Решение № 75 от 12.03.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Шумен, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И. Й. Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20243630201493 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №23-0869-002376 от 27.10.2023 год. на Началник сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на Р. Р. Е., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание същият не се явява лично. За него се явява упълномощен процесуален представител – адв.Й.С. от АК-Варна, като поддържа жалбата. В последното съдебно заседание не се явява представител. От името на упълномощения представител на жалбоподателя са депозирани писмени бележки, в които излага, че поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Процесуалният представител на Началник сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

1

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.09.2023 год. жалбоподателят Р. Р. Е. управлявал лек автомобил марка „Ауди А8“ с рег.№ Н8394ВХ, като се движил в гр.Шумен. Около 16.45 часа се намирал на паркинга на пл.Възраждане. При извършване на маневра движение на заден ход блъснал паркирания лек автомобил марка „БМВ Х1“ с рег.№Н6334ВХ в предната дясна врата, като непосредствено след станалото ПТП продължил движението си и си тръгнал. В този момент свидетелят Х. Р. Г. се намирал на същия паркинг и възприел поведението на жалбоподателя и станалото ПТП между двамата автомобила. На същото место се намирал и друг свидетел, с неустановена по делото самоличност, който записал регистрационния номер на управлявания от жалбоподателя автомобил. Тъй като между свидетеля Г. и служител на паркинга възникнал конфликт, Г. се обадил на телефон 112, като съобщил и за възприетото от него ПТП с участие на жалбоподателя и номерът на автомобила на последния. След като собственичката на автомобила – свидетелката Д. С. В. пристигнала на паркинга, била уведомена от свидетелите за станалото ПТП с участие на нейния автомобил, след което същата след като възприела щетите по автомобила също подала сигнал на телефон 112. На место пристигнали служителите на РУ-Шумен – свидетелите Г. Ю. И. и К. Н. М..

Последните констатирали нанесените щети по автомобила на свидетелката В., както и че жалбоподателят е напуснал станалото ПТП. Свидетелят Х. Р. Г. дал писмени обяснения, в които посочил, че на 27.09.2023 год. се е намирал на паркинга на пл.Възраждане, като чул удар и след като се обърнал видял, че черен на цвят автомобил е ударил друг паркиран на паркинга лек автомобил – модел БМВ Х1, с рег.№Н6334ВХ. Заявява, че лично не е видял номера на черния автомобил, но същият е бил записан от негов роднина, който се намирал на същото место и бил съобщен при обаждането на телефон 112. След установяване самоличността на нарушителя, същият се върнал на паркинга, като пред полицейските служители обяснил, че действително се е намирал по-рано на това место и е ударил посочения автомобил, но тъй като не е имало никой наоколо си е тръгнал. В дадените от него писмени обяснения посочил, че действително е бил на посочения паркинг, като с управлявания от него лек автомобил е направил няколко маневри назад, като при една от тях е усетил, че е ударил нещо и слязъл да провери. Установил, че е ударил леко паркиран зад него лек автомобил, но тъй като не е имало никой, а щетата е била минимална само в областта на вратата, е потеглил.

Бил съставен Протокол за ПТП №1845765/27.09.2023 год., който бил подписан от жалбоподателя и свидетелката В.. На нарушителя бил съставен и Акт за установяване на 2 административно нарушение серия GA, №905388 от 27.09.2023 год.. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на Р. Р. Е. са нарушени разпоредбите на чл.40, ал.2, предл.второ, чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ и чл.147, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта без да изложи възражения по него. Впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН също не е депозирал възражения. Въз основа на така съставения акт, съобразявайки депозираното възражение и материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №23-0869-002376 от 27.10.2023 год. на Началник сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на Р. Р. Е., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя К. Н. М. и на свидетелите Г. Ю. И., Д. С. В., Х. Р. Г., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите К.

Н. М., Г. Ю. И. и Д. С. В.. Същите пряко са възприели фактите, за които свидетелстват, като показанията им са еднопосочни, последователни, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал.

По отношение показанията на свидетеля Х. Р. Г., дадени в съдебно заседание, съдът намира, че същите не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото.

Въпреки, че от дадените от свидетеля писмени обяснения, както и от получения СД, съдържащ запис от обаждане до тел.112, се установява, че същият се е намирал на паркинга по време на местопроизшествието и е възприел поведението на жалбоподателя, в съдебно заседание същият заявява, че не си спомня за случая, за който е призован да свидетелства.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, визирано в пункт първи на наказателното постановление съдът съобрази от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП, Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, а съгласно ал.2 на същия законов текст по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. От материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е извършвал маневрата движение на заден ход, както и че при извършване на посочената маневра е ударил паркирания в близост лек автомобил „БМВ Х1“ с рег.№Н6334ВХ, собственост на свидетелката Д. В.. Това 3 обстоятелство се потвърждава и от разпита на свидетеля Г. Ю. И., който в съдебно заседание заявява, че в тяхно присъствие след установяване на нарушителя, последният им е заявил, че действително при движението си на заден ход е причинил описаното ПТП. В подкрепа на този извод е и изготвения и приложен по делото Протокол за ПТП №1845765/27.09.2023 год., който е бил подписан от жалбоподателя, както и изготвения от полицейските служители снимков материал. В същата насока са и показанията на свидетеля К. Н. М., който в съдебно заседание заявява, че са съпоставили щетите по двата автомобила и същите напълно са съвпадали, както и че самият жалбоподател не е отрекъл участието си в посоченото ПТП.

С оглед на изложеното съдът намира, че е налице субективния елемент от състава на нарушението, като по безспорен начин се установява авторството на деянието, доколкото жалбоподателят не отрича факта, че именно той е управлявал автомобила в момента преди и по време на станалото ПТП. В същото време водачът ясно е съзнавал задължението си, преди да предприеме маневрата, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, като наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство или да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително не е изпълнил задължението си при предприемане маневра движение назад да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство или да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, с което е осъществил от обективна и субективна страна визираното в разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗДвП административно нарушение. За посоченото нарушение административнонаказателната разпоредба на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер на 20 лева за водач, който наруши правилата за движение назад. Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, налагайки предвидената санкция в нейния абсолютен размер.

А с оглед на изложеното наказателното постановление в частта по пункт първи се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на нарушението, визирано в пункт втори на наказателното постановление съдът съобрази от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. От материалите по делото и по изложените по-горе правни 4 съображения се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е участник в описаното в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателното постановление ПТП.

В същото време от разпита на свидетелите К. Н. М. и Г. Ю. И. става ясно, че жалбоподателят, е разбрал за станалото ПТП, като непосредствено след удара слязъл от автомобила, след което се качил и потеглил.

В тази връзка съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, че не е разбрал за станалото ПТП, затова е напуснал паркинга. Както става ясно от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г. Ю. И., в тяхно присъствие, след връщането му на местопроизшествието, Е. е заявил, че е разбрал, че е ударил посочения автомобил, но тъй като слязъл и видял, че щетите са минимални, а и не е имало никой, си е тръгнал. Същото е отразено и в дадените от нарушителя писмени обяснения на 27.09.2023 год., в които също посочва, че е разбрал за причиненото от него ПТП, но тъй като е нямало никой в автомобила, си е тръгнал.