Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 184 от 12.02.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 3692/2023
Вид
Решение № 184
Подписан
12.02.2024
В сила
01.03.2024
Състав
Христо Милков Минев

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.413 ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.416 ал.5 · Кодекс на труда
  • чл.62 ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.62 ал.5 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Варна, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20233110203692 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН и е образувано по жалба на „Сий флайт” ЕООД, БУЛСТАТ 103763678, чрез адв. В.Д., срещу НП №032200611/13.07.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.

Варна, с което на „Сий флайт” ЕООД, БУЛСТАТ 103763678, представлявано от Е.Х.И. с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00лв, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.413 ал.3 от КТ.

В жалбата си въззивника оспорва наказателното постановление, като неоснователно и незаконосъобразно. Оспорва размера на наложената санкция.

Моли за квалифицирането на случая като маловажен.

В с.з. въззивника се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата, по същество моли за намаляване размера на санкцията до предвидения в закона минимум, като твърди, че липсват данни процесното дружество да е било санкционирано за допуснати други такива нарушения, претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна Дирекция инспекция по труда - Варна - редовно призована, представлява се от ю.к. Р.Б. надлежно упълномощена и приета от съда. Оспорва жалбата. В заседанието, в което е даден ход на делото по същество, Р.Б. не се явява и въззиваемата страна не изпраща друг 1 представител.

След преценка на доводите на въззивника и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 08.06.2022г. в 14.40часа служители на ОИТ – Варна извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект – пицария „Морско конче“ находяща се в гр.Варна, ул.“Д-р Заменхов“ №2, стопанисван от „Сий Флайт“ ЕООД. В хода на същата проверка е установено, че дружеството, в качеството си на работодател, в описания обект е допуснало до работа лицето Д.А.М. с ЕГН **********, на длъжност „мияч съдове /ръчно/“, преди да и е връчено копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

От показанията на св.Д. се установява, че при извършената проверка в обекта са били раздадени декларации на работещите , като всеки един е попълнил тази декларация. Констатирано, е че Д.М. е декларирала, че няма сключен трудов договор, започнала е работа в деня на проверката, като определено трудово възнаграждение в размер на 800.000лева, ще ползва почивки по график, и не е получила копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор. В хода на проверката е бил представен на проверяващите писмен трудов договор между работодателят и работничката Д.М., който е с № 00000055/08.06.2022г. Прави впечатление, че същия е с дата съвпадаща с датата на проверката и отговаря на данните посочени в декларацията попълнена от работничката, че именно в този ден е започнала работа на обекта като мияч на съдове. В административното производство е приложена и справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ с вх.№03388223070655, което о получено в 15.57.03часа на 08.06.2022г., т.е. след извършената проверка в обекта, което изключва възможността уведомлението да е било връчено на работничката преди да бъде допусната и започне работа в обекта.

За констатираното нарушение е съставен АУАН № 032200611/22.06.2022г., в който нарушението е квалифицирано по чл.63 ал.2 от КТ. Акта е надлежно връчен и по него е направено писмено възражение. В същото се излагат две противоположни версии. Първо се твърди, че дружеството работодател не е извършило описаното в АУАН нарушение и не 2 е допускало до работа в пицарията лицето Д.А.М.. Второто твърдение е свързано с искането за определяне на минимално по размер наказание, тъй като работодателят за първи път извършва такова нарушение и до момента не е бил санкциониран за друго такова нарушение, а също и твърди, че не са настъпили вредни последици от нарушението. По същество не се съдържат доказателствени искания във възражението, но с цел спазване на процесуалните правила АНО е изискал становище относно възражението от Ст.юрисконсулт отдел АИПО при Д“ИТ“ Варна, което е взето предвид при издаването на НП.

Административния орган е възприел изцяло фактическата обстановка и правна квалификация на нарушението описана в АУАН. АНО е ангажирал отговорността на дружеството като работодател, като правилно е приложил разпоредбата на чл.413 ал.3 от КТ.

При определяне размера на санкцията АНО не е изложил каквито и да било мотиви, поради каква причина е наложил санкция именно в атакувания размер, но съдът намира, че правилно е определен размера на санкцията и същата е съобразена със степента на обществена опасност на нарушението.

Съдът като взе предвид, че по делото липсват данни на дружеството да са налагани други санкции за нарушаване разпоредбите на КТ, намира, че правилно АНО е преценил, че в случая не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за нарушение свързано с нарушаване правата на работниците, гарантирани от КТ. Предвид вида на нарушението, същото не може да се квалифицира като маловажен случай. Следва да се вземе предвид, че е ирелевантно дали от деянието са настъпили вредни последици.

Съдът намира, че направените в жалбата на въззивника възражения са неоснователни. С възраженията си въззивника се опитва да избегне административно наказателната отговорност, която безспорно следва да понесе за допуснатото от него нарушение. Съдът споделя становището на АНО, относно липсата на основания за приложението разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретния случай не се отличава с липсата на обществена опасност. Обществената опасност на деянието е значителна и то най вече предвид отношението, което има работодателя към изпълнението на задължението си да връчи копие от трудови договор и уведомление до НАП 3 на работника преди да го допусне до работа.

Съдът намира, че размерът на санкцията е правилно и законосъобразно определен. Санкцията е определена в разумен размер почти в предвидения от закона минимум и много под предвидения максимум от 15000.00лева за такива нарушения. Безспорно е отчетен факта, че нарушението е първо по рода си, но това не следва да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като при извършено нарушение при условията на повторност санкцията предвидена от закона е в двоен размер.

Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да присъди претендираното от Д „ИТ“ в съпроводителното писмо юрисконсултско възнаграждение, което предвид сложността на делото следва да бъде определено границите на предвидения от закона минимум от 80.00лева.

Предвид изложеното и съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

032200611/13.07.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.

Варна, с което на „Сий флайт” ЕООД, БУЛСТАТ 103763678, представлявано от Е.Х.И. с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00лв, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.413 ал.3 от КТ.

ОСЪЖДА "Сий флайт” ЕООД, БУЛСТАТ 103763678, представлявано от Е.Х.И. с ЕГН **********, да заплати на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна сумата от 80.00 лева, представляваща направените разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4