Решение № 2089 от 13.10.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2089 гр. Бургас, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20232120100968 по описа за 2023 година

Производството е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против Х. И.

И., за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 1685.42 лв. – непогасена главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен на 01.03.2018 год. между него и „***“ ЕАД; 85.60 лв.

– договорна лихва по посочения договор за кредит, за периода от 05.12.2018 год. до 05.05.2019 год.; 148.65 лв. - мораторна лихва за периода от 05.12.2018 год. до 14.05.2019 год., както и законната лихва, начислена върху главницата, за периода от 27.05.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания са прехвърлени на ищцовото дружество с приложение от 15.02.2021 год. към договор за цесия от 31.08.2018 год. и за които суми по ч.гр.д. № ***/2019 год. на БРС са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1 от ЗЗД и в чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, редовно призовано.

Особеният представител на ответницата оспорва основателността на исковете по съображения, изложени в отговора на исковата молба.

След анализ на събраните по делото доказателства, Бургаският районен съд приема за установено от фактическа страна следното:

„***“ ЕАД и И. са сключили договор за потребителски кредит № № *** / 1

01.03.2018 год. при общи условия, по силата на който посоченото дружество, в качеството на заемодател, е предало в собственост на ответника - заемател сумата от 3000 лв., срещу задължението на последния да я върне, ведно с договорената лихва в размер на 21.25% годишно, 279.97 лв. - сбор от два вида застраховки и 393.60 лв. - такса за оценка на риска или общо 4179.95 лв., на 14 анюитетни месечни вноски от по 298.57 лв.

С рамков договор за цесия от 31.08.2018 год. и приложение № 1 към него от 15.02.2021 год., „***“ ЕАД – цедент (продавач) е продало на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – цесионер (купувач), свои вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит.

В съответствие с чл.99, ал.3 от ЗЗД, цедентът е издал потвърждение за цесия, извършена със споменатите договор и приложение. На ред 5611 от последното е вписано вземане на „***“ ЕАД към И., произтичащо от договор с № ***, възлизащо на 2391.47 лв.

„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, действащо от името и за сметка на „***“ ЕАД, по силата на изрично пълномощно, е изпратило уведомление до ответника за станалата цесия, за което няма данни дали и кога е получено.

По заявление на „***“ ЕАД, депозирано на 27.05.2019 год., по ч.гр.д. № *** / 2019 год. на БРС са издадени заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за исковите суми. Посоченото заповедно производство е приложено в цялост към настоящото дело и в кориците му се съдържа извлечението от счетоводни книги на банката, послужило за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.

Изслушанo e и заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, според което отпуснатият кредит е изцяло усвоен от Х. И. на 01.03.2018 год.

Експертът е посочил размера на неиздължените вземания по кредита, имайки предвид погашенията в общ размер на 2473.70 лв., извършени от кредитополучателя и разнесени по пера от кредитодателя, както следва: 1685.42 лв. - непогасена главница и 105.99 лв. договорна лихва. Съпоставил е действителните размери на ГЛП и ГПР, според параметрите по кредита, като разликата между изчисления ГПР и уговорения отдава на съществуващи други вземания, произтичащи от договора, извън посочените в същия.

От така сложилата се фактическа съвокупност се налага извода за частична основателност на исковете.

Сключеният между страните договор се подчинява на режима, установен със ЗПК и не се констатираха пороци, които да водят до неговата пълна недействителност.

Но пък недействителни, поради неравноправност, за която съдът следи служебно, са отделни негови клаузи по см. на чл.143, ал.2, т.19 и т.20 вр. с чл.145, ал.1, ал.2 и чл.146, ал.2 от ЗЗПотр. - за дължимостта на такса за оценка на риска и за дължимост на застраховки - два броя. Същите са част от договора за кредит, изготвен предварително от икономически по-силната страна и очевидно са във вреда на потребителя - така уговорени, не му позволяват да прецени икономическите последици от сключването на договора, а следователно - и не отговарят на изискването за добросъвестност, като води до значителен 2 дисбаланс между правата и задълженията на банката и потребителя - чл.3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета. В резултат на това, подлежащата на връщане сума надхвърля значително ефективно предоставения кредит. Освен това, договорът за кредит е сключен в разрез с целта по чл.2 от ЗПК, при неизгодни за потребителя условия, които икономически по-силната страна е наложила - сключването на договора е обусловено от заплащане на допълнителни такси за формално предоставени „услуги“, както и застраховки с посочени от нея застраховател и условия, които такси и застрахователни премии се „кредитират“ от банката. Очевидната цел на посочените клаузи е да се оскъпи кредита и се постигне забранена от закона цел - неоснователното обогатяване на кредитора, поради което, съгл. чл.21, ал.1 от ЗПК, тези клаузи са нищожни и на самостоятелно основание.

Още нещо - таксата „оценка на риска“ следва да се разглежда не като такава, дължима за предоставена от кредитодателя допълнителна услуга по см. на чл.10а, ал.1 от ЗПК, но като уговорена в разрез със забраната на ал.2 от с.з., понеже касае не действително предоставена допълнителна услуга, а дейност, свързана с отпускане на кредита. Отделен е въпросът, че тази такса не е част от предоставения кредит, а е отделно дължима, разсрочено, макар умишлено да е посочено, че се „финансира“ от кредитодателя, отново с цел оскъпяване на кредита. Затова клаузата за дължимостта й е недействителна и на това основание.

Но не само - договорната и мораторната лихви, претендирани от заявителя, са в размери, начислени върху общото вземане, съставено от фактически предоставения кредит и от сумите по недействителните клаузи - т.нар. „такса за оценка на риска“ и застраховките.

Ето защо, съгласно решения на СЕС по дело C‑170/21 и дело C‑379/21, образувани по преюдициални запитвания за тълкуване на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, след прихващане на платеното от кредитополучателя по главницата, с включени в нея за застраховки, лихви и такса оценка на риска, същият остава да дължи 526.30 лв. (3000 лв. - ефективно предоставен кредит - 2473.70 лв. - погашения на главница и лихви, в т.ч. застраховки и такси), до който размер искът за главница следва да се уважи, а за горницата над този размер, както и исковете за договора и мораторна лихви - да се отхвърлят.

На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и предвид частичната основателност на иска за главница, основателен е и акцесорния иск - за законната лихва, начиная от предявяване на иска - 27.05.2019 год. (арг. чл.422 от ГПК) до окончателното изплащане на задължението Казаното налага да се постанови решение в горния смисъл, като на ищцовата страна, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, се присъдят разноски според основателната част на исковете, в размер на 216.14 лв. - за настоящото производство, вкл. държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждения за вещо лице и за особен представител, съотв. в размер на 26.97 лв. - за производството по ч.гр.д. № *** / 2019 год. на БРС.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. И. И. от гр.***, ЕГН - **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕAД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр.София 1335, бул.”Д – р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б., на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 526.30 лв. - непогасена главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен на 01.03.2018 год. между него и „***“ ЕАД, както и законната лихва, начислена върху главницата, за периода от 27.05.2019 год. до окончателното й изплащане, вземанията за които са прехвърлени на ищцовото дружество с приложение от 15.02.2021 год. към договор за цесия от 31.08.2018 год. и за които суми по ч.гр.д. № ***/2019 год. на БРС са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над уважения, до пълния предявен размер от 1685.42 лв., както и изцяло исковете за договорна лихва в размер на 85.60 лв. и за мораторна лихва в размер на 148.65 лв.

ОСЪЖДА Х. И. И. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕAД деловодни разноски в размер на 216.14 лв. за настоящото производство, както и в размер на 26.97 лв. - за производството по ч.гр.д. № *** / 2019 год. на БРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4