Решение № 218 от 21.06.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Перник, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело № 20241700100091 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предявеният иск е с правно основание чл. 49, вр. с чл.45 от ЗЗД.

По съображения изложени в исковата молба и след конкретизиране на обстоятелствената част на исковата молба, ищцата А. Й. Б., моли да бъде осъдена Община Перник, да й заплати сумата от 75000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди /болки и страдания, в резултат от падането й на *** около 00:30ч. в гр. ***, на ул.

„***“, като пресичайки улицата пред № ***, е изгубила равновесие и е паднала вследствие изкуствена неравност (дупка), ведно със законните лихви за забава, считано от момента на увреждането – *** до окончателното изплащане.

Поддържа исковата си молба и в съдебно заседание, чрез адвокат Т. Х..

Същият моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. В определения от съда срок, както и до настоящия момент, не е подадена писмена защита.

Ответната община Перник, чрез Кмета С.В., е подала в срок писмен отговор, с който изразява становище, че исковете са недопустими, а по 1 същество са неоснователни и недоказани. Оспорва иска и като завишен по размер. Твърди, че липсва причинна връзка между настъпилото увреждане и действия/бездействия на Община Перник, което да обоснове отговорността на община Перник. Оспорва периода, в който ищцата е изпитвала болки и страдания, като завишен. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като същата сама е допринесла за настъпването на инцидента, тъй като не е положила съответните грижи по отношение на това от къде преминава.Оспорва изцяло твърдените обстоятелства при които са настъпили твърдените вреди. С оглед изложеното счита, че искът е неоснователен. Оспорва представения снимков материал, тъй като не е видно на коя дата е направен.

Поддържа подаденото писмено становище и в съдебно заседание, чрез юрисконсулт А.А.. Моли да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.

Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12, чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното :

Съдът намира, че исковата молба е редовна. Същата е предявена от активнолегитимирана страна, имаща правен интерес. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяването й и не са налице данни за отрицателни процесуални предпоставки. Касае е се за спор, между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти, който е подведомствен на Пернишкия окръжен съд и същият се явява родово и местно компетентен да го разгледа.

В т.2 от заключителната част на СМЕ, е отбелязано – възможно е при падане от собствен ръст, да се осъществи такъв механизъм на увреждането. В тази насока съдът следва да отбележи следните обстоятелства:

В исковата молба първоначално се твърдеше, че счупването на крака на ищцата е вследствие неравност (дупка) от ремонтни дейности.

След задължението към ищцата да конкретизира обстоятелствената част на иска съгласно Определение № 117 от 12. 02. 2024г., същата беше конкретизирана с молба вх. № 1316 / 26. 02. 2024г. „…попада в изкуствена неравност (дупка), губи равновесие…..“

Свидетелят А. М. А. твърди, че след излизането на ищцата от неговата 2 къща А. тръгнала да се качва към колата, която била на паркирана на отсрещния тротоар, но паднала в близост до колата /пред колата/, а дупката б и л а на пътното платно в близост, в края на тротоара . Тя стъпила в една дупките, в която асфалтът бил изровен. Съдът намира, че това изравяне следва да се тълкува като естествено стареене на асфалта, неговото напукване и последващото му изравяне от преминаващите ППС, а не вследствие на човешка намеса.

Свидетелката Е. Ч. А. твърди, че майка й е била паднала не по средата на уличното платно, а по – близо до къщата на свидетеля А. А. .

Следователно налице са противоречия в свидетелските показания на А. и А., по отношение това къде точно на улицата е станал инцидента.

По аргумент от изложеното в Решение № 139 от 11. 04. 2011 на ВКС по гр. д. № 602/2010, I V г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, касаещо използването на видеозаписа като веществено доказателство в производство по ГПК, настоящият състав следва да отбележи следното : Законът не урежда нарочно и отделно веществените доказателства, но по аргумент на чл. 204, ал.

1 ГПК следва да се приеме, че те са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство. Независимо от липсата на изрично посочване на снимките от Гугъл като веществено доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат интерпретирани по съответния ред снимките от Гугъл може да бъдат използвани за целите на доказването в гражданския процес. Такива снимки са представени и от двете страни и са приети по делото.

От приложените по делото снимки, представени от ищцовата страна е видно, че в краищата на улицата, която е снимана, има изронен асфалт, но тези снимки нямат никакво обозначение чрез каква система са направени, на коя дата, за какъв период се отнасят и за коя улица на кой град. /л.23 – 25/.

От приложените по делото снимки, представени от ответната страна е видно, на № *** от улица „***“ в гр. ***, направени чрез системата Street View на Google през април 2021г /т.е. три месеца преди процесната дата/, 3 няма никакво изронване и дори изхабяване на асфалтовото покритие на крайните части на ул. „***“ № ***, в ***. /л.23 – 25/.

Свиделите твърдят, че А. предложил да викне линейка, но свидетелката А. казала, че тя по – бързо ще я закара до болницата в ***, поради което със счупен и изкривен навън десен крак, те качили ищцата на предната седалка в колата и дъщеря й я откарала в болницата в гр. ***. Това би следвало да се е случило малко след 00:30ч. на ***

Свидетелката А. твърди, че в болницата /***/ направили рентгенова снимка на крака на майка й и казали, че той е счупен и трябва да се направи операция и те решили това да стане в болницата в *** на гр. ***.

По делото няма никакви писмени медицински документи за това, че ищцата е преглеждана в болницата в гр. *** около 01.00ч. на ***.

По делото е приложена епикриза от УСБАЛО „***“ Клиника по костна патология и обща ортопедия, от която е видно, че ищцата е приета там на лечение на *** /около 30 часа след посочения по – горе час, което е житейски нелогично/ с фрактура феморис декстри и придружаващи заболявания:

Ревматоиден артрит и Артериална хипертония.

Всичко изложено дава основание на съда да направи извод, че действително към *** ищцата е имала фрактура на десния крак, но по делото не е доказано, че тя я е получила около 00:30ч. на ***, на процесната улица „***“ пред № ***, в гр. ***, по описания в исковата молба механизъм.

Следователно исковата молба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

На основание чл. 78, ал.8 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на Община Перник сумата 200лв. юрисконсултско възнаграждение, така, както се претендира.

Ищцата е освободена от заплащането на държавна такса, но не е освободена от заплащането на разноски по делото. Въпреки, че е следвало да заплати сумата 400лв. депозит за СМЕ, тя не е сторила това, поради което тази сума е заплатена от бюджетните средства на съда. Следователно ищцата следва да бъде осъдена да заплати сумата 400лв. по сметка на Пернишкия окръжен съд, ведно със законните лихви за забава, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумата.

4

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

РЕШИ:

Отхвърля предявения от А. Й. Б., с ЕГН **********, от ***, с който моли да бъде осъдена Община Перник, да й заплати сумата от 75000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди /болки и страдания, в резултат от падането й на *** около 00:30ч. в гр. ***, на ул. „***“, като пресичайки улицата пред № ***, е изгубила равновесие и е паднала вследствие изкуствена неравност (дупка), ведно със законните лихви за забава, считано от момента на увреждането – *** до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

Осъжда А. Й. Б., с ЕГН **********, от ***, да заплати на Община Перник, с ЕИК 000386751, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, сумата 200лв., юрисконсултско възнаграждение.

Осъжда А. Й. Б., с ЕГН **********, от ***, да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд, сумата 400лева, ведно със законните лихви за забава, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумата.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________ 5