Определение № 1647 от 05.06.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1647 гр. София, 05.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Яна Ем. Владимирова като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20231100602653 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

Образувано е по частен протест от 22.03.2023 г. на прокурор при СРП срещу разпореждане от 15.03.2023 г., постановено по нахд № 2511/2023 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, с което на основание чл. 377 НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

В частния протест се излагат доводи и съображения на несъгласие с изложеното в протестирания съдебен акт. Според прокурора изводите на първия съд за допуснати процесуални нарушения при съставяне на постановлението, с което се предлага на основание чл. 78а НК да бъде освободен от наказателна отговорност обвиняемия М. с налагане на административно наказание, са неправилни. Твърди се, че съдържанието на постановлението, съставено по реда на чл. 78а НК отговаря на изискванията на чл. 246 НПК, т.к. в него са описани предхождащите деянието актове на насилие от страна на обвиняемия, с което се внася достатъчна конкретика по отношение на предхождащите актове на насилие от страна на обвиняемия и по този начин ясно се очертава предмета на доказване по делото, относно съставомерните признаци на престъплението. По изложените съображения счита, че правото на защита на обвиняемия не е било нарушено и моли за отмяна на протестираното разпореждане, постановено от първия съд.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, с доводите и възраженията изложени в частния протест на прокурор при СРП и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

С внесено от Софийска районна прокуратура в Софийски районен съд постановление е повдигнато на обвиняемия Л. Б. М. обвинение за извършено деяние на 31.07.2022 г. затова, че около 16,30 часа в гр. София, ул. **** е причинил лека телесна повреда на Б. М. М., изразяваща се в нанасяне на удар 1 с камък в областта на главата, като деянието е извършено в условията на домашно насилие, което е квалифицирано като престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 1 НК, за което е предложено по реда на чл. 78а НК обвиняемия М. да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено административно наказание „Глоба“.

С разпореждане от 15.03.2023 г., постановено по нахд № 2511/2023 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, съдебното производство по делото е прекратено на основание чл. 377 НПК и върнато на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения. За да прекрати съдебното производство по делото, първият съд е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия. Според първия съд в обстоятелствената част на постановлението, прокурорът не е изложил фактите, обуславящи съставомерността на престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на обвиняемия. Първоинстанционният съд е посочил, че действително в постановлението има индикации за нееднократност на насилието, осъществявано от обвиняемия Л. М., но не става ясно дали действията му са били извършвани ежедневно или наймалкото три пъти в посочения в прокурорския акт период от средата на месец юли 2022г. до 31.07.2022 г., така че да се отличават като актове на системност. Посочено е, че доколкото прокурорът е приел, че се касае за престъпна дейност, реализирана в условията на „домашно насилие“, то в случая не се установява изискуемата се от дефинитивната норма на чл. 93, т.

31 НК „системност“. Въз основа на тези съображения, съдът е счел, че е налице неяснота във фактите, която засяга съществено правото на обвиняемия да се защитава срещу ясно формулирани рамки на повдигнатото срещу него обвинение, т.к. е възпрепятстван да узнае действителната воля на прокурора. В заключение е посочено, че постановлението на прокурора не е съобразено както с разпоредбата на чл. 246 НПК, така и със задължителното за всички ТР № 2/2002 ОСНК на ВКС. При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира, следното:

Частният протест е процесуално допустим, поради това, че е депозиран от активно легитимирана страна и в законоустановения 7-дневен срок, съгласно чл. 342, ал. 1 НПК срещу акт на районния съд.

Разгледан по същество частният протест е неоснователен.

Въззивният съд запознавайки се с изготвеното на основание чл. 375 НПК постановление от СРП, с предложение за освобождаване на обвиняемия М. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК, с атакуваното разпореждане, което е постановено от районния съд, съобразявайки наведените доводи в частния протест на прокурор при СРП и материалите събрани в хода на досъдебното производство намира, че разпореждането на съдията-докладчик при първия съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

При извършената на протестираното разпореждане проверка, настоящият съд намира, че правилно от страна на първият съд е констатирано 2 наличие на допуснати отстраними процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, с които са нарушени права на страна в процеса, а именно на обвиняемия М., за което е ангажирана неговата наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 1 НК, които процесуални нарушения са отстраними при връщане на делото на органа на досъдебно производство в лицето на прокуратурата.

В процесния случай прокурорът е направил предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия М. с налагане на административно наказание по чл. 78а НК за извършено престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 1 НК. Правилно в случая, първият съд е съобразил, че за съставомерността на деянието е необходимо да се установи, че телесната повреда е причинена в условия на домашно насилие, съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 93, т. 31 НК, съгласно която „престъплението е извършено „в условията на домашно насилие“, ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство“. Това е така, защото от съдържанието на посочената разпоредба се налага закономерния извод, че е необходимо в обвинението да е очертан по ясен и недвусмислен начин изискуемия се за съставомерността на деянието обективен признак „системност“ на акта на домашно насилие, който включва в своето съдържание всеки акт на физическо и психическо и друго насилие.

Съгласно ТР № 3/1971 г. ОСНК на ВКС за да е налице системност се изискват най-малко три деяния, като между тях трябва да има устойчивост и трайност, като деянията могат да не са извършени при една и съща обстановка и да не се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Действително, прокурорът е описал обстоятелства, които биха могли да наведат на извод, че инкриминираното деяние не е инцидентна проява в поведението на обвиняемия М. спрямо пострадалият – неговия баща - Б. М., но тези обстоятелства не са конкретизирани по време или очертани със съответните прояви на агресивно поведение в посочения от прокурора период, които да обосноват твърдението му, че в случая се касае за системни прояви на домашно насилие от страна на обвиняемия спрямо неговите родители, които прояви предхождат инкриминираното деяние. От друга страна правилно е подчертано от първия съд, че чрез използваната от прокурора преразказна форма на минало свършено време, с цел да се очертаят предходни прояви на техни влошени отношения, при които вероятно нееднократно е имало посегателство от страна на обвиняемия, не може да се обоснове обективната съставомерност на процесното престъпление и по този начин тези предходни прояви да бъдат квалифицирани като актове, които се отличават със своята системност, с оглед заложеното условие в тази насока в чл. 93, т. 31 НК.

Ето защо правилно е посочено в разпореждането на

3 първоинстанционния съд, че постановлението на прокурора не е съобразено с разпоредбата на чл. 246 НПК, както и с разясненията дадени в ТР № 2/2002 г.

ОСНК на ВКС, защото за прокурорът е налице задължението да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Липсата на посочване на всички факти от тази категория представлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото винаги води до ограничаване на правата на страните в производството. Непосочването в обстоятелствената част на обвинителния акт /постановлението съставено по реда на чл. 78а НК/ на начина на извършване на деянието чрез излагане на конкретни факти, когато тези факти са обективен признак на престъплението, винаги представлява съществено процесуално нарушение.

В заключение се налага извода, че правилно и законосъобразно контролирания съд е преценил, че допуснатите в хода на досъдебното производство нарушения на процесуалните правила, не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на процеса, което предпоставя прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на прокурора за тяхното надлежно отстраняване. Също така, според въззивния съд, при връщане на делото на прокурора и при преценка от негова страна за съставяне на ново постановление за привличане в качеството на обвиняем на М., следва да се прецизират фактите и приложимия наказателен закон съобразно изложеното в съдебните актове на първия и въззивния съд.

По изложените съображения разпореждането на първия съд, с което е прекратено съдебното производство по делото на основание чл. 377 НПК следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а частния протест на прокурор при СРП оставен без уважение, като неоснователен.

Водим от горното Софийски Градски съд, НО, ХIII въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане от 15.03.2023 г., постановено по НАХД № 2511/2023 г. по описа на СРС, НО, 2 състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4