Решение № 244 от 16.05.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Велико Търново, 16.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Р. Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Р. Цариградска Въззивно гражданско дело № 20254100500780 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на по въззивна жалба на М. Р.

М. и И. Р. М., чрез пълномощник адв. М. Б. против Решение № 38/29.05.2025 г., постановено по гр.д. № 307/2024г. по описа на РС Елена, с което е уважен искът срещу жалбоподателите, като съдът е приел за установено, че ищците са собственици на следните идеални части: Р. Й. К. с права 2/12 ид. части, С. Д.

Д. - 1/12 ид. част, М. З. М. - 1/12 идеална част, И. З. М. - 1/12, З. Л. И. –1/12 ид. част и И. Л. И. - 1/12 ид. част, на основание наследяване по закон от М. П.а И. с ЕГН **********, на недвижим имот, находящ се в с. Дедина, общ.

Златарица, подробно описан в решението, както и е отменил Нотариален акт № ..., том III, рег. № 2210, дело № .../12.12.2014 г. на нотариус Й.Ц. с № ..в регистъра на НК и с район на действие РС Елена, в частта в която наследодателят на жалбоподателите/ответници – Р. М. И., е признат за собственик на основание давностно владение на целия имот, за частта над 5/12 идеални части от имота.

Наведени са оплаквания, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Излагат, че съдът не е обсъдил събраните доказателства, не е изложил въз основа на какви доказателства какви факти приема за установени, 1 не е изложил пълни последователни правни изводи. Считат, че съдът погрешно е приложил материалното право и при категорични доказателства, че наследодателят на ответниците е владял имота за себе си със знанието и съгласието на останалите съсобственици, не е признал за доказано придобИ.ето на техните части от имота по давност. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен предявения иск.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците по жалбата – ищци по делото, чрез пълномощника им адв. Х. П., оспорващ я като неоснователна. Оспорва доводите на жалбоподателите за необоснованост на решението и противоречие с процесуалния и материалния закон и моли да бъде потвърдено. Счита, че същото е в синхрон с доказателствата и материалния закон.

В хода на проведеното съдебно заседание въззивниците, чрез процесуалните си представители по пълномощие – адв. Г. и адв. Б., поддържат подадената въззивна жалба. Излагат, че събраните и пред въззивната инстанция гласни доказателства на свидетели с трайни впечатления установяват, че за имота трайно са е грижил и го е стопанисвал наследодателят на ответниците, роднините му само са гостували там, като владението му е било явно и несмущавано в периода 1990г.-2020г., без на това да се противопоставят останалите наследници. Считат, че РС Елена не е обсъдил на кои доказателства основава изводите си, защо кредитира само част от гласните доказателства, не е обсъдил възраженията по оспорване на писмени доказателства. Пълномощникът на жалбоподателя М. Р. М. – адв. Б., излага, че подаването на имотна декларация от наследодателя на ответниците през 1998г. не опровергава липсата на намерение за своене, но дори са приеме това, то и след 1998г. е изтекла в негова полза придобивна давност – до 2008 г. и декларацията на друго лице - М. М. през 2010г. вече е за чужд имот и не смущава владението. По отношение декларацията на наследодателя на ответниците от 2013г. се твърди, че касае друг имот и е след придобИ.е на имота.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Районен съд Елена е образувано по искова молба на от Р. Й. К., С. Д. Д., М. З. М., И. З. М., З. Л. И., И. Л. И., чрез адв. Х. К. П. от ВТАК, против М. Р. М. от гр. Пловдив и И. Р. М. и в същата се твърди, че двете страни са законни наследници на М. И. К., починал на 26.03.1950 г., и М.

П.а И., починала на 20.06.1990 г. Излага се подробно как са наследявани наследствените дялове, като на база на това считат, че ищците притежават общо 7/12 ид. ч., а ответниците 2/12 ид. ч. от описания в молбата недвижим имот в с. Дедина общ. Златарица. Твърдят, че след смъртта на общата наследодателка имотът е ползван от всички, че старата къща е съборена през 80-те години и изградена пристройка към дюкяна със средства на всички наследници и в нея е живяла наследодателката. Твърди се, че след смъртта й е продължило общото ползване, без някой да е живял постоянно там, а през 2012 г. – 2013 г. бил извършен ремонт от бащата на жалбоподателите с общи средства, което било декларирано с представената по делото декларация.

2

Правният си интерес обосновават с обстоятелството, че през 2020г. установили случайно, че наследодателят на ответниците Р. М. И. се е снабдил с нотариален акт придобИ.е собственост на имота по давностно владение от 12.12.2014 г., без някога да е демонстрирал владение на техните части от имота. Предявяват установителен иск за собственост по отношение правата на всеки от ищците върху имота, които считат да притежават по наследство и иск за отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК на НА за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № ..., том III, рег. № 2210, дело № ../2014 г. на Нотариус Й.Ц. с № ..в НК от 12.12.2014 г., като неверен, до размер на притежаваните от ищците идеални части.

Ответниците оспорват претенциите с възражение, че имотът е придобит на основание давностно владение от баща им Р. М. И., като същото е осъществявано в период от над 20 години до снабдяването му с нотариален акт, като началото му е през 1990 г. Излагат, че И. е живял с майка си към нейната смърт и само той от децата й се е грижил за нея, като волята й била тази имот да остане за Р. и това било известно на останалите й деца и внуци.

След смъртта и Р. И. започнал да владее имота като свой собствен, вкл. частите на останалите наследници, извършвал ремонти, заплащал данъци и битови сметки, построил със собствени средства пристройката към дюкяна.

Твърди се, че само той имал достъп до имота, а след смъртта му ответниците продължили владението, което било причина именно един от тях да даде разрешеше на ищеца С. Д. Д. да отседне там. Другите наследници посещавали имота само като гости – по покана на Р., обичайно при провеждане сбора на селото, не се противопоставяли на това, че именно той владее имота. Оспорват декларацията на Р. М. И. за разпределяне доходи от други имоти да касае ремонт на процесния имот.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост - постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност въззивният съд приема за установено следното:

С обжалваното решение първоинстанционния съд е уважил предявени искове и признал ищците са собственици на претендираните идеални части от недвижимия имот и отменил нотариалния акт за собственост на наследодателя на ответниците до размера на признатите в полза на ищците права.

3

От фактическа по делото е безспорно и се установява от приетите писмени доказателства, че между страните /техните преки наследодатели/ е възникнала са съсобственост върху процесния имот след смъртта на М. П.а И. /20.06.1990 г./. Наследници към онзи момент са Ф. М.а В., Д.М.К., З. М. И., , Л.М.И.., М.М.Т. и Р. М. И., всички низходящи от първа степен, наследили по 1/6 ид.ч. от наследството, в което безспорно се включва процесния имот. Делът на първата наследница е наследен от ищцата Р. Й. К., на Д.М.К. - от ищеца С. Д.

Д. и сестра му М.П.К., след чиято смърт по право на заместване е наследена от ищците М. З. М. и И. З. М.. Л.М.И.. е наследен от ищците З. Л. И. и И. Л. И..

М.М.Т. е починала на 07.02.2015 г., като нейните наследници не са страни по делото. Р. М. И. е починал на 11.05.2020 г. и е оставил за наследници ответниците М. Р. М. и И. Р. М..

Видно от имотна декларация с вх. № 30102984/28.03.1998 г. Р. М. И. е декларирал на посочената дата собственост върху 1/6 ид. част от процесния имот и посочил, че останалата част от същия принадлежи на Р. Й. К. – 1/6 ид.част, Д.М.К. – 1/6 ид. част, З. М. И. – 1/6 ид. част, Л.М.И.. – 1/6 ид. част, и М.М.Т. – 1/6 ид. част.

В по-късна декларация – от 05.11.2010 г., ищецът М. З. М. /след смъртта на баща си З. М. И./, е декларирал, че е наследил 1/12 ид. част от същия имот и посочил за собственици на останалата част от имота И. З. М. – 1/12 ид. част, Р.

М. И. – 1/6 ид. част, Р. Й. К. – 1/6 ид. част, Д.М.К. – 1/6 ид. част, Л.М.И.. – 1/6 ид. част, М.М.Т. – 1/6 ид. част.

По делото е представена декларация с дата 25.10.2013 г., подписана от наследниците Д.М.К., М.М.Т. и Р. М. И. с нотариална заверка на подписите от същата дата, в която тримата се приемат отчета на Р. И. - описани са получени приходи от продадените наследствени гори, сеч и др. и разходи - паметник на баща, майка, сестра, брат и баба, основен ремонт на дюкян – 55 кв. м, 3 спални, 1 бр. кухня, тоалетна с канали и баня, препокрИ.е и др., както и постигнато съгласие броените от Р. лични средства в размер на 11 700 лева да му бъдат възстановени от бъдеща продажба на имот. Датата, подписите и съдържанието на документа не са оспорени. Спори се относимостта към процесния имот.

На 12.12.2014г. бащата на ответниците се снабдява с оспорения в настоящото производство нотариален акт за собственост върху процесния имот по давностно владение.

По данни от събраните по делото непротиворечащи си свидетелски показания, процесният имот в Дедина, общ. Златарица, представлява дворно място, в което има стара постройка - дюкян с долепена до нея пристройка от две стаи. Имало е стара къща приживе на наследодателката, съборена около 1980г. и пристройката от две стаи е построена също приживе на М. П.а И., за да бъде обитавана от нея. Противоречиви са показанията кой е изградил пристройката/с чии средства, което е неотносимо към предмета на доказване, доколкото е касае подобрение в чужд имот, ако не е сторено И..

Противоречиви са показанията и относно обстоятелството кой е полагал грижи за общата наследодателката в края на живота й - дъщерята Д.К. или 4 синът Р. М. И., което е също неотносимо към предмета на делото, който не е делба /предвид правата на такъв наследник по чл. 12 ЗНасл./ и няма данни за сключен договор за издръжка и гледане. Свидетелствата, че няколко от разпитаните по делото лица са чули лично от наследодателката или от Р. И., че имотът ще бъде за него, не установяват правно-валидна воля за дарение или завещание, каквито действия единствено биха произвели вещно-транслативен ефект, нито ответниците се позовават на подобно придобивно основание. В този смисъл и тази част от свидетелските показания е неотносима по делото.

Без значение са и показанията за ползването или владението на имота и ремонти в него след датата на снабдяване на наследодателя на ответниците с нотариален акт – 12.12.2014г. /в частност установяването в имота на отв. С. Д. и извършени от него ремонти, както и такива от страна на самите ответници/.

От значение за предмета на доказване са тези показания, касаещи завладяване на имота от Р. М. И., вкл. по отношение на частите на другите наследници и установяване на владение трайно и необезпокоявано за срок от поне 10 години за период преди датата на снабдяване с нотариален акт.