Решение № 447 от 17.06.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Казанлък, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20265510101255 по описа за 2026 година

Гражданско дело № 1255/202 6 г. по описа на Районен съд-Казанлък е образувано по предявен иск В. Н. А., ЕГН **********, адрес: село Б., общ.

С.З., чрез адвокат М. П. Х. от АК - С.З., против Районен съд С.З., бул.

„********“ № 33, представляван от председателя на съда – Б.Б.

Правно основание - чл. 439 от ГПК

Цена на иска 1332.88 лева

Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че на ********. получил покана за доброволно изпълнение - на основание изпълнителен лист № 4 от ********. издаден по АНД № ********/2017г. по описа на Районен съд С.З. бил осъден да заплати сумата от 1000 лева, представляваща наказание глоба в полза на бюджета на съдебната власт. Получил и съобщение по изп.д.

№ ******** на ЧСИ с peг. № *** Р.М. с район на действие - Окръжен съд С.З., че му е наложен запор върху вземанията за трудово възнаграждение при работодателя му „ ********“ ЕООД С.З..

От тези документи ответникът подал молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ с peг. № *** Р.М. през 2021г., към която приложил изпълнителен лист № 4 от ********. издаден по АНД №

********/2017г. по описа на Районен съд С.З..

На основание молбата и този изпълнителен лист било образувано изпълнително дело изп.д. № ******** на ЧСИ е peг. № *** Р.М. с район на действие - Окръжен съд С.З..

Това вземане било погасено по давност преди още да бъде образувано изпълнителното производство. Погасителната давност за административното наказание глоба била 2 години - съгласно чл. 82, ал. 1, т. 5 НК.

1

Сочи, че според Тълкувателно решение № 2 София, 28 февруари 2018г. постановено от ОСНК на ВКС по Тълкувателно дело № 2 по описа 2017г.:

„....изпълнителното производство следва да е образувано преди изтичане на две години от влизане на присъдата в сила или три години, ако междувременно давността е спирана или прекъсвана, напр. с издаване на изпълнителен лист.“

Сочи, че в случая, видно от приложеното копие на изпълнителен лист, Решение № ***/********. влязло в сила на ********. Било безспорно, че изпълнителното дело е образувано повече от три години след влизането на решението в сила. Това ясно доказвало, че вземането е погасено поради бездействието на взискателя.

Впоследствие имало допълнително бездействие продължило повече от 4 години след образуване на изпълнителното производство, вземането вече е било погасено след изтичане на определеният срок в чл. 82, ал. 1, т. 5 НК.

Моли съда да признае за установено, че не дължи на ответника Районен съд С.З., бул. „********“ № 33, представляван от председателя на съда – Б.Б., сумата от 681,49 евро /1332.88 лева/, представляващи 526,63 евро /1030,00 лева/ неолихвяема сума, 92,03 евро /180,00 лева/ разноски по и.д., както и таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЧСИ е включен ДДС в размер на 62,83 евро /122.88 лева/ в полза на частен съдебен изпълнител Р.М., по изп.д. № ******** на ЧСИ с peг. № *** Р.М. с район на действие - Окръжен съд С.З., образувано въз основа на изпълнителен лист № 4 издаден на ********. издаден по АНД № ********/2017г. по описа на Районен съд С.З., като погасени по давност.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Районен съд – С.З. чрез председателя на съда Б.Д.БА..

Оспорва предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Счита го за недопустим, сочи, че не е налице абсолютна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, а именно – по отношение на сочения като ответна страна PC - С.З. не е налице пасивна процесуална легитимация в настоящото производство. Видно от представения по делото изпълнителен лист № ******** г., издаден по НАХД № ********/2017 г. ищецът В. Н. А. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - С.З., сумата от 1000,00 лева, представляваща наказание глоба.

Сочи, че по своята същност наказанието „глоба“ представлява формиране на публично държавно вземане по смисъла на чл.162 ал.2 т.5 от ДОПК в полза на държавния бюджет. В този смисъл това вземане съставлява част от държавния бюджет на Република България, в частност - бюджета на Съдебната власт.

Съгласно чл. 11 ал. 3 от ЗПФ първостепенен разпоредител с бюджет, по бюджета на Съдебната власт се явява Висшият съдебен съвет. Поради това и PC - С.З. не е титуляр на вземането, предмет на съдопроизводството.

Ирелевантни в настоящия случай се явявали обстоятелствата, че наказанието глоба е наложено във връзка с влязло в сила Решение от ******** г. по НАХД №********/2017 г. по описа на С.я районен съд, че сумата следвало да бъде заплатена по сметка на С.я районен съд, както и че на отделните съдилища били делегирани определени задължения за събиране на държавните вземания. Доколкото и PC - С.З. не е титуляр на въпросното вземане, нямало и 2 как същият да бъде ответник в производство, касаещо съществуването на вземането или не /в т. см. Решение № 64/03.04.2014 г. по гр. д. № 3283/2013 г.

IV г.о. на ВКС/. Моли съда да прекрати така образуваното производство, като недопустимо, поради липса на пасивна процесуална легитимация - абсолютна предпоставка за съществуване правото на иск срещу Районен съд - С.З..

В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че С. районен съд се явява надлежен ответник в настоящото съдопроизводство, намира, че искът се явява недопустим за сумата, над 1000,00 лева, предмет на изпълнителен лист № № ******** г., издаден по НАХД № ********/2017 г.

Съгласно разпоредбата на чл.439 ал.2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Видно от тази разпоредба, този иск може да има за предмет само съдебно удостоверени вземания. В случай че съдът приеме, че искът е предявен срещу надлежен ответник, го моли да прекрати производството в частта над 1000,00 лева и да върне исковата молба в тази й част.

По основателността на иска:

Оспорва иска като неоснователен и недоказан. Не оспорва твърдението в исковата молба, че с Решение от ******** г. по НАХД № ********/2017 година по описа на PC - С.З. ищецът е осъден да заплати сумата от 1000 лева, представляваща наказание глоба в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - С.З..

Сочи, че неоснователно и необосновано се приема от страна на ищеца, че в конкретния случай, приложимият давностен срок се явява този по чл.82 ал.1 т.5 от НК. Същата разпоредба била приложима при условие, че държавният орган не е предприел действия по изпълнение на наказанието, т.е. бездействал е по отношение на правомощията си по изпълнение на наказанието. С Решението от ******** г., постановено по НАХД № ********/2017 година по описа на PC - С.З. ищецът е признат за виновен в това, че на ******** год. в гр.С.З. управлявал моторно превозно средство лек автомобил, марка „******************** в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство му за управление на моторно превозно средство, наложена му със заповед за прилагане на принудителна административна мярка

№

******************** год. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.С.З., влязла в сила на ******** год. - престъпление по чл.343в ал.З във връзка с ал.1 от НК, като на основание чл.78а ал.1 от НК бил освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева.

Сочи, че наказанието глоба, наложено по чл.78а от НК, се явява административно такова, с оглед на което по отношение на това наказание са приложими разпоредбите на чл.82 ал.1-4 от ЗАНН. Съгласно чл.82 ал.1 б. „а“ от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба, а предвид ал.4 от тази разпоредба - в случай, че наложеното административно наказание е „глоба“, ал.3 (в която е уредена хипотезата на абсолютната давност) не се прилага. В този смисъл разрешението на Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на 3

ВАС по т. д. № 3/2016 г., ОСС, I и II колегия, съгласно което „След прекъсване на давността, в хипотезата на чл.82 ал.2 от ЗАНН, при изпълнение на административното наказание "глоба", се прилага давностният срок по чл.82 ал.1 б. "а" от ЗАНН“., т.е. в хипотезата на административно наказание „глоба“, давността всякога е двугодишна, без да се прилага института на абсолютната давност, уреден в ЗАНН. В такъв случай единствено би бил приложим институтът на абсолютната десетгодишна погасителна давност уреден за публичните задължения в чл.171 ал.2 ДОПК, която 10 - годишна давност понастоящем не била изтекла.

Незабавно след влизане в сила на съдебния акт, на основание който е издаден процесният изпълнителен лист, за вземането в полза на Съдебната власт, обективирано в същия, на ******** г. било образувано изпълнително дело № ********, по описа на СИС при PC - С.З.. В хода на това изпълнително производство, на ******** г. бил наложен запор върху банкова сметка на ответника. Съгласно мотивите на т.10 на ТР №2/26.06.2015 г. това действие било от категорията на прекъсващите погасителната давност действия, в хода на изпълнителното производство. Запорът върху банкови сметки на длъжника представлявало запор върху вземания на длъжника по сметка в банка, респективно запор върху вземания на длъжника по смисъла на чл. 450а, съответно чл.450 ал.З от ГПК. Съгласно разпоредбите на чл.450 ал.З и чл.507 от ГПК запорът върху вземания на длъжника спрямо третото задължено лице, включително по сметка в банка, се счита наложен от деня, в който му е връчено запорното съобщение. От този момент третото задължено лице имало задълженията на пазач по отношение на сумите съгласно чл.507 ал.З от ГПК. Ако към датата на налагане на запора наличните в банковата сметка суми са недостатъчни за изплащане на задължението, то запорът има действие, както по отношение на наличните авоари по сметката, така и по отношение на последващите постъпления общо до размера, посочен в запорното съобщение. /Решение № 4/16.06.2017 г. по т.д. №3129/2015 г. II т.о.

ВКС/. Граматическото тълкуване на нормата на чл.116 б."в" от ГПК, в която е използвано съществителното "предприемане" на изпълнителни действия, а не "извършване", "реализиране", сочило, че за прекъсване на давността не е необходимо извършеното действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е успешно; не е необходимо предприетите изпълнителни действия да са част от изпълнителния способ, който да е приключил с осребряване на имуществото на длъжника и постъпване на суми по изпълнителното дело за погасяване на задължението, предмет на принудителното изпълнение. Сочи, че при наличие на наложен запор на банкови сметки, няма как да изтече погасителната давност за вземането на кредитора, тъй като всякога е налице възможност за принудително изпълнение на вземането, без да е необходимо отделно нарочно искане от страна на кредитора.

По-нататък, изпълнително дело №******** по описа на СИС, при PC С.З. било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. В тази връзка, на ******** година, на основание така издадения изпълнителен лист за вземането на ответника е образувано изпълнително дело № ******** по описа на ЧСИ Р.М., peг. № ***. Във възлагателното писмо, с което е поискано извършването на определени изпълнителни действия, всяко от които 4 прекъсвало давностния срок, съгласно горецитираното тълкувателно решение.

Юридическият факт, който прекъсва давността, е искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ, което задължавало съдебния изпълнител да го предприеме, а дали резултатът от него е успешен е без значение за прекъсване на давността /Определение № 2105 от 4.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 757/2025 г., I т. о., ТК/. В този смисъл са и мотивите към т. 3 от ТР 2/04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК .