Протокол № 232 от 04.12.2024, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 232 гр. Варна, 04.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500410 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:37 часа се явиха:

Въззивницата Г. Л. Т., редовно призована, не се явява, явява се адвокат А. А. от АК-София, редовно преупълномощен от Адвокатско дружество „М.

М. и съдружници“, което е било надлежно упълномощено от ищцата Г. Т., въззивник в настоящото производство.

Въззиваемата страна Прокуратура на Република България, редовно призована, представлява се от прокурор от Апелативна прокуратура – Варна П. К..

АДВ. А.: Моля, да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ

ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от разпоредително заседание № 570/19.09.2024 г.:

Производството по в.гр.д. № 410/2024 г. по описа на Варненския 1 апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Г. Л. Т., подадена чрез адв.Ц. В., против решение № 519/14.05.2024 г., поправено с решение № 521/14.05.2024 г., постановено по гр.д. № 2226/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА с която са отхвърлени предявените от нея против Прокуратурата на Република България: иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ (в частта) за сумата от 198 500 лв. (горницата над присъдените 1 500 лв. до претендираните 200 000 лв.) за претърпени неимуществени вреди от незаконното обвинение по ДП № 344/2010 год., по описа на ОД на МВР – Варна, НОХД №632/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна преобразувано в НОХД №509/2018 год. по описа на ВОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.07.2022 год. до окончателното й изплащане; иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за сумата 15 602.53 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди - левова равностойност изчислена по курса на БНБ към деня на извършеното плащане, на платена от ищцата общо сума 36 075 шекела, заплатени медицински услуги за лечение и материали в И., гр.

Т. А. в медицински център „А.'' ООД за лечение на онкологичното й заболяване, възникнало в резултат незаконното обвинение по ДП № 344/2010 год., по описа на ОД на МВР – Варна, НОХД №632/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна преобразувано в НОХД №509/2018 год. по описа на ВОС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.07.2022 год.. до окончателното й изплащане.

Въззивницата е сочила, че в обжалваната (отхвърлителна) част решението е неправилно като постановено в противоречие на материалния и на процесуалния закон и е необосновано, като е молила за отмяната му в същата част и за уважаване на исковете й за заплащане на обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди в претендираните размери, ведно със законните лихви от датата на увреждането до окончателното им изплащане.

Изложила е, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не било съобразено с конкретните обстоятелства на случая, немотивирано било занижено и не отговаряло на принципа за справедливост - чл. 52 ЗЗД.

Обезщетението не съответствало в пълна степен на претърпените от ищцата болки и страдания за дълъг период от време от 8 години, както и не отчитало негативното засягане на всяка една сфера от живота й, множеството емоционални загуби - съществени и дълготрайни, които въпреки оправдателната присъда, не подлежали на възстановяване. Сочила е, че при определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд: не отчел доказателствата за крайно негативно отражение на наказателното производство върху психиката й, здравето й и нормалното й житейско функциониране; не отчел, че поради напрежението, отчаяността и липсата на каквото и да било чувство на справедливост след 2014 г. здравето й се влошило, била диагностицирана от ТЕЛК, а през 2018 г. и диагностицирана с тиреоидит на Хашимото, ятрогенна менопауза, остеопения и хипогликемия; не съобразил, че от реализираните репресивни действия от страна на прокуратурата тя изпитвала постоянно чувство на тревожност, меланхоличност, тъга, отчаяност, безпомощност, депресия с деградивни мисли, имала безсъние, липса на апетит, затворила се вкъщи, не искала да 2 общува, изпитвала срам, страх от осъждане, тежко преживяла уронването на доброто си име в обществото, включително и поради множеството негативни публикации и коментари; съдът не взел предвид, че Г. Т. в хода на образуваното срещу нея наказателно производство била в активна работоспособна възраст - на * години, че изпитвала сериозни затруднения при намирането на работа, заради компрометираната репутация, че авторитетът й бил безвъзвратно уронен и че коренно се променил начинът й на живот, включително и този на семейството й. Окръжният съд, при наличието на всички предпоставки за уважаване, неправилно отхвърлил искът й за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, като не съобразил, че ищцата била подложена на изключително високо ниво на стрес и напрежение, което довело до невъзможност тя да бъде в едно спокойно и безтревожно състояние, необходимо за лечение и възстановяване на здравословното й състояние след констатирано злокачествено заболяване и че влошеното й емоционално състояние вследствие на наказателното преследване е довело до необходимостта от прилагане допълнително лечение в чужбина.

Прокуратурата на РБ не е подала отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от обжалване на неизгодната за нея част от първоинстанционното решение, редовна е и допустима.

Решението на окръжния съд не е обжалвано в осъдителната му част.

Страните не са направили искания за нови доказателства, а и не са налице предпоставки за събиране на такива служебно от съда.

АДВ. А.: Поддържам подадената въззивна жалба. Няма да соча нови доказателства. Няма да правя нови доказателствени искания.

ПРОКУРОР К.: Считам жалбата за неоснователна. Няма да представям нови доказателства.

АДВ. А.: Няма да претендираме адвокатско възнаграждение, единствено и само държавната такса, която е приложена по делото.

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, господин Председател, моля да уважите подадената от нас въззивна жалба като отмените процесното решение от 14.05.2024 г. в обжалваната му част, постановено по гр.д. № 2226/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна. Считаме същото за неправилно, 3 незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, подробни съображения сме изложили във въззивната жалба.

Първоинстанционният съд е постановил и определил неимуществени вреди в размер на 1 500 лв. по воденото наказателно производство от страна на Прокуратурата за период от 8г. и половина, като предпоставките за определяне на така посочения от него размер се базират въз основа на това, че в същия този период е имало друго незаконно наказателно производство срещу моята доверителка, и поради тази причина така присъденото по друго гражданско дело обезщетение следва да бъде взето предвид, при определяне на размера на претърпените от нея неимуществени вреди, считам това за неправилно - съдът не е отчел факта, че така определеното по друго гражданско дело обезщетение обхваща единствено и само претърпените неимуществени вреди вследствие не на това незаконно наказателно производство, а друго такова. Не считам, че сумата в размер на 14.70 лв. на месечна база за продължителен период от 8 г. и половина биха могли да репарират така приетите от константната съдебна практика на Върховен касационен съд, че „всяко едно лице при водено срещу него наказателно производство търпи неимуществени вреди под различна степен и интензитет“ и в тази връзка не считам, че е налице репарация на тези причинени неимуществени вреди, още по-малко пък наличие на справедливо обезщетение. В тази връзка е направеното от нас искане за отмяна в обжалваната част на процесното решение.

ПРОКУРОР К.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че съдебният акт на Окръжен съд - Варна е правилен и законосъобразен. На първо място, следва да бъде отбелязано, че по отношение на ищцата във времето са били водени 2 наказателни производства, а именно: ДП № 406/2009г., приключило на 27.04.2017г. с потвърдена оправдателна присъда и ДП № 344/2010г., приключило на 14.07.2022г. Очевидно е, че има застъпване на двата периода на водене на наказателните производства, като по отношение на първото досъдебно производство ищцата е била обезщетена за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. по гр.д. № 893/2020г. на Окръжен съд – Варна, съответно в.гр.д. № 311/2021г. на Апелативен съд – Варна. Апелативна прокуратура изцяло споделя изводите на Окръжен съд – Варна за търпените вреди в определения размер от 1 500 лв. за обезщетяването й. Считам, че ищцата не е доказала твърдените вреди и техния интензитет да са били в причинноследствена връзка с второто наказателно производство, поради което претенцията й за обезщетяване в размер на 200 000 лв. за неимуществени вреди е напълно неоснователна.

Колкото до предявения и неуважен иск за търпени имуществени вреди, както и в предходното гражданско производство, където са били предявени тези вреди и са били отхвърлени, така и в сегашното първоинстанционният съд правилно е установил, че заболяването не се намира в причинноследствена връзка с воденото наказателно производство, респективно не се дължи обезщетяване на разходите за лечението, затова и в тази част 4 претенцията на ищцата е неоснователна, и следва да бъде оставена без уважение, поради това моля да потвърдите решението на Окръжен съд – Варна като правилно и законосъобразно.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна страна, и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок. часа.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:44 Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5