Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 542 от 07.07.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 752/2025
Вид
Решение № 542
Подписан
07.07.2025
В сила
26.03.2026
Състав
Вяра Иванова Камбурова, Донка Янкова Русинова, Галя Василева Белева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. Бургас, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно гражданско дело № 20252100500752 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Д. Т. Ф., ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв. Илиана Мелконян, против Решение № 494/07.03.2025 г., постановено по гр. д. № 6356/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. последно ЗОДОВ, вр. чл. 5, пар. 1 КЗПЧОС срещу Прокуратурата на Република България, за заплащане на парична сума в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на претърпяна неоснователна принуда въз основа на постановление на Районна прокуратура – Бургас от 05.05.2023 г., изразяващи се в изживян срам, страх и унижение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба се изразява неудовлетвореност от постановеното съдебно решение и се моли за неговата отмяна и решаване на спора по същество, като предявеният иск бъде уважен в цялост. Въззивницата счита, че спрямо нея е осъществена неоснователна принуда въз основа на постановление на Районна прокуратура – Бургас от 05.05.2023 г., поради което счита, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата. Сочи, че липсва разпоредба, според която дори при събиране на данни прокурорът да може да назначава експертизи и да задължава лица да се явят на преглед при психиатър. Счита, че с такива правомощия разполага съдът и то в рамките на строго разписани процедури. Съгласно действащия ЗЗдр., принудителното настаняване за целите на освидетелстването е 1 възложено като правомощие на съда с оглед удовлетворяване изискванията на чл. 5, пар. 4 от КЗПЧОС. Излага, че нито НПК, нито НК и ЗЗдр. дават правомощие на прокуратурата да задължи някое лице да се подложи на медицинско изследване. Твърди, че районният съд е достигнал до погрешни правни изводи, тъй като не е съобразил, че искането за настаняване за изследване, респ. лечение би било законосъобразно в случай, че производството е завършило с влязло в сила решение на съда. От събраните по делото доказателства еднозначно се установявало, че тя е била отведена за психиатричен преглед, без да бъде уведомена на какво основание. Сочи, че не е придружила полицейските служители доброволно, а напротив – казала е, че се ползва от защитата на чл. 33 ЗЗЛПСПОИН. Въпреки изразеното от нея нежелание, личната й карта била изискана и задържана, поради което въпреки волята си, била принудена да се качи в линейката, тъй като била длъжна да изпълни полицейското разпореждане. Счита, че задържането й за целите на посещение на психиатричен преглед е накърнило правото й по чл. 5, пар. 1 КЗПЧОС, поради което прокуратурата се явява отговорна да репарира понесените от нея неимуществени вреди. При тези фактически и правни доводи моли съда за отмяна на решението и уважаване на предявения иск, така както е заявен в исковата молба. Във въззивната жалба няма заявени доказателствени искания, няма представени нови писмени доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Прокуратура на Република България.

В съдебно заседание въззивницата се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа въззивната жалба. Пледира отмяна на решението на Районен съд – Бургас по съображения посочени във въззивната жалба и поизнасяне по същество на спора, като с оглед събраните по делото доказателства, отправя искане въззивният съд да приеме предявената искова претенция за основателна и доказана. Не сочи доказателства. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представения договор за правна помощ. По становището на прокуратурата за прекомерност на адвокатското възнаграждение, възразява, като сочи, че същото е напълно съобразено с минималните размери на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В съдебно заседание въззиваемата страна Прокуратурата на Република България чрез Окръжна прокуратура – Бургас, редовно и своевременно уведомена, не изпраща представител. Депозирано е становище от Прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, в качеството на процесуален представител на Прокуратурата на Р. България, с което моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл.

261 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

2

По повод на заявление от Д.Г. – Директор на ДГ „Веселушко“, в Районна прокуратура – Бургас е била образувана и водена преписка № 6222/2023 г. С Постановление от 05.05.2023 г., по пр. № 6222/2023 г. на РП – Бургас, на основание чл. 199 НПК и чл. 145, ал. 1, т. 3 и т. 6 от ЗСВ, е било възложено на ръководителя на ЦПЗ „Проф. Д-р Ив. Темков“ ЕООД – Бургас извършване на проверка по горепосоченото заявление, при която да се установи налице ли са основанията на чл. 150 и чл. 154, вр. чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗдр. за прилагане на мерки за временно физическо ограничаване по отношение на Д.

Ф.. В същото постановление е отправено предложение ръководителя на ЦПЗ „Проф. Д-р Ив. Темков“ ЕООД – Бургас, при констатация на основания по чл.

154, ал. 3 от ЗЗдр., да бъде сезирана Районна прокуратура – Бургас, която да поиска от Районен съд – Бургас да постанови решение в тази насока. Даден е срок от 48 часа за изпълнение, считано от получаване на постановлението, след което е следвало Районна прокуратура – Бургас да бъде уведомена, като е разпоредено копие от постановлението да се изпрати на Началника на 05 РУ на МВР – Бургас.

От събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства – показания на св. В.Д.П. – съседка на въззивницата Д. Ф. от повече от 15 години, се установява, че на 05.05.2023 г., след 17.30 часа, съпругът на Д. Ф. силно притеснен, се обърнал към нея с молба да го придружи с колата, тъй като съпругата му са я взели с линейка и са я отвели в „психото“. По пътя получили позвъняване от Ф., която ги информирала, че са я върнали на работното й място, поради което свидетелката П. и съпругът на Ф. се насочили към ДГ „Веселушко“. Пристигайки заварили Д. Ф. плачеща, свита до оградата на детската градина. Въззивницата била толкова силно стресирана, че свидетелката П., не можела да осъществи никакъв словесен контакт с Ф. и да разбере какво се е случило, което продължило и в следващите часове. От заявеното от св. П. в съдебно заседание пред районния съд става ясно, че след като прибрали Ф. в дома й, два часа по-късно, при позвъняване от страна на свидетелката с цел да разбере по-добре ли е Д. Ф., съпругът й обяснил, че „в момента е много притеснена и не може да разговаря дори с него“. Едва на другия ден Ф. успяла да разкаже на П. за случилото се – как докато е била с децата от детската градина на площадката, нейна колежка я е извикала, за да влезе в стаята (занималнята на групата), където я чакали полицаите. Ф. й разказала, че полицаите й поискали и взели личната карта и й казали, че имат разпореждане да я закарат до „психото“. От показанията на П. се установява, че след въпросния ден Д.Ф. непрекъснато говорела за случая. Свидетелката твърди, че след случая Ф. е претърпяла онкологична операция, като същата не е запозната дали тази операция е била планувана, но заявява, че след случая Ф. отслабнала с 15-20 кг. В показанията си св. П. заявява, че знае, че Д. Ф. има проблеми на работното място, датиращи от два-три месеца преди 05.05.2023 г.

Свидетелката заявява, че знае, че след това я уволнили, като са й казвали „че така ще бъде, докато пуска жалби срещу детската градина“.

От приложените към исковата молба по първоинстанционното дело материали от пр. пр. № 6222/2023 г. на РП – Бургас е видно, че съгласно писмо с изх. № 775 от 10.05.2023 г. на ЦПЗ „Проф. Д-р Ив. Темков“ ЕООД – Бургас при извършения преглед д-р Розалина Макелова е установила, че лицето Д.

Ф., „доведена от екип на Спешна помощ и органи на МВР“, същата не се води на диспансер и не е лекувана от ЦПЗ – Бургас, както и че към момента на прегледа не се установява наличие на психично заболяване. Посочено е също „Попълнени критерии за първоначална оценка на риска при обслужване на 3 пациенти с рисково поведение – общ резултат 0 точки“. С постановление от 09.06.2023 г. прокурор Св. Стоянова, запознавайки се с материалите по пр. пр.

№6222/2023 г. на РП – Бургас и становището на д-р Розалина Макелова – психиатър при ЦПЗ „Проф. Д-р Ив. Темков“ ЕООД – Бургас е отказала да отправи предложение до Районен съд – Бургас за задължително настаняване и лечение в психиатрично заведение по отношение на Д. Ф..

По първоинстанционното дело е представена епикриза на Д. Ф., издадена от „Комплексен онкологичен център – Бургас“ ЕООД, от която е видно, че същата е постъпила на 03.07.2023 г. по клинична пътека „Нерадикално отстраняване на матката“, с окончателна диагноза „интрамурален лейомиом на матката“, като същата е изписана на 08.07.2023 г. с описан постоперативен статус: „спокоен след оперативен период“, изход на заболяването: „с подобрение“ .

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по наведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност приема следното:

Предявеният иск по отношение на търсеното обезщетение е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. последно ЗОДОВ, вр. чл. 5, пар. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: 1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г.

(ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.); 2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията (КЗПЧОС).

Според разпоредбата чл. 5, пар. 1 от КЗПЧОС, всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода освен в следните случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона: а) законно лишаване от свобода на лице по силата на постановена от компетентен съд присъда; b) законен арест или лишаване от свобода на лице за неизпълнение на законно съдебно решение или с цел осигуряване на изпълнението на задължение, предписано от закона; с) законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление; d) лишаване от свобода на непълнолетно лице на основата на законно решение, за да се осигури надзор с възпитателна цел, или законно лишаване от свобода на такова лице с цел да се осигури неговото явяване пред предвидената в закона институция; е) законно лишаване от свобода на лице с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести, както и на