Решение № 503 от 14.10.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 751/2026
- Вид
- Решение № 503
- Подписан
- 14.10.2026
- В сила
- 14.10.2026
- Състав
- Николай Грънчаров, Полина Дянкова, Владимир Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, 261 и 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, 261 и 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, 261 и 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 434 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 ал. 2 т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 36 ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 ал.1 изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 503 гр. Благоевград, 14.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Полина Дянкова като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20261200500751 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба от адв. В. Л. Л., като особен представител на М. Р., гражданка на ***, родена на **********г. в Б.. с адрес: *** и адв. З. Г. И., като особен представител на У. Р., гражданин па ***, роден на **********г. в Б.. с адрес: ***, длъжници по ИД № 426/2024г. по описа на ЧСИ А. Ц., срещу Разпореждане на ЧСИ А. Ц. от 20.10.2025г. с което е постановен отказ за намаляване приетия по делото допълнителен адвокатски хонорар в размер на 9 950.00лв. в полза на Адв. Б. Б..
С жалбата са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт на ЧСИ А. Ц., противоречащо на закона и на Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Поддържа се, че приетото по делото адвокатско възнаграждение не е съобразено и с фактическата и правна сложност на делото, възнаграждението не отговаря нито на наредбата, нито на сложността на делото, но и противоречи на добрите нрави.
Излагат се доводи, че видно от приложеното изпълнително дело, адв. Б. е подал само 4 бр. молби до ЧСИ А. Ц.- за образуване на делото от 16.05.2024г., за възстановяване на надвнесени суми от 14.08.2024г., за изплащане па възнаграждение от 15.11.2024г. и за назначаване на особени представители от 08.02.2025г. За тези действия на адвоката, на взискателя са приети за разноски по делото сумата от 2 000.00лв., по представеният първоначално договор за правна зашита и съдействие от 26.03.2024г. от Адв. Б.- т.е. още при образуване на делото. Липсва каква го и да обосновка за извършени от Адв. Б. действия по 1 изпълнителното дело. която да оправдава приемане на разноски за допълнително заплащане на допълнителен хонорар в размер на още 9 950.00лв.
Сочи се с жалбата че вторият договор за правна помощ от 26.03.2024г. за сумата от 9 950.00лв., адв. Б. е представил като допълнително заплатен хонорар, но ЧСИ ги е разпоредил след извършване на публичната продан и възлагането на купувача на недвижимият пмог.
Във вторият представен договор от 26.03.2024г., който е за сумата от 9 950.00лв., излага се становище с жалбата за прекомерна завишеност на хонорара, като се поддържа че се допуска неоснователно обогатяване за сметка на обедняване на длъжниците в изпълнителното производство. Следва да се има предвид, че дължимата от У. Р. и М. Р., граждани на ***, сума в режим па солидарност по изп.д. № 426/2024г. е в размер на 26 368.19лв. и в тази дължима сума е включена и посочената сума от 2000.00лв. по първоначално представеният договор за правна защита и съдействие от 26.03.2024г. От посоченото следва, че на взискателя вече е присъдена сумата за хонорар в размер на 2 000.00лв., която да заплатят на пълномощника си по първият договор за правна защита и съдействие. Допълнителния дотовир между взискателя и представляващият го адвокат, не следва да бъде за сметка на длъжниците, тъй като хонорара е неоправдано завишен и накърнява добрите нрави.
Излага се становище с жалбата, че в гражданският оборот страните са свободни да определят съдържанието на Договора за правна защита и съдействие, но това не бива да бъде неоправдано и за сметка на длъжниците по изпълнителното дело. С разпореденото приемане на допълнителните разноски със значително високата сума в размер на 9 950.00лв. в полза на Адв. Б. Б., ЧСИ утежнява неимоверно финансово положение длъжниците, като приема допълнителни разноски, които са неоправдани от гледна точка на извършената адвокатска работа и на цялото задължение по изпълнителното дело.
Предвид изложеното, иска се от въззивния съд да постанови съдебния си акт, с който да измените Разпореждане на ЧСИ А. Ц. от 20.10.2025г., с което с разпореден отказ да се намали приетия по делото допълнителен адвокатски хонорар в размер на 9 950.00лв., присъден в полза на адв. Б. Б. по изп.д.№ 426/2024г., като неправилно и незаконосъобразно с всички произтичащи оз това правни последици.
Прави се с жалбата искане за присъждане в полза на жалбоподателите, на направените по настоящото дело разноски.
В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК по делото е постъпило писмено възражение от адв. Б. Б. КАК, процесуален представител на взискателя ЕС на вх. Д, сградата на Г. Х. Б., с което се оспорва подадената жалба като неоснователна.
Излагат се доводи, че ЧСИ А. Ц. правилно е приел, че не са налице предпоставките за намаляване на адвокатския хонорар, тъй като същото не се подкрепя от събраните по делото доказателства и противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Поддържа се с писменото възражение, че ЧСИ е приложил правилно материалния закон, като е съобразил всички релевантни факти и е извършил законосъобразна правна квалификация на спорното 2 правоотношение. При тези обстоятелства постановеният акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна. Поддържа се, че ЧСИ е съобразил изцяло Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото при определяне на размера на адвокатското възнаграждение.
Становището на адв. Б. Б. - КАК, процесуален представител на взискателя е че атакуваният размер на адвокатски хонорар в размер на 5087,35евро (9950лв.) не е прекомерно завишен.
Съгласно чл. 36 ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА), адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като конкретният размер се определя в писмен договор между клиента и адвоката. Такъв договор е наличен по депото н е в съответствие е принципа на договорната свобода, ограничена единствено от императивните разпоредби на закона.
Възраженията на длъжниците, че допълнителният хонорар е за тяхна сметка, са неоснователни, тъй като той отразява реално извършен труд и разходи за процесуално представителство и съдействие. Твърдението в жалбата, че адв. Б. е подал само 4 броя молби по делото не отговаря на фактическата действителност и съществено подценява обема и характера на извършената правна помощ. Подаването на молби по делото не означава, че не са извършени други действия по проучване на делото н имуществото на длъжника, тъй като самото постигане до необходимостта от подаване на тези молби предполага извършването на редица предхождащи правни и фактически действия- преглед и анализ на изпълнителния титул и ппиложените доказателства, изясняване на фактическата обстановка, проучване на имущественото състояние на длъжника, както и извършване на професионална процесуална преценка относно най-ефективните способи за принудително изпълнение. В този смисъл дейността не се изчерпва с чисто техническото депозиране на молби, а включва тяхното изготвяне, правно аргументиране и съобразяване с конкретиката на случая, което изисква време, експертни знания и носи съответната професионална отговорност.
За конкретното дело са налице и допълнителни разноски, свързани с даване на устни съвети, отделено време за предварително проучване на правното и фактическото положение, анализ на изпълнителния титул и възможностите за принудително изпълнение, консултации с клиента и изготвяне на стратегия за защита на интересите му, проучване на имущественото състояние на длъжника, текущо съдействие и процесуално представителство в хода на изпълнителното производство, които не са изрично описани като молби, но са съществена част от адвокатската работа. Следователно, хонорарът е обоснован от гледна точка на цялостната адвокатска дейност по изпълнителното дело.
Поддържа се с писменото възржение на жалбата, че адвокатската дейност не се свежда единствено до техническото оформяне и подаване на конкретен документ, а включва цялостна правна подготовка, анализ и защита на интересите на клиента.
Договорната свобода между клиента и адвоката позволява уговаряне на различни взаимни права и задължения, които не са в отклонение от закона. При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, съгласно чл. 20 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Хонорарът е реално платен и удостоверен с договор, като адвокатът е изпълнил своите задължения по него, съгласно Тълкувателно решение № 3
6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, като в резултат на това изпълнение, клиентът е удовлетворен изцяло. Ето защо не може да се твърди, че е налице нарушаване на добрите нрави.
Поддържа се от адв. Б. Б. КАК, процесуален представител на взискателя, че обжалваното разпореждане на ЧСИ е мотивирано, почива на точен анализ на събраните доказателства и е в унисон с константната съдебна практика. Жалбоподателите не излагат нови факти или доказателства, които да разколебаят изводите на ЧСИ. С оглед изложеното, излага се становище от пълномощника на взискателя, че претендираното адвокатско възнаграждение съответства на действително извършената работа и не надхвърля разумните граници, съобразно фактическата и правна сложност на случая. Поради това направеното възражение за прекомерност се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Във връзка с гореизложеното, иска се от съда да остави без уважение депозираната жалба от особените предтавители на длъжниците и да потвърдите Разпореждане от 20.10.2025г. на ЧСИ А. Ц., по изп.д.№ 426/2024г. като правилно и законосъобразно.
В срока по чл. 436 ал. 3 изр. второ от ГПК, са депозирани мотиви от ЧСИ А. Ц., с които се изказва становище за неоснователност на жалбата, тъй като липсват основания за уважаване на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК, в каквато насока е и постановеното от съдебния изпълнител разпореждане.
Поддържа се от ЧСИ становище, че с молба Вх.№13061/15.11.2024г. /лист 193 от ИД/, процесуалния представител на взискателя- адв. Б. Б. е представил допълнителен Договор за правна защита и съдействие от 26.03.2024г. за процесуално представителство в размер на 9 950,00 лева (5 087,35 евро). На основание чл.79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Съгласно чл. 78 от ГПК разноските за възнаграждението за един адвокат, направени в производството също са за сметка на длъжника. Съгласно тълкуването чл. 78 от ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на събиране от длъжника. Отбелязаното в договора за правна помощ „договорно възнаграждение, платими както следва: в брой в деня на подписване на настоящия договор“, означава реално извършено плащане.
Излага се становище в мотивите на ЧСИ А. Ц., че приетото по делото адвокатско възнаграждение е съобразено с Наредба №1 от 9 юли 2004г, за минималните разМ. на адвокатските възнаграждения е съобразен и с фактическата и правна сложност на делото.
Процесуалният представител на взискателя е извършил необходимите процесуални действия, за да може да бъде събрано вземането. Предмет на делото е принудително изпълнение срещу недвижим имот, собственост на длъжниците и по изп. дело са извършени редица процесуални действия от пълномощника на взискателя, изразяващи се в депозиране на молби за опис, оценка и публична продан на имота, включително и за назначаването на особени представители на длъжниците.
В гражданското право страните са свободни да определят съдържанието на Договора за правна защита и съдействие, наред с уредените в закона договори. Съгласно чл. 20 от ЗЗД 4 при тълкуването на договорите се търси и действителната обща воля на страните - върху какво се споразумяват страните и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Безспорно е че пълното изпълнение е приключило успешно и търсеният правен резултат е постигнат по делото, с оглед на което иска се от съда да остави жалбата на особените представителите на длъжниците без уважение.
Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателите чрез особените им представители, данните по изп. дело 426/2024г. по описа на ЧСИ А. Ц., представено в заверен препис, както и наведените възражения от пълномощника на взискателя, намира следното: