Решение № 3333 от 02.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3333 гр. Пловдив, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330104826 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.

178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3, вр. с ал. 7 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД от А. И. И., ЕГН **********, с адрес ******, срещу Областна дирекция на МВР – Пловдив с адрес гр. Пловдив, представлявана от ****** С. Т. К., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1887,90 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 13.03.2022 г. – 13.03.2025 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, както и сумата от 267,79 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 01.04.2022 г. – 13.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.03.2025 г., до окончателното погасяване.

В исковата молба се твърди, че ищецът е служител в системата на МВР от 01.09.1997 г., като към момента на подаване на исковата молба заема длъжността ******“ при Областна дирекция на МВР – Пловдив. Ищецът поддържа, че в периода 13.03.2022 г. – 13.03.2025 г. е изпълнявал служебните си задължения на смени съгласно изготвени и утвърдени графици, при сумирано отчитане на работното време, като е полагал и труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа. Счита, че положеният от него нощен труд следва да бъде преизчислен с коефициент 1,143. Посочва, че преизчисляването на нощния към дневния труд води до извод за положен извънреден труд от ищеца, който към настоящия момент не му е заплатен. Излага доводи, че в настоящия случай следва да се приложи Наредба за структурата и 1 организацията на работната заплата. Сочи, че с изменението на чл. 187 ал. 1 и ал. 4 ЗМВР (в сила от 10.07.2020 г.) се предвижда коефициент 1, но по този начин се получава законово неравенство с НСОРЗ, където коефициентът е 1,143 и така служителите на МВР са поставени в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители. Изтъква, че съобразно практиката на СЕС, не се допуска подобно неравноправно третиране и в тази връзка счита, че изменената норма не следва да се прилага, доколкото не се основава на обективен и разумен критерий. Твърди, че за процесния период 13.03.2022 г. – 13.03.2025 г. ответникът е следвало да му изплати възнаграждение за извънреден труд, върху което да му бъде заплатено обезщетение за забава за периода 01.04.2022 г. – 13.03.2025 г., изчислено към края на всяко тримесечие в рамките на процесния период върху претендираната главница, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.03.2025 г., до окончателното погасяване. С оглед изложеното се претендира предявените искови претенции да бъдат уважени, като в полза на ищеца да бъдат присъдени и разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, която счита исковете за неоснователни. Излага съображения, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се явява неприложима в случая, доколкото касае служители по трудово правоотношение. Поддържа, че ищецът е държавен служител и сключеното с него правоотношение се явява служебно, което е уредено в ЗМВР. Предвид това счита, че приложение следва да намерят специални норми на ЗМВР и свързаните с него наредби. Сочи, че в ЗМВР изрично се уреждат допълнителните възнаграждения на държавните служители от системата на МВР и за тях не се допуска преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, каквото е предвидено в НСОРЗ.

Твърди, че съобразно специалния ЗМВР, нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква – 8 часа, като разпоредбата на чл. 187 ЗМВР изрично предвижда коефициент 1. Счита, че това не води до неравно третиране на правните субекти при едни и същи условия, доколкото е изрично уредено в закон. Възразява и срещу основателността на акцесорната претенция за мораторна лихва. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за процесния период от 13.03.2022 г. – 13.03.2025 г., ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника на посочената в исковата молба длъжност, а именно заемал е длъжността ******“ при Областна дирекция на МВР – Пловдив. Не се спори и че организацията на работа на тази длъжност изисква полагане на дневни и нощни 12-часови дежурства при сумирано изчисляване на работното време на всяко тримесечие.

2

В хода на съдебното дирене е изслушано заключение на вещото лице Б.

В., което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като пълно, обективно и компетентно изготвено. От същото се установяват помесечно положените часове нощен труд, часовата ставка, дължимата сума съгл. актуалната редакция на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, вкл. както и че всички суми, изчислени по този ред, са заплатени. При прилагането на увеличаващ коефициент от 1,143 % съгласно нормативната уредба, която ищецът счита, че следва да бъде приложена, то според вещото лице отработените часове нощен труд за периода от 13.03.2022 г. – 13.03.2025 г. биха станали 1969,7 часа, вместо отчетените 1723 часа. Така на ищеца биха се полагали допълнително 3389,09 лв., представляващи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 246,7 часа в периода от 13.03.2022 г. – 13.03.2025 г., получени в резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с коефициент 1.143, както и сумата в размер на 549,24 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 1-во число на месеца, следващ съответното тримесечие, начиная от 01.04.2022г., до 13.03.2025 г. Посочва се още от експерта, че на ищеца не е изплащан извънреден труд, получен при „приравняване“ на нощния труд в дневен.

При това положение спорът между страните се заключава от правна страна върху това кой ред за изчисление и заплащане на положения нощен труд е меродавен в случая – дали специално предвидения в ЗМВР и приложимите към него подзаконовите нормативни актове, или този на КТ и подзаконовите нормативни актове във връзка с неговото прилагане, в частност Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, и следва ли положеният от държавните служители в МВР нощен труд да се заплаща, като часовете нощен труд се превръщат в дневни с коефициент от 1,143 % съгл.

НСОРЗ и действалата до 01.04.2015г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., или следва да се прилага актуалната редакция на ЗМВР в чл. 187, ал. 4 вр. ал. 1 и действащата Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г., където коефициентът е 1 (единица).

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143 КТ). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР), като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумарно за тримесечен период (чл.

187, ал. 3 от ЗМВР). Сумарното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по3 продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен.

Съгласно чл.187, ал. 7 от ЗМВР, предишни ал. 5 и 6, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187, ал. 10 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи – понастоящем това е Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г.

По спорния въпрос е налице и задължителна тълкувателна практика, приета с постановеното ТР № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, според което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на тълкувателното решение е отчетено, че в ЗМВР има редица механизми, които компенсират нощния труд на лице в служебно правоотношение с органите в системата на МВР – допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189 от ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР) и други. Поради това е прието, че правният режим на лицата в служебно правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал. 2 от ЗНА, т.е. възможността по аналогия да се приложат КТ и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.

Тълкувателното решение е съобразено с Решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 на СЕС, според което чл. 8 и чл. 12, б. а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд – т. 55. Прието е, че чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава-членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, включително за полицаите и 4 пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел – т. 80.

В същия смисъл е и Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 на СЕС, в което се приема, че чл. 12, б. а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време и чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел, както и че чл.