Решение № 5434 от 08.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5434 гр. Пловдив, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330105757 по описа за 2025 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 от ЗЗП.

Ищецът Д. С. Н. ЕГН **********, с настоящ адрес, ***, чрез адв. Д. В. М., със съдебен адрес: гр. ***, е поискала от съда, да признае за установено по отношение на "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ул."Незабравка" № 25, ет. 5, представлявано всеки двама от Б. К. Б., С. И. Г., че договор за кредит с номер ***от *** г., е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ап.4 от ЗПК.

В условията на евентуалност, моли съда, да приеме, че допълнителните услуги по чл.9 ал.1 и ал.2 от договор за кредит с номер *** от *** г., сключен с „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, са нищожни поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1. предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл.

22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Ищецът твърди, че като заемател сключил с „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201513004, Договор за кредит с № *** от *** г.

Съгласно Договор за кредит с № *** от *** г., ищецът трябвало да върне сумата по кредита в размер на 3 483.20 лева, при предоставени 1 300.00 лева, при срок на кредита от 16 на брой вноски, при ГПР от 44.62%, при ГПЛ от 39.03 %. Съгласно чл.9 ал.1 от договора, трябвало да заплати такса „бързо разглеждане“, в размер на 718.08 лева, а съгласно чл.9 ал.2 от договора, 1 да заплати такса „динамично плащане“ в размер на 1 077.12 лева.

Твърди, че сключеният Договор за кредит с № *** от *** г. е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл. 11 , ал. 1, т.9 от ЗПК, договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсвали обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението било още по съществено, доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота, съществено ограничавала правата и била основание за недействителност на Договор за потребителски кредит.

Наред с това, с предвиждането за заплащане на допълнителни услуги в размер на над 1700,00 лева, се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено, събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера па ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Налице било, накърняване на принципа на „добрите нрави“ по смисъла на чл. 26. ал.1 пр.З от ЗЗД. В правната доктрина и съдебна практика, безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 - то, вр. от ЗЗД, било налице именно, когато се нарушавал правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Поради накърняването на принципа на ,добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1. пр. 3 от ЗЗД, с регламентираните допълнителни услуги по процесния договор, се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца, с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Ответникът „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: 201513004, оспорва исковете като неоснователни и недоказани, като счита че твърденията изложени от ищеца, не отговарят на 2 обективната истина и са неоснователни. Твърди, че с оспорените клаузи не се накърняват добрите нрави, като същите не били в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение установени в обществото.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от изложеното от двете страни, се установява, че същите не спорят за това, че са сключили договор за кредит № *** от ***г. с посоченото от ищеца съдържание.

Безспорно между страните било и обстоятелството, че ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД, представлявал финансова институция по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗКИ, поради което могъл да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означавало, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9 ал.4 3ПК. Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своятасъщност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

В чл.9 ал.1 от договора е предвидена такса за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 718,08 лв. Посочената клауза съдът счита за нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката. Не са представени доказателства от ответника в какъв срок се разглеждат документите при отказ от услугата бързо разглеждане, за да се прецени дали е икономически оправдано потребителят да предпочете да се ползва от посочената клауза. Следва да се посочи, че размерът на тази такса е повече от половината от размера на получения заем.

Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя.

Таксата е по-голяма от възнаграждението, което кредитодателят получава за предоставения кредит.

С оглед изложеното, съдът намира, че така предвидената клауза противоречи на добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Тази такса, представлявала и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което е нищожна.

Тъй като противоречието между клаузата за такса за бързо разглеждане и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр.с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази 3 клауза е пречка за възникване на задължение за заплащане на такава такса по чл. 9 ал.1 от договора.

В чл.9 ал.2 от договора е предвидена такса за Динамично плащане по кредита при условията на чл. 7.4 от раздел V от ОУ в размер на 1 077,12 лева

Посочената клауза съдът счита за нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Още повече тази такса е разход по кредита и следва да е включена в ГПР. Таксата е по-голяма от възнаграждението, което кредитодателят получава за предоставения кредит.

С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза противоречи на добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и чл.10а ЗПК, поради което е нищожна. Тъй като противоречието между клаузата за такса за динамично плащане по кредита и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай не е налице валидно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за заплащане на такава такса от договора.

Нищожността на всяка от двете клаузи сама по себе си е достатъчна, за да се приеме, че договорът, съдържащ тази клауза, е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, а от тук - е налице една нищожна кредитна сделка.

Уговарянето на допълнтелни такси в необосновано високи размери, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави и против интересите на потребителя. Това е така, тъй като по този начин се генерират допълнителни разходи за потребителя, извън установения ГПР.

От тук и главният иск за признаване за установена недействителност на договора за кредит, съдът намира за основателен и доказан.

С оглед уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявеният такъв при условията на евентуалност.

По отношение на разноските:

При този изход на делото на ищецът следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 139,32 лева.

По делото е представен договор за правна помощ и съдействие за ищеца, видно от който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Д. М..

Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. М. в размер 4 на 480,00 лева с ДДС, което ще му се присъди.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между Д. С. Н. ЕГН **********, с настоящ адрес, ***, чрез адв. Д. В. М., със съдебен адрес: ***, и "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ул.

"Незабравка" № 25, ет. 5, представлявано всеки двама от Б. К. Б., С. И. Г., че договор за кредит с номер *** от *** г., е НИЩОЖЕН на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ап.4 от ЗПК.

ОСЪЖДА "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ул. "Незабравка" № 25, ет. 5, представлявано всеки двама от Б. К. Б., С. И. Г., да заплати на Д. С. Н. ЕГН **********, с настоящ адрес, ***, чрез адв.

Д. В. М., със съдебен адрес: ***, направени по делото разноски за държавна такса в размер на 139,32(сто тридесет и девет лева и 32 ст.)лева.

ОСЪЖДА "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ул. "Незабравка" № 25, ет. 5, представлявано всеки двама от Б. К. Б., С. И. Г., да заплати на адв. Д. В. М., с адрес: гр. ***, сумата от 480,00(четиристотин и осемдесет)лева с ДДС възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие на ищеца.