Решение № 297 от 21.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Бургас, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Даниела К. Йорданова в присъствието на прокурора Димо Янч. Маджаров като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600363 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от частния обинител М. И. Г. с ЕГН: **********, депозирана чрез повереника й адв.

Христо Иванов Коцев от САК и въззивна жалба от адв. Димо Гочев от АК – Бургас, упълномощен защитник на подсъдимата А. М. Д. с ЕГН: **********, срещу присъда № 2/10.01.2024 г., постановена по НОХД № 166/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимата Д., била призната за виновна в това, че в периода от 28.08.2015 г. до 19.09.2016 г. в к.к.

„Слънчев бряг“, общ. Несебър, при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у лицето М. И. Г., че ще й продаде недвижим имот – студио № 121/122, находящо се в сграда „Бисер“, вход № 1, ет. 3 в к.к. „Слънчев бряг“ и с това й причинила имотна вреда в размер на 5057,92 евро, равняващи се на 9892,44 лева и 1979,10 лева, като общият размер на причинената имотна вреда възлиза на 11871,54 (единадесет хиляди осемстотин седемдесет и един лева и 1 петдесет и четири ст.) лева, поради което и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 НК била осъдена и й било наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т.

2, б. „в“ ЗИНЗС било постановено да бъде търпяно при първоначален общ режим.

Със същата присъда, подсъдимата била осъдена да заплати разноски в общ размер на 565,65 лева, направени в хода на досъдебното производство, както и такива в размер на 60 лева, направени в първоинстанционното производство.

Първоинстанционният съдебен акт се атакува като неправилен и незаконосъобразен, поради съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

С депозираната от страна на частния обвинител въззивна жалба се сочи, че атакуваният първостепенен акт е неправилен, доколкото неправилно бил определен размера на наложеното на подсъдимата наказание. С оглед на това, се моли да бъде изменен и да бъде увеличен размера на наложеното на Д. наказание лишаване от свобода.

В депозираната от страна на защитника въззивна жалба се излагат възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на атакуваната присъда. С оглед на това, се моли за оправдаване на подсъдимата Д. за извършено от нея престъпно деяние, за отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или изменение на присъдата, като бъде намалено така наложеното наказание като явно несправедливо.

В пледоарията си пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас намира двете въззивни жалби за неоснователни, а присъдата на Районен съд – Несебър за напълно съобразена с наличните доказателства по отношение на извършеното деяние, така и по размера на наложеното наказание, което е вярно отсъдено. Излага съображения, че се касае за договорна измама, при която подсъдимата Д. е била в пълно съзнание за изначална неспособност да извърши договореното, т.е. да продаде жилищата, на които нито е собственик, нито има мандат да бъдат продадени, с което е извършила инкриминираното деяние. Моли първоинстанционната 2 присъда да бъде потвърдена.

Повереникът на частния обвинител – адв. Христо Коцев от АК – гр.

София, счита, че в случая не били налице неуредени гражданско-правни отношения, в каквато насока имало твърдения, а се касаело за ясно изразено намерение у подсъдимата да извърши инкриминираното деяние. С оглед обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа и от правна страна, моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като жалбата на подсъдимата да бъде оставена без уважение.

Частният обвинител М. Г. изразява съгласие с казаното от нейния повереник и представителя на държавното обвинение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимата А. Д. се явява лично и със защитника си – адв. Димо Гочев от АК – Бургас.

Последният поддържа подадената жалба и възраженията посочени в нея, както и формулираните със същата искания. Без да излага конкретни доводи, сочи, че в хода на първоинстанционното производство, още при провеждане на разпоредителното заседание са допуснати съществени процесуални нарушения. На второ място, излага възражения за едностранчиво тълкуване на събрания доказателствен материал. Счита, че по делото не са събрани доказателства, че пострадалата е била въведена в заблуждение. Според защитата, от показанията на свид. Е. Ш. се установявало, че през цялото време Г. е знаела, че всъщност А. Д. не е имала възможност въобще да й осигури конкретно студио. Също така защитата заявява, че по-голяма част от сумите са възстановени. Отделно от това намира, че показанията на св. Г. и св.М. са изцяло противоречиви, несъобразени с останалите факти по делото. Ето защо моли, ако съдът прецени, че има допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита, да върне делото на първостепенния съд за разглеждане от друг състав. При условията на евентуалност, в случай на положителен извод от въззивния съд за виновността на Д., адв.Гочев моли, да бъде намалено наложеното й наказание, като бъде отчетена възрастта й.

Подсъдимата, в своя защита заявява, че са били близки със св.Г., като 3 са си помагали през годините многократно. Сочи, че не е продавала на последната инкриминирания имот, а е искала пари назаем от нея, поради което са останали излъгани едновременно и двете.

В дадената й последна дума моли в случай на постановяване на осъдителна присъда, то да бъде постановено наказанието да не бъде търпяно ефективно.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивните жалби за процесуално допустими, поради подаването им в законоустановения срок от лица с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт.

Съобразявайки направените оплаквания от жалбоподателите срещу присъдата и изпълнявайки задълженията си по чл.314, ал.1 НПК за цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, настоящият състав счете за необходимо на първо място да осъществи контрол за спазване на процесуалните правила, за да установи дали в хода на проведеното досъдебно производство, както и в хода на първоинстанционната съдбна фаза са били допуснати нарушения на процесуалния закон, и ако е така – дали те са съществени по своя характер и дали са отстраними във въззивното производство или в предходен процесуален стадий. В случай на липса на такива нарушения или на възможност за тяхното отстраняване във въззивното производство, въззивната инстанция следва да рагзлежда спора по същество, докато в противен случай следва да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първостепенния съд, съгласно чл.335, ал.2 предл. първо от НПК, който правен резултат не изисква разглеждане на спора по същество и не налага произнасяне по оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, нито контрол за справедливост на наложеното наказание. Посоченото правомощие за проверка досежно спазване на процесуалния закон въззивната инстанция упражнява по силата на законоустановеното в чл.314, сл.1 НПК служебно начало да проверява изцяло справедливостта на оспорения съдебен акт, независимо от основанията, които са посочили страните, инициирали въззивният контрол и независимо от техните устно изразени претенции пред въззивния съд.

4

В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимата е заявил като изричен довод за нарушение на процесуалния закон едностранчивото и превратно тълкуване на доказателствения материал. При реализиране на проверка за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва да се подчертае, че съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №2/2002 г. по н.д.№2/2002 г. на ОСНК на ВКС и константната съдебна практика, процесуалните последици от недостатъчно и/или ненадлежно събрани доказателства, от липсата на анализ на същите или от тяхната неправилна оценка, не представляват съществени нсрушения на процесуалните правила и поради това не обуславят отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. С оглед на това дори и в хипотезата на допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на разследващите органи, както и на първостепенния съд по допускане, проверка, събиране, оценка и анализ на доказателствения материал, не се считат за такива от категорията на съществените, водещи до ограничаване на процесуалните правила на обвиняемия/подсъдимия или на неговия защитник, нито за такива от категорията неотстраними от въззивната инстанция процесуални нарушения.

Ако съдебното производство е протекло по правилата на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 НПК, евентуално нарушение на изискванията за обективност, пълнота и всестраннност на разследването е без значение за изхода на делото. Освен това, втората инстанция също е инстанция по фактите и пред нея също могат да се събират доказателствени източници, както е направено и в случая, доколкото настоящият състав уважи доказателствените искания на страните.

Въпреки това следва да се посочи, че се явяват несподелими възраженията, че доказателствата са били третирани едностранчиво, както и че липсва анализ на част от доказателствата. Видно от мотивите към присъдата – в тях първоинстанционният съд ясно, логично и последователно е изложил фактическата обстановка, която приема за осъществена, като съобразно чл. 305, ал. 3 НПК е направил детайлен анализ на доказателствените материали, излагайки съображения кои от тях кредитира и защо. Аналитичната дейност на районния съд, в нейната цялост, се окачествява от настоящия състав като задълбочена, последователна и законосъобразна, а приложените мотиви – за правилни и логични, поради което и упреците на защитата не могат да бъдат споделени.

5

Въззивният състав заключи, че в хода на настоящото наказателно производство и при постановяване на атакуваната присъда, не са допуснати такива нарушения на процесуалните правила, които да се квалифицират като съществени и да представляват основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане съгласно чл.335, ал.2, предл.първо от НПК.

Обобщено изложеното и сочено да е процесуално нарушение, обосноваващо връщане на делото на предходен процесуален стадий, а именно начина на провеждане на първоинстанционното производство, не се възприема от въззивния съд като такова. Видно е, че са спазени всички императивни процесуални правила, като съдът е спазил и гарантирал всички права на участниците в процеса и се е произнесъл по техните искания, по искането за отвод и е постановил своя съдебен акт.

Производството пред РС – Несебър е протекло по общия ред, като в хода на съдебното следствие първоинстанционният съд е приобщил всички необходими доказателствени материали, въз основа на които е постановил присъда при изяснена фактическа обстановка, излагайки мотиви в подкрепа на своите правни и фактически изводи. Въззивният съд намира, че в хода на съдебното следствие контролираната съдебна инстанция е положила необходимите усилия да изясни правно-значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, включително като е осигурила на страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на доказателствената им дейност, което е позволило по делото да бъде събран, при спазване правилата, установени в НПК, годен и относим към предмета на доказване доказателствен материал, достатъчен по обем, за да обоснове изложените в мотивите на обжалваната присъда фактически констатации.