Решение № 345 от 17.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. София, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело № 20251001000040 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 285413 от 14.09.2023г. по описа на Софийски градски съд, подадена от С. Д. Г., ЕГН **********, чрез адв. Г. М. от

ВАК, срещу Решение № 260088 от 19.07.2023г., постановено по т.д.№ 1940 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, ТО, VI-13 състав, с което е признато за установено по отношение на С. Д. Г. и „БАРЕТ“ ООД,

ЕИК по предявения иск от

„СИЛВИЯ ТУР“ ООД, ЕИК, че не съществува правно отношение по Договор за цесия от 19.05.2004г., сключен между „СИЛВИЯ ТУР“ ЕООД чрез управителя С. Г., и С. Г., в лично качество, поради накърняване на добрите нрави, обуславящо нищожност на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, като на основание чл.78, ал.1 ГПК, С. Д. Г., е осъден да заплати на

„СИЛВИЯ ТУР“ ООД, ЕИК: 831672872, сумата от 400,00 лв. разноски по делото, като са възложени направените разноски от С. Д. Г. в негова тежест, и е освободена внесената сума от „СИЛВИЯ ТУР“ ООД в размер на 500 лв.

Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, поради нарушения на съществени процесуални правила и противоречие с материалния закон, и иска да бъда отменено и да бъде постановено друго решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Твърди, че съдът не се е произнесъл по възраженията му направени в отговорите 1 на исковата молба, а именно:

- за периода от изключване на съдружника С. Г. - 08.07.2002г. до заличаване на вписването на това обстоятелство — 08.02.2005г. по силата на, влязло в сила на тази дата, решение по т.д.№256/2003г. по описа на Апелативен съд - Бургас, всички действия на С. Г. са законосъобразни е оглед действието на решението занапред и ясното регламентиране на членствените правоотношения в търговския закон и съответната им защита.

- тези действия са резултат от неговите решения като едноличен собственик на капитала, което е негово неотменимо право. Те не могат да бъдат е цел увреждане на другия съдружник или на дружеството. Към този момент друг съдружник няма. Субективно Г. няма как да знае, че решенията на общото събрание ще бъдат отменени две години и половина по-късно. А интересът на дружеството не е имагинерно понятие. То се определя именно от едноличния му собственик - ответника С. Г..

Според съда, критерий за преценката налице ли е нарушаване на добрите нрави, не са специфичните интереси на договарящите и/или някой от тях, а утвърдени принципи и ценности, относими към всички правни субекти в идентична ситуация, чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло. При преценката си на процесната сделка съдът е игнорирал очертаната правна рамка, като е : приел, че процесната сделка не само, че не била сключена в полза на представлявания - „Силвия тур“ ЕООД, но и споделил тезата на ищеца, че „в контекста на нравствеността значение придобиват както пряко засегнатия интерес на представляваното дружество, така и непреки интереси - в случая тези на съдружника С. Г.“; изследвал личните отношения между съдружниците, датиращи две години преди процесната сделка и ги тълкувал превратно, тенденциозно и едностранчиво от гледна точка субективното отношение на изключения съдружник.

Изводите на съда са произволни, не почиват на доказателствата по делото:

- от една страна е приел, че защитата на членствените права на съдружника С. Г. са разрешени в други производства и не подлежат на разглеждане в настоящото, но са „от значение към приложимия в случая регулаторен механизъм на добрите нрави“;

- направен е извод за злоупотреба с право от страна на ответника Г., реализирана, чрез предписаната от закона възможност за изключване на съдружник, позовавайки се на свидетелски показания „за предходно оказан от него натиск за прехвърляне на дялове“, и за повторно решение за изключване, взето „по време на водени преговори за възстановяване на правата и след първото решение“, които са неверни;

- макар да посочил, че тези действия предхождат оспорваната сделка, съдът приел, че очертаното поведение логично обяснявало сключването й. Недопустимо е съдът да постановява решението си на база предположения. и извадени от контекста.

- приел е за показателно, че оспорвания договор е сключен 5 дни след обявяване на решение за отмяната на второто решение за изключване на С. Г. без доказателства, че Г. е уведомен за решението;

2

- решение № 57/14.05.2004г. по т.д.№256/2003г. по описа на Апелативен съд - Бургас, е влязло в сила на 08.02.2005г., т.е. 9 месеца след сключената сделка, и не може да има отношение към нея.

Тези изводи противоречат на приетото от съда, че нищожността на процесната сделка следва да се преценява през призмата на засегнатите обществените отношения, а не е оглед конкретния интерес на страна по сделката. Още повече това важи за трето на сделката лице, каквото е съдружника С. Г..

Посочените действия, от които се прави извод за нищожност на процесната сделка, са се осъществили две години преди сключването й и обективно нямат нищо общо с нея.

Всички действия от страна на Г. по изключване на другия съдружник не са необичайни и не са поведение, което „влиза в драстично противоречие на принципа на взаимност, уповаващ всяка форма на съвместна дейност“.

Съдът не е обсъдил протоколи от 17.05.2002г. и 08.07.2002г., от които е видно, че изключването на съдружника е мотивирано с негови действия в ущърб на дружеството, които се виждат и от други доказателства необсъдени от съда - невярно документиране на наеми по договор за наем на хотел „Хоризонт“, сключен на 04.01.2000г. между „Силвия тур“ ООД и БМТ „Хоризонти“ ЕООД; решения и документи по партидата на ищеца в търговския регистър, обявени за служебно известни с определение от 02.11.2022г.

Обстоятелствата по изключване на единия съдружник са ирелевантни преценката на сключения договор за цесия от 19.05.2004г., предмет на делото. при

Съдружника Г. е извършил действия, регламентирани от закона.

Членствените права на Г. са защитени с вписаната на 20.10.2003г. в нейна полза възбрана върху имота, като обезпечение на предявения иск по чл.74 ТЗ по т.д.№ 5087/2002г. на СГС и то преди продажбата на хотел „Хоризонт“ на 09.12.2003г., което е пренебрегнато от съда. С влязло в сила решение по гр.д.№423/2006г. на ВОС е установено, че сделката е относително недействителна по отношение на

С. Г..

Съдът подробно коментирал мандатното правоотношение между юридическото лице и представляващия го управител, като прави противоречащи изводи: приема, че неположената дължима грижа на представителя не разкрива противоречие с добрите нрави, но съзнателното пренебрегване на интересите на представлявания и възползването от упражняваната представителна власт в собствена изгода сочи на злоупотреба и противоречи на принципа на добросъвестност. Решението на собственика на дружеството не е неморално и договорът в изпълнение на това решение не нарушава добрите нрави.

Изводът на съда за нееквивалентност на престациите е необоснован.

Съдът не е обсъдил възраженията на ответника за значителни задължения на „Барет“ ЕООД към други лица и вписани тежести върху имота които биха затруднили събирането на вземането, което обуславя и ниската цена, на която е продадено вземането, като са изложени подробни съображения в тази насока. Видно от доказателствата по делото, представени от ищеца, повече от 10 години хотелът не може да 3 бъде продаден, респективно вземането събрано, което доказва, че направената преценка към момента на сключване на договора за цесия относно събираемостта му е била адекватна.

С договора за цесия е прехвърлено вземането за продажната цена на хотел „Хоризонт“ в размер на 365 000 долара заедно с правата, обективирани в обратно писмо от 08.12.2003г. и споразумение от 19.05.2004г., видно от т.2 от договора.

Видно от пар.3, изр.последно от обратното писмо, страните са подписали и договор за заем, който също има за предмет изплащането на продажната цена. Видно от пар.6 от обратното писмо и пар.4 от споразумението, С. Г., като управител и представляващ „Силвия тур“ ЕООД се е задължил да отмени наложената като обезпечителна мярка по ф.д.

№ 5087/2002г. на СГС, възбрана на договор за банков кредит между „Барет“ ЕООД и търговска банка, срокът за погасяване на задължението се удължава със срока, необходим за заличаване на възбраната.

Възбраната не е вдигната и до момента. Към момента на подписване на договора за цесия изплащането на задължението е било поставено под условие, което е правило събирането на сумата несигурно, доколкото никоя банка няма да отпусне кредит срещу имот с тежести.

Изводът за нищожност на договора за цесия поради противоречие с добрите нрави и направен на базата на ирелевантни факти:

- изключване на съдружник, две години преди процесната сделка, които правоотношения са били предмет на други съдебни дела и чиято защита е изрично предвидена в Търговския закон;

- евентуално договаряне на представител във вреда на представлявания които обстоятелства са относими към иска по чл. 40 от ЗЗД и водят до недействителност на сделката на друго основание, което не е предмет на настоящия процес.

Съдът е приел за установени от фактическа страна обстоятелства, възпроизведени в мотивите към решение от 02.04.2007г. по т.д.№5087/2002г. по описа на СГС, ФО, 3, и решение№57/14.05.2004г. по т.д.№ 256/2003 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, което е съществено процесуално нарушение, доколкото с обвързваща страните сила на присъдено нещо се полза само диспозитива на решението, но не и мотивите към него.

Допуснато е събиране на гласни доказателства относно отношения, нямащи нищо общо е предмета на делото - лични отношения между съдружници, причини за разпореждане с оспорвания имот и за процесното вземане и кой практически бил осъществявал дейност от името на дружеството, като съдът е основал решението си на тях, като ги приел безкритично, като в тази насока са развити подробни съображения.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „СИЛВИЯ ТУР“ ООД, ЕИК831672872, чрез адв. С. С. от САК, е представило отговор, в който поддържа становището за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения, и претендира разноски.

Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото в жалбата във връзка 4 с атакувания съдебен акт, намира следното:

„СИЛВИЯ ТУР“ ООД, ЕИК: 831672872, е предявило срещу С. Д. Г., ЕГН:

**********, и „БАРЕТ” ООД, ЕИК: 103152053, първоначално обективно, кумулативно съединени искове, за признаването за нищожен поради противоречие с добрите нрави по отношение на С. Д. Г., ЕГН: **********, и „БАРЕТ“ ООД, ЕИК: 103152053, на сключения между „СИЛВИЯ ТУР“ ЕООД, чрез управителя му С. Г. от една страна и С. Г. от друга, договор за цесия от 19.05.2004г., при условията на евентуалност, ако се приеме главния иск за основателен, да бъде разгледан и евентуално предявен иск по чл.79 и чл.92 ЗЗД и „БАРЕТ“ ООД да бъде осъдено заплати на „СИЛВИЯ ТУР“ ООД сумата в размер на 363 000 долара /левовата равностойност на 639 377,31 лв./ представляваща остатък от главница за продажна цена по Договор за покупко - продажба от 08.12.2003г. и Обратно писмо от 08.12.2003г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 100 000 долара /левовата равностойност на 176 137 лв./, представляваща неустойка по пар.1, буква В от Споразумение от 19.05.2004г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане.

Ищецът е основал исковете си на твърдения, за придобит на 22.08.1996г. недвижим имот: ХОТЕЛ „ХОРИЗОНТ”-обособена част от к.к. „Златни пясъци” АД гр.Варна, находящ се в североизточната част на курортния комплекс на около 500м от морския бряг с разгърната застроена площ от 2 645кв.м., подробно индивидуализиран, за който е признат за собственик с нот. акт №9 том XVII дело №12235/1997г. от 22.08.1997г.