Определение № 3260 от 16.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3260 гр. Пловдив, 16.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502779 по описа за 2025 година Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.

Постъпила е частна жалба депозирана от адв. М. В. М., в качеството му на процесуален представител на М. И. В. против Определение №11039/27.08.2025г. постановено по гр.д.№14940/2024г. по описа на ПРС, деветнадесети гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателят за изменение на Решение №3816/31.07.2025г. постановено по гр.д.№14940/2024г. по описа на ПРС, деветнадесети гр.с., в частта за разноските.. Жалбоподателят навежда оплакване за неправилност на постановеният съдебен акт, поради противоречие с материалния закон, доколкото съдът неправилно при определяне размера на адвокатското възнаграждение е приел, че след като предоставената безплатна помощ между страните по договора е безвъзмездна, то не следва да се присъжда ДДС, тъй като не е налице облагаема сделка.. Моли се, въззивната инстанция да отмени обжалвания акт, като присъди ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение.

Ответната страна „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК 202531869 оспорва частната жалба като неоснователна, моли същата да се остави без уважение, а обжалваният първоинстанционен акт, като правилен и законосъобразен да бъде потвърден.

1

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите на жалбоподателя и ответникът по жалбата, и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което подлежи на разглеждане по същество..

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД предявени от М. И. В. против „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК 202531869 за сумата от 1 029.04лв – недължимо платена по договор за кредит от 20.10.2020г, които искове са уважени като основателни. С постановеният съдебен акт е осъден „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК 202531869 да заплати на адв. М. В. М., в качеството му на процесуален представител на М. И. В. на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 400 лева - адвокатско възнаграждение.

По реда на чл.248 ГПК, процесуалният представител на ищеца – адв.

М. В. М., е поискал изменение на решението, в частта за разноските като му се присъди ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение, като е препратил към мотивите на постановеното решение.

Настоящият състав на съда намира жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал.1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.

Спорът се свежда до това дали се дължи ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, при условие, че адвокатът е регистриран по ДДС.

В непротиворечивата практика на ВКС, споделена и от настоящия състав, обективирана и в Определение №50093/11.05.2023г. по т.д.

№1638/2021г. на ВКС, второ т.о. се приема, че с присъждане на адвокатско 2 възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по смисъла на чл.2 т.1 във вр. с чл.8 ЗДДС, съответно предоставяне на безплатна адвокатска помощ на предвиденото в чл.38 ал.1 ЗА основание не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, поради което при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА следва да включва ДДС.

В конкретният случай процесуалния представител на ищцата - адв. М.

В. М., е регистриран по ЗДДС, поради което, върху присъденото адвокатско възнаграждение за осъществено безплатна правна помощ, се дължи ДДС. Ето защо като е достигнал до различни правни изводи, касаещо присъждането на ДДС, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, като вместо това следва да бъде изменено Решение №3816/31.07.2024г., в частта за разноските в горния смисъл.

Разноски на страните в настоящото производство не се дължат.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №11039/27.08.2025г., постановено по гр. д.

№14940 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, деветнадесети гр. с ., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение №3816/31.07.2025г. постановено по гр. д. №14940 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, деветнадесети гр. с, в частта за разноските, касаещи присъденото в полза на адв. М. В. М. от АК Пловдив, адвокатско възнаграждение в размер на 400лв, определено по реда на чл.38 ал.2 ЗА, като

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК 202531869 да заплати на М. В.

М., сумата от 80.00лв / осемдесет лева/, представляваща начислено ДДС 3 върху присъденото възнаграждение от 400лв или общо сумата от 480.00лв/ четиристотин и осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение с начислено ДДС, определено по реда на чл.38 ал.2 ЗА, за осъществено процесуално представителство пред първата инстанция на ищцата М. И. В..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4