Решение № 2644 от 29.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2644 гр. Варна, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Гинка Т. Иванова Гражданско дело № 20253110113212 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от И. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. В., ул. А. № * и със съдебен адрес в гр. С., ул. И. № * чрез адвокат Х. Р. против „Ф.Б.“ ЕООД ЕИК *, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във вр. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за установяване, че Договора за предоставяне на потребителски кредит № * г., сключен между И. Б. М. с ЕГН ********** и „Ф.Б." ЕООД с ЕИК *, е нищожен.

В исковата молба ищецът твърди, че между ищцата и „Ф.Б.“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № * г., по силата на който настоящият ответник е предоставил на ищцата сума в размер на 600 лв. при лихвен процент от 23 % и годишен процент на разходите - 49,11 %. При усвоена главница от 600лв,ищецът бил задължен да заплати най-малко 780 лв. съгласно чл. 3 от Договора. В чл. 5 от същия било предвидено, че кредитополучателят следва да сключи договор за гаранция с дружеството М.Б. p.l.c., с който да бъде обезпечена кредитната сделка - договора за потребителски кредит.

По сключения договор за гаранция ищцата следвала да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 588 лв. на месечни вноски, съвпадащи по падеж с тези по договора за кредит. Твърди се, че по този начин една месечна вноска за погасяване на задължението по кредита нараствала до 110,50 лв., като след изчисляване на ГПР, същият достигал до 432,80 %, а общото платимото по кредита възлиза на 1326 лв., т.е. над 2 пъти повече от първоначално получената главница.В тази връзка ищцата сочи, че съдържанието на Договора е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК. Посочен е ГПР в размер на 49,11 %, а така посочен, същият е неточен и заблуждаващ. Твърди се, че императивна норма предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В тази връзка посочва, че целта на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени 1 разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.В заключение излага, че като е посочен процент на ГПР от 49,11, просто формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК, доколкото така отразен, този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а този размер на ГПР не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – таксата за предоставяне на гаранция, предвидена в т. 1.6. от Договора за гаранция (поръчителство), сключен от Ищеца с дружеството „М.Б." р.l.c.Посочва, че възнаграждението в полза на гаранта е разход свързан с предмета на договора за кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора и следва да се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото съдебни разноски в полза на ищеца.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на предявения иск. Оспорва твърдението, че поръчителството от М.Б. (М.) е задължително условие за сключване на кредитен договор.Твърди се, че кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Ф.Б.“, потребителят сам избира обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция не било задължително. Твърди се, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което Ф.Б. не е страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така няма да настъпи промяна в патримониума на Ищеца. С оглед гореизложеното, счита, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими. Твърди се още, че ищецът сам е избрал М.Б.

(Малта) като поръчител в електронния формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация по е mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Ф.Б." изисква поръчителство. Излага се ,че ищецът е получил и документи от М.Б., включително Договор за гаранция. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора. Посочва, че ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми, като на всеки етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на М.Б., ако избере нея за поръчител.Оспорва твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП. Твърди се, че в чл. 5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК., счита, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. В заключение счита, че „Ф.Б.“ е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но ищецът не е упражнил това си право.Моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.

В хода на откритото съдебно заседание първоначалният ищцата, редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба от 21.05.2026 г. поддържа исковата молба и моли за уважаването й и поддържа писмения отговор. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски. Ответникът по иска "Ф.Б." ЕООД, редовно призован за същото съдебно заседание, с молба от 15.05.2026 г. поддържа писмения отговор. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Ищецът по иска с правна квалификация по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във вр. чл.

22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК следва да докаже в условията на пълно и главно доказване, че между страните е сключен процесния договор за потребителски кредит № * г., по силата на който настоящият ответник е предоставил на ищцата сума в размер на 600 лв., 2 в който ГПР е неточно посочен, доколкото не е отразен като разход дължимото възнаграждение в полза на поръчителя гарант, обезпечаващ връщането на заетата сума по арг. от т. 5 от Договора, което обуславя недействителността на сделката по арг. от чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, с оглед на което се дължи връщане единствено на чистата стойност – заетата главница, по кредита, на оснoвание чл. 23 от ЗПК. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горепосочените факти и да докаже своите дилаторни и перемпторни възражения.

Видно от представеният Договор за потребителки кредит № */л.6/ между ищцата и ответника е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит.От договора е видно, че заетата сума е в размер на 600.00 лева. Връщането на същата е разсрочено на 12 броя месечни погасителни вноски, които включват главница и договорна лихва, възлизаща на 138 лева. Падежът на последната вноска е * г. Договореният ГЛП е 23.%, който е фиксиран, а ГПР възлиза на 49.11%. При изчисляване на ГПР са взети следните допускания: ГПР е в размер на 49.11%,изчиследн по реда на чл.8.4 от ОУ и включва разходи, включени в общият разход по кредита изразени като годишен процент от общия размер на предоставеният кредит. Съгласно чл. 5, кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от “М.Б.” в полза на кредитора, като с одобряване от последния на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението; със сключването на договора за кредит кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата при кандидатстване за кредит; кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител дава еднаква възможност на кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.

Видно от представеният по делото Договор за гаранция/л.6/ ищецът е сключил с дружеството „М.Б. “ такъв, с цел обезпечаване на сключения договор за заем, като по договора за гаранция ищецът следвало да заплати сумата от 588 лева. Таксата за предоставяне на гаранция /поръчителство/ се изплаща на месечни вноски, в размерите, условията и падежите, уговорени съгласно погасителен план. Дата на първо плащане 26.05.2025г и краен срок на плащане на таксата - 21.04.2026г.

Предвид съдържанието си процесният договор по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл.

24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори /чл. 143 - чл.

148 от ЗЗП/. При договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело * изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него ("общият размер" на кредита според понятието по-горе). В случая няма ясно посочване на компонентите, от които се формира ГПР (за разлика от ГЛП), а очевидно в него не е посочено възнаграждението/таксата за гарант.

Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", е посочена в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за 3 потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК , когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.