Решение № 588 от 18.12.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. Плевен, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20244430201734 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Производството е образувано по повод постъпила жалба от И. Х.

Х., с ЕГН: ********** от с. ******, обл. Плевен, ул. „******* *********“ № ** срещу Наказателно постановление № 23-0938-002907 от 15.09.2023 г., издадено от ********* Група в ОДМВР – Плевен, С-Р „Пътна полиция“ Плевен, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания – глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, и на осн. Наредба № Iз2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 18 точки, за нарушение на чл. 21, ал.

1 от ЗДвП.

С жалбата, наказателното постановление се атакува като неправилно и се моли за отмяната му. Отправени са възражения, свързани с издаването на АУАН-а и НП-то, с твърдение, че са допуснати съществени процесуални 1 нарушения, изразяващи се в грубо нарушаване на правата му.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят не представя допълнителни писмени и гласни доказателства, в подкрепа на заетата от него защитна теза.

В хода на съдебните прения жалбоподателят не отрича, че е извършил описаното в АУАН-а и издаденото НП нарушение, но отново моли съда, ако може нещо да се намали глобата и да не му се отнема СУМПС.

Административно-наказващият орган - ********* Група в ОДМВР – Плевен, С-Р „Пътна полиция“ - Плевен, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо е направено искане за потвърждаване на обжалваното постановление, като е представена и цялата преписка по случая.

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление, същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, предвид на което съдът я намира за процесуално ДОПУСТИМА.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.12.2022 г. в 10:55 часа в с. Ясен, ул. „И. Винаров“ № 49, с посока на движение към гр. Плевен, като водач на лек автомобил „Ауди А5“, с рег. № ********, негова собственост, извършва следното нарушение – управлява горепосоченото МПС със скорост от 106 км/ч в населено място при максимално разрешена скорост от 50 км/ч.

Наказуемата скорост след приспаднат толеранс от -3% е 103 км/ч, като превишението е 53 км/ч.

Скоростта е измерена, фиксирана и заснета с техническо средство № 120ccfc, като на водача е показана снимка с № 0082506. АУАН-а е съставен в сградата на сектор „Пътна полиция“ – Плевен, след попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП, във връзка с преписка № 316Р-12584 от 04.04.2023 г. по описа на ОДМВР – Плевен.

До санкционирането на жалбоподателя се е стигнало след изпращане на 2 покана и декларация по чл. 188 от ЗДвП, от ********* Група в ОДМВР – Плевен, С-Р „Пътна полиция“ - Плевен, за връчване.

Декларацията е била попълнена лично от И. Х. Х., като същият я е попълнила в качеството му на собственик на автомобила след направена справка, че на процесната дата именно той е управлявал процесния автомобил.

Декларацията е с дата 31.09.2023 г., и е попълнена в гр. Плевен, както е посочено върху нея.

Видно от показанията и на разпитания в съдебно заседание в качеството на свидетел – актосъставителят Г. В. Д., мл. автоконтрольор в ОД на МВР – Плевен, Сектор „Пътна полиция”, се установява, че:

На посочената дата 25.04.2019 г. е било констатирано процесното нарушението по ЗДвП, описано в акта от актосъставителя, за превишена скорост на територията на с. Ясен, ул. „И. Винаров“ № 49, с посока на движение към гр. Плевен.

В съдебно заседание актосъставителят и свидетелят по АУАН уточняват, че нарушението е било констатирано с мобилна система за с. Ясен за населено място с ограничение до 50 км /ч. Системата приспада автоматично 3 процента от скоростта, т.е. при управление със скорост 106 км/ч стават 103 км/ч. Актът е бил връчен лично на жалбоподателя по делегация.

Видно от декларация, находяща се на стр. 11 от делото е, че жалбоподателят в нея изрично е посочил, че „… в качеството си на собственик на МПС, с рег. № ********, декларирам, че на дата 10.12.2022 г. около 10:55 часа автомобилът ми се управлява от И. Х. Х.!“.

С оглед на така собственоръчно написаното от страна на жалбоподателя в декларацията по чл. 188 от ЗДвП, същият на практика е признал, че с поведението си е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и автомобилът се е управлявал на територията на населено място, в случая на територията на с. Ясен от него, с оглед на което актосъставителят е квалифицирал гореописаното като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

От своя страна, административно-наказващият орган е издал въз основа на съставения

АУАН обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление № 23-0938-002907 от 15.09.2023 г., 3 издадено от ********* Група „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Плевен, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя И. Х. Х. са наложени административни наказания – административни наказания – глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, и на осн. Наредба № Iз2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 18 точки, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства - показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН-а, потвърждаващи изцяло съдържанието отразено в АУАН-а и НП-то, както и от приложените по делото писмени доказателствени средства.

Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като същите кореспондират едни с други и се допълват взаимно.

Съдът намира за установено по безспорен и несъмнен начин, че на горепосочените дата и място, именно жалбоподателят, е управлявал процесния автомобил със скорост от 103 км/ч /при приспаднат толеранс/, като разрешената максимална скорост за мястото, където е извършено нарушението и което се намира в населеното място, до 50 km/h.

Във връзка с наведените в жалбата възражения, следва да се посочи, че е спазено, изцяло изискването за описание на участъка, в който автомобилът е бил засечен, видно от гореизложената и приета от съда фактическа обстановка, а именно, че се касае за превишена скорост на територията на с.

Ясен.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Съдът счита, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, 4 при които то е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно-наказателното производство.

Съдът счита, че описанието на нарушението и обстоятелствата при извършването му са достатъчно конкретизирани, както в съставения акт, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление, като са посочени всички съставомерни факти, поради което и съдът приема, че АУАН-а и НП-то отговарят на условията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Съдът намира и че същият е издаден в срока по чл. 34 ЗАНН, видно от изложената вече по-горе хронология по връчване и установяване на нарушителя, то законовите срокове са спазени.

В случая превишението на скоростта е заснето с техническо средство, в съответствие разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на съответните технически средства при установяването на деяния от вида на процесното.

С оглед на което в конкретния случай и водачът на автомобила е бил установен при връчване на декларация по чл.188 от ЗДвП.

В случая нарушението е установено измерена, фиксирана и заснета с техническо средство № 120ccfc, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за 5 скоростта на този участък.

Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта.

В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В съдебно заседание от дадените от жалбоподателя обяснения е видно, че той е положил собственоръчно подписа си в декларацията по чл. 188 от ЗДвП.

С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно и законосъобразно е издадено обжалваното НП за реализиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършването на това нарушение, като видно от цитираната санкционна разпоредба и съотнесена към конкретните факти, то правилно административно-наказващият орган е определил и размера на наложената санкция.

6

В случая административно-наказващият орган правилно е определил вида и размера на административните наказания. Безспорно се установи, че автомобилът е бил управляван на процесната дата именно от жалбоподателя.

Предвид изложеното до тук, съдът направи крайния си извод, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.