Решение № 939 от 21.05.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. Варна , 20.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско дело № 20203100503204 по описа за 2020 година

Производството пред въззивния съд е образувано възоснова на въззивна жалба подадена от И. Р. Р. срещу решение № 260262 от 09.09.2020 г. по гр.д. № 21115 по опис на Варненски районен съд за 2019 г.- 26 – ти състав, в частта, в която, първоинстанционния съд е осъдил И. Р. Р., ЕГН **********, с. каменар, ул.”Хан Маламир” № 13 да на В. Г. Г., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к.”Възраждане” бл. 69, вх. 2, ет. 3, ап. 32 сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства в резултата на настъпили на 08.01.2017г. в Област Варна, с. Каменар, ул.“Хан Маламир“ увреждания, изразяващи се в счупване на 9 – то ребро в дясно по САЛ и на 6 – то и 7 – мо ребро в ляво по ПАЛ, на 9 – то и 10 – то ребро по САЛ, ограничен левостранен пневмоторакс, разкъсно – контузни рани по лицето, контузия на гръдния кош и кръвонасядания по гръдния кош, причинени от И.Р., осъден с влязла в законна сила присъда № 242/20.09.2018г. по НОХД № 5540/2017г. по описа на Районен съд – Варна за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.

45 ЗЗД, и сумата от 183, 20 лв. /сто осемдесет и три лева и двадесет ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, от която 160 лв., представляваща такса за скенер/компютърен томограф една област, платен на 16.01.2017г. и 23, 20 лв. такса за болничен престой в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД в периода от 08.01.2017г. до 12.01.2017г. или по 5, 80 лв. дневно, сторени в резултат на извършено от И.Р. престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, установено с влязла в законна сила присъда № 242/20.09.2018г. по НОХД № 5540/2017г. по описа на Районен съд – Варна, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 45 ЗЗД.

В тази част жалбата се обосновава с доводи за неправилност и незаконосъобразност 1 на обжалвания акт, постановен в несъответствие със събраните доказателства.

Жалбоподателят акцентира, че съдът е отказал да събере доказателства, които се намират в държане на трето лице, като е неправилно е мотивирал отказът с разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Счита, че в нарушени на процесуалните правила, първоинстанционният съд не е отговорил на въпроса от къде произтича различията между уврежданията в медицинската документация и диспозитива на влязлата в законна сила присъда. Твърди, се че съдът в нарушение на процесуалните правила е отказал присъединяване на наказателното производство;. в частта, в която е отхвърлен предявения насрещен иск от И. Р. Р., ЕГН **********, с. каменар, ул.”Хан Маламир” № 13 срещу В. Г. Г., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к.”Възраждане” бл. 69, вх. 2, ет. 3, ап. 32 иск за заплащане на сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и емоционален стрес от негативните психични изживявания, в резултата на настъпили на 08.01.2017г. в Област Варна, с. Каменар, ул.“Хан Маламир“ увреждания, изразяващи се в контузия на дясна киткова става, кръвонасядане по двете мишници при удари с метална лопата в областта на горните крайници и областта на лицето, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 45 ЗЗД и по отношение на разноските , за осъждането му да заплати на В. Г. Г., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к.”Възраждане” бл. 69, вх. 2, ет. 3, ап. 32 сумата от 1 200 лв.

/хиляда и двеста лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

В тази част жалбата се обосновава с доводи за необоснованост на съдебния акт като се посочва, че при оценката на писмените доказателства, съдът е приел медицинското удостоверение като официален документ, а отрекъл неговата формална доказателствена сила. В жалбата се излага, че представените за нуждата на СМЕ документи са изчезнали, а след като са били повторно представени, съдът необосновано е отказал изготвяне на СМЕ.

В писмен отговор, насрещната страна В.Г. Г. е оспорил жалбата като неоснователна.

Следва изложение на съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с подробни възражения срещу фактическите твърдения изложени в жалбата.

С определение № 3632 от 05.11.2020 г. съдът е приел жалбата за процесуално допустима.

След служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд намира същото за валидно и допустимо.

Относно правилността на първоинстанционния съдебен акт, съдът намира следното:

Производството по делото е образувано по предявени от В.Г. срещу И.Р. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства в резултата на настъпили на 08.01.2017г. в Област Варна, с. Каменар, ул.“Хан Маламир“ увреждания, изразяващи се в счупване на 9 – то ребро в дясно по САЛ и на 6 – то и 7 – мо ребро в ляво по ПАЛ, на 9 – то и 10 – то ребро по САЛ, ограничен левостранен пневмоторакс, разкъсно – контузни рани по лицето, контузия на гръдния кош и кръвонасядания по гръдния кош, причинени от И.Р., осъден с влязла в законна сила присъда № 242/20.09.2018г. по НОХД № 5540/2017г. по описа на Районен съд – Варна за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, ведно със законната лихва от датата на 2 увреждането – 08.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 183, 20 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, от която 160 лв., представляваща такса за скенер/компютърен томограф една област, платен на 16.01.2017г. и 23, 20 лв. такса за болничен престой в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД в периода от 08.01.2017г. до 12.01.2017г. или по 5, 80 лв. дневно, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата си молба ищецът твърди, че с влязла в сила присъда № 242/20.09.2018г. по НОХД № 5540/2017г. на Районен съд – Варна ответникът И.Р. е осъден за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за това, че на 08.01.2017г. в с. Каменар, ул.“Хан Маламир“, област Варна е причинил на В.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 9 – то ребро в дясно по САЛ и на 6 – то и 7 – мо ребро в ляво по ПАЛ, на 9 – то и 10 – то ребро по САЛ, ограничен левостранен пневмоторакс, разкъсно – контузни рани по лицето, контузия на гръдния кош и кръвонасядания по гръдния кош.

В резултат на побоя, нанесен от ответника /сега въззивен жалбоподател/, ищецът изпаднал в безсъзнание и бил отведен за оказване на спешна медицинска помощ и лечение, първоначално във II хирургично отделение, а по-късно в Отделение по гръдна хирургия и двете в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, в което лечебно заведение са констатирани телесните му увреждания. В следствие на телесните увреждания претърпял неудобства, изразяващи се в необходимост от помощ при обслужване в дома и невъзможност за изправяне и движение, емоционален стрес, провокирал нарушения в съня и отсъствие на ресурс случилото се да бъде преживяно, чувство на срам пред съседите и чувство на страх, че същият не би могъл да защити семейството си при повторно нападение от Игор Иванов, явяващ се съсед на пострадалия.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът И.Р. оспорва предявените искове, изтъквайки, че посочените от ищеца травми не са били причинени на посочената дата и място при заявения инцидент. В същия срок И.Р. е предявил срещу В.Г. насрещен иск с правно осн. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страдания от емоционален стрес, негативните психични изживявания, в резултата на настъпили на 08.01.2017г. в Област Варна, с. Каменар, ул.“Хан Маламир“ увреждания, изразяващи се в контузия на дясна киткова става, кръвонасядане по двете мишници при удари с метална лопата в областта на горните крайници и областта на лицето, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението. В обстоятелствената част на исковата молба е изложил, че 08.01.2017г. около 10.00 ч. е бил пред дома си, находящ се в с. Каменар, ул.“Хан Маламир“, област Варна с намерение да почисти снега от колата си. В същия момент, съседът му В.Г. Г. без никаква основателна причина започнал да му крещи и отправил укор, че хвърлял сняг пред гаража му, излязъл от дома се приближил се И.Р. и с лопата нанесъл удари по тялото, причинявайки му контузия на дясна киткова става, кръвонасядане по двете мишници и областта на лицето, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, удостоверени в медицински документ в деня, следващ инцидента. Твърди, че поведението на Г. е противоправното и виновно и осъществява фактическия състав на непозволено увреждане.

В отговора на насрещната искова молба, ответникът В.Г. е оспорил насрещният иск като неоснователен. Отрича, твърдението че е извършил действието. Твърди, че е приведен в положение в което не е било възможно както да се предпази , така и да замахне, а още по-малко да нанесе удар с тях. Счита, че в периода от 10.00 ч. на 08.01.2017г. до деня на издаване на медицинското удостоверение от съдебен лекар на 09.01.2017г., И.Р. вероятно е участвал в друго събитие, в резултат на което е получил увреждания.

3

От събраните по делото доказателства, вкл. и тези събрани във въззивното производство се установяват следните факти:

На 08.01.2017 г. служители на Второ РПУ са получили сигнал за пострадал В.Г., в следствие на побой със съседа му И.Р.. На същата дата И.Р. е разпитан във Второ РПУ и е подписал „сведение“, от съдържанието на което се установява, че двамата със съседа си В.Г. са участвали в свада помежду им, продължила в бой, вкл. с лопата донесена от В.Г.. На същата дата И.Р. е подписал предупредителен протокол. В досъдебното производство В.Г. е представил медицинско удостоверение № 46/2017 г. Медицинското удостоверение е на 17.01.2017 г. , след като В.Г. е поискал да бъде освидетелстван за състоянието и налични следи от травматични увреждания. От съдържанието на документа се установява, наличие на счупване на шесто, седмо, девето леви ребра и девето дясно ребро, ограничен левостранен пневмоторакс, състояние след разкъсно-контузни рани по лицето, контузия на гръдния кош, кръвонасядания по гръдния кош. Видно от епикриза № 404/2017 г. В.Г. е постъпил в МБАЛ „Света Анна – Варна“ на 08.01.2017 г. и е изписан на 12.01.2017 г.

Възоснова на обвинителен акт е образувано наказателно производство пред ВРС, което е завършило с Присъда № 242 от 20.09.2018 г. , с която И. Р. Р. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал.2 , вр. ал. 1 от НК затова че на 08.01.2017 г. , в с.

Каменар, обл. Варна , ул.”Хан Маламир” причинил на В.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 6-то, 7-мо, 9-то леви ребра и 9-то дясно ребро, обусловили в своята съвкупност трайно затруднение в движението на снагата за период не по-малък от 3 месеца – престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години, на осн. чл. 66, ал. 1 НК. Присъдата е потвърдена с решение № 16/22.01.2019г. по ВНОХД № 1285/2018г. на Окръжен съд – Варна и е влязла в законна сила 22.01.2019 г.

Съобразно задължителната сила на присъдата, произтичаща от разпоредбата на чл. 300 от ГПК, съдът приема за доказани фактът на извършеното деяние, неговата противоправност и и виновността на дееца.