Решение № 417 от 13.07.2023, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 346/2023
- Вид
- Решение № 417
- Подписан
- 13.07.2023
- В сила
- 13.07.2023
- Състав
- Калина Христова Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 417 гр. Враца, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20231420100346 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, чрез юрисконсулт Ц. П., против П. Н. И., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ в качеството му на заемател и ответницата като заемополучател бил сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-18240155 от 20.11.2020 г., като договарянето се осъществило чрез средства за комуникация от разстояние. Сключването на договора се осъществило чрез електронно подадена на ел.страница на заемодателя заявка, попълнена от ответницата.Заемодателят е предоставил на ответницата кредитна карта Mastercard, която позволява теглене в брой през АТМ устройства или плащане чрез ПОС устройства. Заявява, че за периода от 20.11.2020 г. до 10.04.2022 г. ответницата е усвоила от кредитната карта сумата от 2 000 лева.
Сочи, че съгласно договора кредитополучателят дължи годишен лихвен процент в размер на 35% върху усвоения кредитен лимит, като за периода от 20.11.2020 г. до 10.04.2022 г. дължи сумата от 68,92 лева. Претендира, че за периода от 11.04.2022 г. до 26.10.2022 г. дължи и лихва за забава в размер на 111,51 лева.
1
Сочи още, че на 11.04.2022 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземанията спрямо ответницата И. са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е упълномощено с изрично пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“да уведоми от името на цедента всички длъжници за извършената цесия. До ответницата било изпратено уведомително писмо изх. № УПЦ-П-БНП/CARD-18240155 от 11.04.2022 г. по пощата на посочения в договора адрес, като същото се върнало в цялост. Към исковата молба се прилага уведомление за извършената цесия с искане да бъде връчено на ответницата с преписа от исковата молба.
Заявява, че по подадено заявление е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3234/2022 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, срещу която ответницата е депозирала писмено възражение. Горното поражда правният интерес на дружеството от водене на настоящото исково производство.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът П. Н. И., ЕГН **********, дължи на ищцовото дружество следните суми:
2 257,35 лева – главница, представляваща непогасено задължение по сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-18240155 от 20.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 26.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 68,92 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 20.11.2020 г. до 10.04.2022 г., сумата от 111,51 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 11.04.2022 г. до 26.10.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 1906/27.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3234/2022 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, I състав. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответницата П. Н.
И..
С исковата молба упълномощеният процесуален представител на ищеца юрисконсулт Петкова прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ответницата И., редовно призована, не се явява в откритото съдебно заседание, не изпраща пълномощник и не е направила искане за гледане на делото в нейно отсъствие. Призовката за откритото съдебно заседание е връчена лично на 11.05.2023 г.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира следното:
2
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът П. Н. И., ЕГН **********, дължи на ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 2 257,35 лева – главница, представляваща непогасено задължение по сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-18240155 от 20.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 26.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 68,92 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 20.11.2020 г. до 10.04.2022 г., сумата от 111,51 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 11.04.2022 г. до 26.10.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 1906/27.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3234/2022 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, I състав. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Съдът намира, че са налице кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответницата. Същата не е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК, не се е явила в първото заседание по делото, респ. не е упълномощила процесуален представител, не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, а ищецът е направил изрично искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. С Разпореждане № 986/16.03.2023 г., връчено лично на ответницата на 20.03.2023 г., е указано, че ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение, в случай че не подаде писмен отговор и не се яви в съдебното заседание, без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Съдът намира, че е налице и условието, предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените срещу ответницата искове са вероятно основателни с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства и изготвеното заключение по ССчЕ.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, против П. Н. И., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
3
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъдат изцяло уважени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникцата следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски. С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода на спора.
В заповедното производство са присъдени разноски за държавна такса в размер на 48,76 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, или общо сумата от 98,76 лева, които ответницата следва да заплати на ищеца.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира присъждане на разноски, като от доказателствата по делото се установяват следните разноски: държавна такса в размер на 141,53 лева /довнесена държавна такса след приспадане на платената в заповедното производство/ и депозит за вещо лице в размер на 300 лева.
На основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за плащане на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в размер на 100 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати 541,53 лева разноски за исковото производство.
При горните съображения и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Н. И., ЕГН **********, с адрес:
*******, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от управителя Юлия Юргакиева, следните суми: на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 257,35 лева /две хиляди двеста петдесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/ – главница, представляваща непогасено задължение по сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-18240155 от 20.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 26.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД сумата от 68,92 лева /шестдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 20.11.2020 г. до 10.04.2022 г., и на основание чл. 422 ГПК вр.
4 чл. 99 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 111,51 лева /сто и единадесет лева и петдесет и една стотинки/ – лихва за забава върху главницата за периода от 11.04.2022 г. до 26.10.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 1906/27.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3234/2022 г. по описа на РС – гр.
Враца, НО, I състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. Н. И., ЕГН **********, с адрес:
*******, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от управителя Юлия Юргакиева, сумата о т 541,53 лева /петстотин четиридесет и един лева и петдесет и три стотинки/ разноски в настоящото производство, както и сумата от 98,76 лева /деветдесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/ - разноски за заповедното производство по ч. гр. д.
№ 3234/2022 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, I състав.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5