Решение № 209 от 17.10.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. С., 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Станислава М. Цонева в присъствието на прокурора М. В. Д. като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20254230100482 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Т. К. М. е предявил с искова молба срещу ответниците Прокуратурата на Република България и Областна дирекция на МВР-Л., осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за солидарно заплащане на сумата от 4000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца за образуваното срещу него Досъдебно производство № **** г. по описа на РУ МВР - град Л., пр. пр. **** по описа на Районна прокуратура – Л., за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс /НК,/, прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство от дата 23.12.2024 г. на Районна прокуратура - Л., ТО - град Тетевен, по Досъдебно производство № **** г. по описа на РУ МВР - град Л., пр. пр. № ****. по описа на Районна прокуратура – Л., на основание 243, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, сумата от 667,75 лева - законна лихва от деня на увреждането – 19.01.2024 г. до момента на предявяване на исковата молба – 01.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 02.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане на сумата от 1250 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди /разходи за адвокатска защита/ във връзка с посоченото по-горе Досъдебно производство, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 02.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 19.01.2024 г., в 02:58 часа управлявал лек автомобил марка „****, с peг. № ****, собственост на Ц.Д. Д.. В град Л., на ул.

1

**** бил спрян за проверка от полицейски инспектори. Направеният му тест за употреба на алкохол бил отрицателен. След като му направили и тест за наркотици, полицейските инспектори отчели, че ищецът бил положителен за метамфетамин. Последният се изумил и казал на полицейските инспектори, че не употребява наркотици.

Твърди се, че на същата дата - 19.01.2024 г., срещу ищеца било образувано Досъдебно производство № **** г. по описа на РУ МВР - град Л., пр. пр. **** по описа на Районна прокуратура – Л., за престъпление по чл.

343б, ал. 3 от НК. Наказателното производство започнало за това, че на 19.01.2024 г. около 02:58 часа, в град Л., по улица **** пред дом № ****, в посока на движение към улица ****, било управлявано моторно превозно средство - л. а. „****, с peг. № ****, след употреба на наркотични вещества метамфетамин, установено с химико-токсикологично изследване, извършено в МИ-МВР /експертна справка № ****/.

Според прокуратурата и разследващите органи от събраните по делото доказателства било установено следното: на инкриминираната дата 19.01.2024 г. ищецът се намирал в гр. Л. и управлявал лек автомобил марка „****, с peг.

№ ****. По същото време Ц.Г.Г. и М.И.П. - служители на РУ МВР Л. били на работа и около 02:58 часа се намирали на улица ****, срещу дом № ****.

Спрели за проверка движещ се към улица **** л. а. „****, с peг. № ****.

Установили, че л. а. се управлява от Т. К. М. от град С. и пътува сам. При проведен с М. разговор, у П. се породило съмнение, че е под въздействие на забранени субстанции, поради което за извършване на проверка на място бил изпратен И.А.С. - служител в сектор ПП. Същият предприел проверка за употреба на наркотични вещества с Drug Test 5000 с № ARMD 0128. С оглед резултата /положителен такъв за наличие на метамфетамин/, на Т. К. М. бил съставен АУАН.

На ищеца бил издаден талон за медицинско изследване, в който той посочил, че желае медицинско изследване за установяване употребата на наркотични вещества и бил придружен до ЦСМП-Л., където дал кръв и урина за изследване.

В исковата молба се посочва, че непосредствено след това ищецът бил разпитван от разследващите органи. Същият дал подробни обяснения по случая, в качеството му на лице, срещу което е образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, пред разследващ полицай при Районно управлиение на МВР - град Л.. В показанията си ищецът казал, че не употребява наркотични вещества и няма обяснение за положителния резултат от тестването с техническото средство, като обстойно обяснил, че не бил извършил нещо неправомерно. Ищецът твърди, че през цялото време, докато давал показания, се чувствал притеснен от обвинението и предприетите действия спрямо него.

Със Заповед за задържане на лице от 19.01.2024 г. ищецът бил задържан за срок от 24 часа, като му било отнето СУМПС.

2

Впоследствие от заключението на съдебната химико-токсикологична експертиза се установило, че в така взетите биологични проби не било установено наличие на наркотични вещества. Твърди се в исковата молба, че воденото срещу ищеца наказателно производство не било прекратено, а разследващите органи, под контрола на прокуратурата, продължили с процесуално-следствените действия. Твърди се, че когато ищецът искал информация от ОД на МВР - Л., служителите го изпращали в град Тетевен, където бил наблюдаващият прокурор, а оттам - обратно към ОД МВР - Л..

Тогава ищецът упълномощил адвокат, който да го представлява и защитава по Досъдебно производство № **** г. по описа на РУ МВР - град Л., като заплатил на адвоката възнаграждение, в размер на 1250 лева.

Шест месеца след получаване на резултатите от химико-токсикологично изследване и почти година след образуване на досъдебното производство, Районна прокуратура – Л. прекратила воденото срещу ищеца наказателно производство с Постановление за прекратяване на наказателно производство от дата 23.12.2024 г. на Районна прокуратура - Л., ТО - град Тетевен, по Досъдебно производство № **** г. по описа на РУ МВР - град Л., пр. пр. № ****. по описа на Районна прокуратура – Л., на основание 243, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Твърди се, че постановлението за прекратяване не било връчено на ищеца, както и не му била дадена информация във връзка с прекратяването на наказателното производство. Упълномощеният от ищеца адвокат, след като поискал тази информация, разбрал, че Досъдебно производство № ****г. по описа на РУ МВР - град Л., било прекратено. Постановление за прекратяване на наказателно производство от дата 23.12.2024 г. на Районна прокуратура Л., ТО - град Тетевен, по Досъдебно производство № **** г. по описа на РУ МВР град Л., пр. пр. **** по описа на Районна прокуратура – Л., влязло в сила на 12.03.2025 г. След тази дата ищецът си върнал отнетото СУМПС.

По време на воденото Досъдебно производство, което продължило година и три месеца, ищецът твърди, че изпитвал сериозни притеснения, като през цялото време той бил травмиран и притеснен. Твърди се в исковата молба, че от момента на образуване на досъдебното производство ищецът живял в постоянен стрес - живота му се променил изцяло, избягвал да излиза навън, тъй като хората го гледали с упрек, правели намеци, подигравали му се, че е наркоман. Ищецът твърди, че загубил част от приятелите си. Твърди, че не можело да се говори с него за друго, освен за дела и обвинения, като това негово състояние продължило повече от шест месеца и още продължавал да се чувства по този начин. В исковата молба се твърди, че инициираното наказателно производство нанесло значителни вреди на ищеца - извършваните проверки разстроили живота му и този на неговите близки. Семейството му станало обект на обществен интерес и коментари от страна на различни хора съседи и познати, като някои хора избягвали вече контакти със семейството на ищеца. Ищецът твърди, че бил подложен на огромен стрес, който се отразил във всички сфери на живота му - живеел в постоянен страх, че ще бъде 3 осъден, изпитвал неудобство и срам от заявените подозрения. Случилото се отразило негативно върху психиката му, както и на взаимоотношенията в семейството му.

Ищецът твърди, че след образуване на наказателното производство против него присъствал по време на и участвал във всички процесуални действия в полицията, за които бил призоваван, като тези ангажименти, които се наложили от повдигнатото обвинение били свързани с отсъствия от работа, от други важни ангажименти, а също така са заели централно място в ежедневието и времето на ищеца. Ищецът твърди, че по време на целия процес търпял дълбоки емоционални сътресения. Обвиненията против него станали известни в града, където живеел. Когато излизал усещал, че хората го укоряват за нещо, което не е извършил. Ищецът твърди, че търпените психически изживявания по време на проведеното наказателно производство съставлявали за него неимуществени вреди.

Ищецът твърди, че му били нанесени и имуществени вреди.

Наказателното преследване против ищеца ми било започнало от дата 19.01.2024 г., когато ищецът бил задържан за 24 часа и дал писмени обяснения и приключило на 12.03.2025 г. когато влязло в сила постановлението за прекратяването му.

Ищецът твърди, че били налице незаконосъобразни действия от страна на Прокуратурата и ОД на МВР - град Л., свързани с липса на достатъчен контрол при проведеното предварително разследване, което било проведено формално, едностранно, с неоправдано забавяне и незадълбочено. В резултат на това ищецът се намирал в състояние на стрес и шок, изпитвал притеснения и чувства на страх, несигурност и разочарование. Твърди се, че от ищеца били претърпени унижения, притеснения и уронване престижа и доброто име в обществото, изразяващи се в претърпени болки и страдания от стрес, накърняване честта и достойнството, нарушено спокойствие.

Претендира се съдът да уважи така предявените искове, както и да присъди на ищеца сторените по делото разноски

Ответникът – Прокуратурата на Република България, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани, като излага съображения, че не са налице основанията за ангажиране на отговорност на Прокуратурата на Република България. В хода на разследването ищецът не бил привлечен в качеството на обвиняем. Осопорва се и твърдението, че ищецът претърпял неимуществени вреди. Излагат се съображения, че претендираните обезщетения са прекомерни. Твърди се, че наказателното производствто е приключило в разумен срок. Възразява се относно началния момент на претендираната лихва.

Ответникът – ОДМВР – Л., оспорва подадените искове като неоснователни, като излага съображения, че не са налице основанията по чл.

2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Твърди се, че ОДМВР – Л. не следва да отговоря солидарно, доколкото служителите, които са участвали в разследването са 4 подчинени на волята на прокуратурата и те нямат оперативна самостоятелност при вземане на решение относно привличане на дадено лице като обвиняем и на всички други действия свързани с разследването. Иска се от съда да отхвърли иска по отношение на ОДМВР – Л..

В о.с.з. процесуалният представител на ищеца поддържа така предявените искове и моли за тяхното уважаване.

В о.с.з. представителите на ответниците оспорват размера на предявените искова, включително на заплатения адвокатски хонорар по наказателното производство, като посочват, че същият е прекомерен.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представената по делото Заповед за задържане на лице на 19.01.2024 г. ищецът Т. К. М. бил задържан за срок от 24 часа, на основание чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в 03:22 часа и бил освободен в 09:55 часа на същата дата.

По ДП е приложено писмо от Многопрофилна болница за активно лечение „Професор д-р Параскев Стоянов” АД – гр. Л., с което е предоставена информация, че Т. К. М. се е явил в Спешно отделение на същата болница на 19.01.2024 г. в 04:05 ч. за вземане на биологичен материал за тест за употреба на наркотици.