Решение № 961 от 19.07.2018, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ № гр. П., 19.07.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

Районен съд – П., Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА в присъствието на секретаря Мария

Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.Д. № 1212 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищците А.С.Б. и А.А.М.Л. Б. *** чрез пълномощника си адв. З. твърдят, че са собственици по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.11.2015 г., издадено от ДСИ при Районен съд – П., вписано в Службата по вписвания – гр. П. с вх.рег. № 3330/18.04.2016 г., акт № 17, том 11, дв.вх.рег. № 3329, на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. П., на

*** с площ от 305 кв.м, начин на ползване: дворно място в урбанизирана територия, ниско застрояване (до 10 м) по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК София, номер по предходен план 4553, кв. 364, парцел IV, при съседи с идентификатори: ***, ***, ***, ***, в който ответниците И.С.Б. и В.М.Б. са построили през периода от 1992 г. до 1995 г. без строителни книжа и документи, в съсобствен имот без съгласието на съсобствениците, незаконна постройка на допълващото застрояване – магазин за хранителни стоки, представляваща самостоятелен обект с идентификатор *** и площ от 58 кв.м, по отношение на която ответниците са се сдобили с констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 80, том ІV, рег. № 5281, нот.д. № 547/2007 г. от 29.05.2007 г. на нотариус В. Г. с район на действие Районен съд – П..

Твърдят, че незаконната постройка им пречи да упражняват в пълен обем правото на собственост върху дворното място, тъй като освен че заема част от него, прегражда и входа на поземления имот откъм ул. „Д.”, а констативния нотариален акт за собственост противоречи на закона, тъй като правото на собственост на ответниците не е установено от нотариуса с надлежни писмени доказателства и към момента на съставянето му е действала обезпечителна заповед по чл. 34 ЗС, която е забранявала да се извършват разпоредителни действия върху имота, включително построяване на сградата.

Молят да бъдат осъдени ответниците да премахнат незаконната постройка, а нотариалният акт за собственост да бъде обявен за нищожен.

Ангажират писмени и гласни доказателства.

Молят за присъждане на разноски.

Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответниците.

Ответниците И.С.Б. и В.М.Б. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК лично и чрез пълномощника се адв. К. оспорват исковете с твърдението, че процесният магазин е построен в днешните параметри още през 1970 г., когато теренът не е бил съсобствен, че магазинът е тяхна собственост, тъй като е узаконен с влязъл в сила акт за узаконяване, а при условията на евентуалност – на основание давностно владение, осъществявано от 1970 г. до момента, и освен това, че сградата е търпима и не подлежи на премахване.

Оспорват да са налице основания за нищожност на нотариалния акт, с който са признати за собственици на магазина, тъй като удостоверените с нотариалния акт вещни права съществуват в действителност, а нарушенията на нотариуса сами по себе си не могат да обосноват извод за нищожност на нотариалния акт.

Представят писмени доказателства.

Претендират разноски.

Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответниците.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото нотариални актове и скици, че в процесния поземлен имот с идентификатор *** с площ от 305 кв.м, находящ се в гр. П., ***, са построени две сгради – триетажна многофамилна жилищна сграда с площ от 127 кв.м и идентификатор *** и едноетажна постройка на допълващо застрояване с площ от 58 кв.м и идентификатор ***.

Не е спорно, че процесното дворно място първоначално е било собствено на М.И.Б., която го е продала на С.И.Б., баща на ищеца А.С.Б. и на ответника И.С.Б., по силата на Нотариален акт № 76, том IV, дело № 1501/1965 г. от 19.11.1965 г.

С

Нотариален акт за учредяване право на строеж върху чужда земя (суперфиция) № 52 от 31.01.1970 г., том I, дело № 130/1970 г. С.И.Б. е отстъпил на ответника И.С.Б. правото да построи безвъзмездно върху дворното място една двуетажна жилищна сграда върху 60 кв.м в югоизточната част на парцела, съгласно утвърдения архитектурен план.

С

Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 175 от 12.10.1989 г. по нот.д. № 1945/1989 г. на нотариус при Районен съд – П., С.И.Б. е прехвърлил на И.С.Б. 100 кв.м ид.ч. от дворно място – имот с пл. № 4554, целият с площ от 299 кв.м, участващ в парцел I – жилищно строителство в кв. 364 по регулационния план на гр. П., заедно с двуетажна пристроена върху 60 кв.м сграда към съществуващата триетажна жилищна сграда, срещу задължението да го гледа и издържа докато е жив.

Съгласно

Удостоверение с изх. № 201/29.01.2007 г., издадено от Община П., имот с пл. № 625 и площ 299 кв.м по нотариален акт, в който се намира процесната сграда – магазин за хранителни стоки, е идентичен с имота, предмет на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 175 от 12.10.1989 г. по нот.д. № 1945/1989 г.

С Нотариален акт № 162 от 16.08.1990 г., том V, дело № 1921/1990 г. на нотариус Н.Х., С.И.Б. е дарил на сина си А.С.Б. собствените си 49,50/299 ид.ч., а Д.С.Б. е дарил на брат си А.С.Б. собствените си 74,75/299 ид.ч. от дворно място в гр. П., съставляващо имот с пл. № 4553 в кв. 364 по плана на гр. П., целият с площ от 299 кв.м.

С Акт за узаконяване № 17 от 12.04.1994 г., издаден от главния архитект на Община П., е узаконен построеният от И.С.Б. магазин за хранителни стоки с площ от 53 кв.м по одобрена квартална разработка.

Със Заповед

№ 79 от 05.01.1995 г., издадена от кмета на Община П., е отменен Акт за узаконяване № 17 от 12.04.1994 г., тъй като не са спазени изискванията на чл.

162, ал. 2 ЗТСУ и в акта не е упоменото името на другия собственик на имота.

Тази заповед е отменена със Заповед № 2400/14.08.1995 г. на кмета на Община П. с мотива, че не са били налице основанията за отмяна на акта за узаконяване.

За сградата е издадено Разрешение за ползване № 396/18.10.1995 г. от Районна инспекция за ТСК при Община П..

С Решение от 27.06.1996 г., постановено по гр.д. № 65/1995 г. на Окръжен съд – П., по жалба на Д.С.Б.. е отменена частичната квартална разработка за имоти с пл. № 4553 и пл. № 4554 в кв. 364 по плана на гр. П., одобрена от главния архитект на Община П. със скица № 1558/09.09.1992 г.

С Акт за узаконяване № 17 от 18.08.1997 г., издаден от главния архитект на Община П., е узаконен построеният от И.С.Б. магазин за хранителни стоки с площ от 54,60 кв.м по одобрена квартална разработка.

На 29.05.2007 г. ответниците И. и

В. Б. са се сдобили с констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 80, том IV, рег. №

5281, нот.д. № 547/2007 г. на нотариус В. Г. на масивна едноетажна сграда – магазин за хранителни стоки, със застроена площ от 53 кв.м, находящ се в източната част на поземлен имот № 625, участващ в УПИ I – жилищно строителство, кадастрален район № 503 в кв. 364 по плана на гр. П. на ***, при съседи на имота: поземлен имот № 624, поземлен имот № 626 и от две страни улици.

Установява се от приетото по делото заключение на вещото лице Б.Г. по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и обосновано, а и от приетите по делото писмени доказателства – строителни книжа и скици, че процесният поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. П., е с площ от 305 кв.м с начин на трайно ползване – дворно място в урбанизирана територия за индивидуално ниско застрояване.

В дворното място е изградена сграда от основно застрояване с жилищно предназначение, на три надземни етажа със застроена площ от 127 кв.м и постройка от допълващо застрояване на един етаж със застроена площ от 58 кв.м.

Последната е с идентификатор

*** по КККР на гр. П., и е разположена към лицето на поземления имот откъм улица „А.К.“ средно на 2,80 линейни метра от основната сграда в имота и на имотната граница към съседния поземлен имот № 626, долепена изцяло и покриваща калкана на разположената в съседния имот сграда от допълващо застрояване с начин на трайно ползване – гараж.

Изпълнена е с ограждащи стени от една тухла, под нивото на прилежащия терен и колони, греди и покривна стоманобетонова плоча със светла площ от 2,60 м и конструктивна височина до 2,90 м. Състои се от едно основно помещение с два външни входа на уличната регулация от ролетни гаражни врати и един вътрешен вход към дворното място. В дъното на помещението е изграден санитарен възел. Обектът е захранен с ток и вода и е с размери в план 6,88/8,00 + 1,20/2,47 м.

За строежа са издадени следните документи: скица-виза за узаконяване от 28.01.1994 г.; частична квартална разработка на допълващо застрояване от 10.03.1997 г.; одобрен архитектурен проект за узаконяване от 12.04.1994 г. на магазин за хранителни стоки; разрешение за ползване № 396/18.10.1995 г. за строеж – магазин за хранителни стоки в имот с пл. № 4553, кв. 364 по плана на гр. П..

По данни от кадастралния и регулационен план на гр. П., одобрен със Заповед № 550/08.05.1979 г., процесният имот е бил обозначен с пл. № 4553 в кв. 364, включен в общ парцел I – за жилищно строителство.

На мястото на процесната сграда са съществували два обекта на един етаж, отразени в кадастралния план като масивни сгради.

Строежът на сградата с идентификатор *** от КККР на гр. П. е извършен върху съществуващите преди това две едноетажни масивни сгради, като преустройство и реконструкция върху съществуващите сгради.

Заключението на вещото лице е, че според действащите преди преустройството правила и норми сградите са били допустими, ако начинът на ползване е за гараж, тъй като гаражите могат да се разполагат на уличнорегулационната линия на второстепенна улица и покриващи напълно калканна стена на съседна сграда и не са били допустими, ако начинът на ползване е за лятна кухня или склад, тъй като второстепенни постройки не могат да се разполагат на уличнорегулационната линия или близо пред жилищна сграда.

След извършеното преустройство през 1995 г. с издаване на Разрешение № 396/18.10.1995 г. за ползване на строеж – магазин за хранителни стоки в имот пл. № 4553, кв. 364 по плана на гр. П., собственост на И.Б., магазинът е бил допустим, тъй като обекти за търговия могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите от основното застрояване, или на вътрешната граница към съседен поземлен имот, покриваща калкана на заварена постройка.

Съгласно действащите понастоящем строителни правила и норми процесната сграда е допустима, тъй като обекти за търговия и гаражи могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите от основното застрояване или на вътрешната граница към съседен поземлен имот, покриваща калкана на заварена или новопредвидена постройка.

Според показанията на разпитаните по делото свидетели Т.А.А.и Т.Х.У.в имота на ул. „Д.“ И.Б. държал магазин, който в момента не работи, а се ползва за склад. Магазинът се намира откъм ул. „А.К.“, а входът на И.Б. ***. Между жилищната сграда и магазина има разстояние от около 1 м и е трудно да се премине, тъй като И.Б. е нахвърлял непотребни вещи. СвидетелятУ.уточнява, че преди магазина там е имало гаражи, които И.Б. е разширил и преустроил в магазин.

Съдът възприема показанията на свидетелите А. и У., тъй като незаинтересовани, логични и последователни, с изключение на тази част от показанията им според която разстоянието между жилищната сграда и магазина е около 1 м, тъй като противоречат на приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, които пречат на собствениците-ищци да упражняват правото си на собственост, и чл. 124, ал. 1, вр. чл. 576 ГПК за обявяване нищожността на констативен нотариален акт за собственост.

Разпечатката съдържа 55 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8da77bfd-cd86-46ca-a946-f6484752cc1c