***** г. на Районен съд П., по която постъпило възражение по реда чл.414А ГПК, поради което и ищецът предявява настоящите искове за установяване на вземанията си по заповедта. Моли за уважаването им и присъждане на сторените разноски, както в заповедното, така и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответната страна. В него се излагат съображения, че задължението по процесния договор е погасено преди прехвърляне на вземането, поради което и исковете следва да бъдат отхвърлени. Представя доказателства .Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № *******г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****** г. на Районен съд П. в, както следва: 2 369, 50 лева (две хиляди триста шестдесет и девет лева и петдесет стотинки)- главница по договор за потребителски кредит ******** г., сключен между С. З. Р. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“- клон България, вземането по който е цедирано на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с рамков договор от ******г. за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) по приложение ** от *******г., договорна лихва в размер на 281, 83 (двеста осемдесет и един лева и осемдесет и три стотинки) за периода 06.02.2021 г.- 20.08.2022 г. и обезщетение за забава в размер на 177, 77 (сто седемдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки) за периода 07.02.2021 г.- 0 4.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- ******г. до окончателното изплащане на вземането.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

От договор за потребителски кредит ********* г., сключен между С. З. Р. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за кредит, по силата на което кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя заем, която сума С. З. Р. се е задължил да върне , заедно с възнаградителна лихва.

С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ****** г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача станалите ликвидни и изсикуеми в пълен размер вземания, произтичащи от договори за кредит, сключени с физически лица, които не изпълняват задълженията си. В договора е установено, че вземанията се индивидуализират с Приложение № **, неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне. По делото е представено Приложение № ** към договора, в което е посочено процесното вземане по договора за кредит, включващ изтеклите лихви до датата на подписване на приложението, като задълженото лице е индивидуализирано с посочване на три имена и единен граждански номер.

2

Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС. По делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Приложени са пълномощни както от цедента, преди неговото преобразуване, така и от правоприемника на цедента. Ирелевантно е обстоятелството, че в така приложените пълномощни не е посочена датата на сключване на упълномощителната сделка, доколкото за противопоставянето му на страната не е необходимо в последното да е посочена достоверна дата по смисъла на ЗЗД – това е необходимо единствено в изчерпателно установените в закона случаи. Нещо повече упълномощителната сделка, сключена с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България, е с нотариална заверка на подписа на упълномощителя.

Следва обаче да се приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - напр.

Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.

Наистина ответната страна не участва лично в производството по делото, а е представлявана от назначен от съда особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК.

Особеният представител на ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, като до назначаването му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено по чл. 47, ал. 1 ГПК. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.

В случая препис от исковата молба и приложенията към нея се считат за редовно връчени на ответната страна на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност изявлението от заемодателя - цедент, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се презюмира да е получено от ответника, а не от назначения му особен представител.

По тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че уведомлението, представено с исковата молба на ищеца - цесионер и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на 3 облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Предвид изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец е материланоправно легитимиран в исковото производство пред настоящата съдебна инстанция, образувано по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ЗЗД.

Вземането, предмет на договора за цесия, е породено от сключен между първоначалния кредитор БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника – ответник, договор за потребителски кредит. По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита и правото на отказ от договора - чл. 10 от Договора.