Решение № 22 от 19.08.2021, Районен съд - Ген. Тошево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Г.Т. , 19.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Росен М. Стоянов при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело № 20213220100090 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази следното

Производството е образувано по искова молба с вх.№72/09.03.2021г. от ИВ. Д. П. с ЕГН - **********, с постоянен адрес в гр.Д., ***, вх.А, ет.3, ап.6, чрез адв. В .К. от АК - Д. със съдебен адрес гр.Д., ул.

„Полк.Дрангов”№3, вх.Б, ет.1, ап.1, срещу ИВ. ХР. П. с ЕГН - ********** c постоянен адрес в гр.Г.Т., ***, ет.2, ап.6, с цена на иска 3000,06лева, да бъде осъден ИВ. ХР. П. с ЕГН - ********** c постоянен адрес в гр.Г.Т., ул.

„В.А.“№4, ет.2, ап.6, да заплати неизплатената рента за стопанската 2019-2020 година, равняваща се на 30,00 лева на декар или общо за годината на стойност 3000,06 лева в едно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба да окончателното плащане.

Претендират се сторените разноски. Релевирани са доказателствени искания.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства: Ищецът твърди, че ищецът е собственик на Поземлен имот с идентификатор № ***., с площ от 100.019дка, по кадастрална карта, а по документ за собственост 100.002дка с начин на трайно ползване нива, с трайно предназначение на територията земеделска, трета категория при неполивни условия, по 1 кадастралните карти и кадастралните регистри на гр.Г.Т., одобрени със Заповед № РД -18- 518/21.02.2018г на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в местността „М.” в гр.Г.Т., общ. Г.Т., обл. Д., стар номер № 052008, при граници и съседи с идентификатори с № ***, № ***, № ***, № *** и № ***.

Твърди се, че ищеца придобива процесния имот съгласно проведена публична продан и съгласно Постановлението за възлагане на недвижим имот от 30.05.2019г, вписано в Службата по вписванията в гр.Г.Т. на 26.02.2020г.

Твърди се, че на 08.03.2006г. за процесният имот е сключен договор за аренда на земеделска земя, вписан под №193, том III, вх.рег.№ 1335 от 10.03.2006г на службата по вписванията гр.Г.Т. за срок от петнадесет години с тогавашния собственик Н.Б.В., като края на този договор е стопанската 2019г2020г., като според чл.4 на цитирания договор е записано, че арендното възнаграждение в размер на 10 000лева (десет хиляди лева) е изплатено авансово в момента на сключване на договора за целия период на действие на договора.

Твърди се, че ответника дължи на ищеца полагащата се рента в размер на 30лева на декар за стопанската 2019-2020г, или общо в размер на 3000,06лева.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК, редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на предявения иск и изложените в същия твърдения, като в същото време са изложени следните твърдения и възражения:

Твърди се, че ответникът не дължи каквото и да е възнаграждение за ползване на имота през стопанската 2019/2020г.

Твърди се, че ответникът е изпълнил задължението си за заплащане на цената по арендния договор надлежно и изцяло, в това число и за стопанската 2019/2020г, най-късно на 10.03.2006г. и не дължи такова възнаграждение на ищцата.

Твърди се, че разговори с описаното в иска съдържание не са водени с 2 представители на ответника, а ако случайно са водени такива то те са били със съдържание, което е неотносимо към спора по делото.

Районен съд – Г.Т., като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ.

Не оспорва, че между ответника и Н.В. е сключен договор за аренда на процесния имот, чийто срок на действие е изтекъл с приключване на стопанската 2019/2020 година.

Не се оспорва, че ищцата е придобила правото на собственост върху процесния имот с постановление за възлагане, влязло в сила на 19.02.2020г.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: че ответникът му дължи арендно възнаграждение за стопанската 2019/2020 година съобразно сключен договор за аренда на земеделска земя.

В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване: че ответникът е изпълнил задължението си за заплащане на цената по арендния договор надлежно и изцяло, в това число и за стопанската 2019/2020г, най-късно на 10.03.2006г. и не дължи такова възнаграждение на ищцата.

От приложените по делото доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съдът приема, че с оглед на приетите доказателства по делото се установява, че ищецът П. е собственик на Поземлен имот с идентификатор № ***., с площ от 100.019дка, по кадастрална карта , а по документ за собственост 100.002дка с начин на трайно ползване Нива, с трайно предназначение на територията земеделска, трета категория при неполивни условия, по кадастралните карти и кадастралните регистри на гр.Г.Т., одобрени със Заповед № РД -18- 518/21.02.2018г на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в местността „М.“ в гр.Г.Т.,, общ. Г.Т., обл.Д., стар 3 номер № 052008, при граници и съседи с идентификатори с № ***, № ***, № ***, № *** и № ***. Имота е придобит от ищеца съгласно проведена публична продан и съгласно Постановлението за възлагане на недвижим имот от 30.05.2019г, вписано в Службата по вписванията в гр.Г.Т. на 26.02.2020г. На 08.3.2006г за този имот бил сключен договор за аренда на земеделска земя, вписан под №193, том III, вх.рег.№ 1335 от 10.03.2006г на службата по вписванията гр.Г.Т. за срок от петнадесет години с тогавашния собственик Н.Б.В., като края на този договор е стопанската 2019г-2020г. В чл.4 на цитирания договор е записано, че арендното възнаграждение в размер на 10 000лева (десет хиляди лева) е изплатено авансово в момента на сключване на договора за целия период на действие на договора. Арендното възнаграждение, за целия срок на действие на договора, в това число и за стопанската 2019/2020 година, е изплатено от ответника на тогавашния собственик на имота Н.В. авансово, при сключване на договора, което се доказва и от Протокол от 10.03.2006 г., в който е отразено волеизявлението на Н.В., че е получила от И.П. изцяло и в аванс цялата дължима арендна цена по процесния договор. Протоколът е с нотариална заверка на подписите на страните по него, извършена под peг.

№1351/10.03.2006 г. на нотариус С.Ж., per. №313 на НК и район на действие Районен съд - Г.Т..

С оглед изложеното съдът намира, че ответникът е изпълнил задължението си за заплащане на цената по арендния договор надлежно и изцяло, в това число и за стопанската 2019/2020 година, най-късно на 10.03.2006г. и не дължи такова възнаграждение на ищцата. Всички правни действия, извършени от предходния собственик на вещта запазват своето действие и обвързват новия собственик - купувач по публичната продан. В процесния случай това означава, че ответникът, като арендатор по процесния договор, е изпълнил изцяло и точно задължението си да заплати цената по него. Изпълнението е прието от надлежно правоимащо лице - собственика на имота. По тази причина последващият собственик на този имот няма и не може да има претенция към ответника за заплащане на цена, която той вече е заплатил.

При горните мотиви съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ се явява 4 неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода от спора на ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска. Срещу разноските, заплатени от ответника за адвокатско възнаграждение, ищецът е предявил възражение за прекомерност.

Съдът намира, че заплатеното възнаграждение в размер на 1200лева с включен ДДС, се явява адекватно с оглед естеството на воденото производство, неговата правна и фактическа сложност.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски за настоящото производство в размер на 1200 лева с включен ДДС, за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Районен съд – Г.Т.,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявеният от ИВ. Д. П. с ЕГН - **********, с постоянен адрес в гр.Д., ***, вх.А, ет.3, ап.6, срещу ИВ. ХР. П. с ЕГН ********** c постоянен адрес в гр.Г.Т., ***, ет.2, ап.6, иск да заплати неизплатената рента за стопанската 2019-2020 година, равняваща се на 30,00 лева на декар или общо за годината на стойност 3000,06 лева в едно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба да окончателното плащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ИВ. Д. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Д., ***, вх.А, ет.3, ап.6, ДА ЗАПЛАТИ НА ИВ. ХР. П. с ЕГН - ********** c постоянен адрес в гр.Г.Т., ул.

„В.А.“№4, ет.2, ап.6, сторените по делото разноски в размер от 1200 лв.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Окръжен съд - Д. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

5

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________ 6