Решение № 307 от 30.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. София , 30.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20201000502307 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 2270 от 15 април 2020г. по гр. д. № 8833/2017г. Софийски градски съд, I ГО, 4 състав е осъдил ЗК „Уника“ АД ДА ЗАПЛАТИ на Й. Р. Д. и М. Р. Д. за всеки по сумата 44 000 /четирдесет и четири хиляди/лв., която е посочил, че е част от общо дължимата в размер на 250000.00 /двеста и петдесет хиляди/лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие смъртта на Р. М. Д. – баща на ищците, настъпила в резултат на ПТП от 29,11,2012г., причинено виновно от Д. Й. Й., за което е постановена Присъда № 21/04.10.2016г. по ВНОХД № 560/2016г. на САС, НО, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗК „Уника“ АД с полица № 05112000098904, валидна от 01.01.2012 г. до 31.12.2012г., като отхвърлил предявените искове за всеки от ищците за сумата 76 000.00 /седемдесет и щест хиляди/лв., представляваща горница над присъдените 44000,00 /четирдесет и четири хиляди/лв. до определения размер от 120 000,00 /сто и двадесет хиляди/лв., от която сумата 24000.00 /двадесет и четири хиляди/лв. - поради установено 1 съпричиняване, а сумата 52 000.00 /петдесет и две хиляди/лв. - поради извършено плащане, както и за сумата 78 000.00 /седемдесет и осем хиляди/лв., представляваща горница над определения размер от 120 000.00 /сто и двадесет хиляди/лв. до пълния предявен размер от 198 000.00 /сто деветдесет и осем хиляди/лв., представляващ част от общо дължимия размер на 250 000.00 /двеста и петдесет хиляди/лв., като неоснователен, ведно със законната лихва върху главницата считано от 29,11,2012г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./, вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД; осъдил ответника ДА ЗАПЛАТИ на адв. В.В. О. – САК, в качеството на процесуален представител на ищците сумата 2 882,00 /две хиляди осемстотин осемдесет и два/лв., представляваща възнаграждение за защита от един адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата; осъдил ответника ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СГС сумата 3 520,00 /три хиляди петстотин и двадесет/лв., представляваща държавна такса съобразно уважената част от иска, както и сумата 294.00 /двеста деветдесет и четири/лв., представляваща платени разноски от бюджета на съда, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

С определение № 13622 от 25 август 2020г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, първоинстанционният съд е оставил без уважение, по съображения, че не е представен списък на разноските, молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане в полза на дружеството на възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищците и на ответника, като срещу определението по чл. 248 ГПК е подадена и частна жалба от ответника, подлежаща на разглеждане в закрито заседание според изхода на спора по същество.

М. Р. Д. и Й. Р. Д. са подали въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 8833/2017г. на Софийски градски съд, ГО, 4 състав в отхвърлителните му части. С оплаквания, че решението е неправилно, концентрирани върху нарушение на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, искат отмяната му и уважаване на предявените искове изцяло.

Ответникът ЗК „Уника“ АД е подал също въззивна жалба срещу 2 решението на първоинстанционния съд, но в осъдителните му части. С доводи също концентрирани върху нарушение на чл. 52 и чл. 51 ал. 2 ЗЗД, иска отмяната му и отхвърлянето им; сочи и, че не е изпаднал в забава, както и, че е допуснато и процесуално нарушение поради непроизнасянето на съда по правопогасяващото му възражение за давност по отношение на акцесорното вземане за лихва.

М. Р. Д. и Й. Р. Д. са оспорили въззивната жалба на ответника.

В частната си жалба срещу акта на съда по чл. 248 ГПК ответникът – частен жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като е поискал присъждането на юрисконсултско възнаграждение, а непредставянето на списък на разноските не представлява пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на разноските.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищците е възникнало вземане срещу ответника, застраховал гражданската отговорност на осъдения от наказателния съд делинквент, за обезщетение за вреди от смъртта на баща им в размер на по 120 000 лв.

Обезщетението, което е присъдено, е изчислено след приспадане на приноса на пострадалия към вредоносния резултат от 20 %, изразяващ се в пресичане на неопределено за това място, при наличие в близост на пешеходен надлез, без да се съобрази с приближаващите се ППС, при интензивно движение, като пострадалият е удължил ненужно пътя и времето си за пресичане, пресичайки косо, предприел пресичане на пътното платно и при ограничена видимост поради обилния валеж. Извършено е приспадане и на частично изпълнение от по 52 000 лв., прието от ищците.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е частично недопустимо в негова обжалвана част – в частта, в която е присъдена лихва за забава в разрез с дипозитивното начало - от 29.11.2012г. вместо от датата, посочена в исковата моба – 11.07.2014г., а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично неправилно в обжалвани от ответника части.

3

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но в случая е установена със задължителна за гражданския съд присъда.

С оглед спорния предмет на делото във въззивното производство и въпреки обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителна в полза на ищците части е обжалвано изцяло, при съобрзяване на доводите за нарушение на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД и извършеното частично плащане по претенциите на ищците, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от безспорното положение, че те са увредени лица от ПТП, станало на 29.11.2012г., около 18.15ч. в гр. София, на бул. „Никола Мушанов“, вследствие управлението на товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег. № ******** от застрахования при ответника със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ водач Д. Й. Й., който е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на бащата на ищците Р. М. Д., признат за виновен с влязла в сила присъда на 30.05.2017г., както се посочи задължителна за гражданския съд, - № 21/04.10.2016г. по ВНОХД № 560/2016г. на САС, НО. Водачът на МПС е осъден за осъществяване на състава на престъпление по чл. 343а, б. ”б” вр. чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, 4 ал. 1, пр. 3 НК. Следователно установено е на настоящия етап от производството, че ищците са претърпели вреди от смъртта на Р. М. Д. (вж. чл. 257 – 275 вр. чл. 223 – 229 вр. чл. 265, ал. 1 КЗ отм. и чл. 300 ГПК и чл.

413 НПК).

По спорния въпрос за механизма на ПТП откъм принос на пострадалия, на какъвто се позовава ответникът във възражението си за съпричиняване, целящо намаляване на отговорността му, съдът приема следното:

От показанията на св. Й. – осъденият водач на т оварен автомобил, причинил ПТП, чийто показания подлежат на преценка по реда на чл. 172 ГПК, тъй като свидетелства за собственото си поведение като причинител на вредите, е установено и това не е спорно по делото, че към момента на настъпването на ПТП е било тъмно, валяло е дъжд, а движението е било интензивно в посоката на движение на свидетеля . Той карал в задръстване след автобус. Преминал от дясна в лява лента на пътното платно и усетил удар в горна лява част на стъклото до сенника, което се счупило.

От показанията на св. Х. е установено, че е свидетел на вече случилото се ПТП. Движението било спряло - той видял спрелите коли. По това време бил на работа на бензиностанцията „Шел“ на ул. „Никола Мушанов“ № 120. Малко след бензиностанцията имало пешеходен надлез.

Лично свидетелят ползвал надлеза и преминавал много пъти през него, въпреки че състоянието му не било добро. Имало изронени стълби, липсващи метални части, които образуват стълбите, дори падал по този мост заради повредите му. Счита, че по него можело да се премине на собствен риск.

От заключението на изслушаната по делото автотехническа експертиза, изготвено въз основа на документите, съставени след настъпване на ПТП и въз основа на свидетелските показания, е установено следното:

На 29.11.2012г. около 18.15ч., т.е. в тъмната част на денононщието, при работещо улично осветление, в гр.София, по бул.

„Никола Мушанов“ с посока на движение от ул. „Добротич“ към ул.

„Житница“, се е движил в дясната пътна лента водачът Й., управлявал товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег. № ********; валял е дъжд и движението е било интензивно. При приближаване на района срещу 5

№ 122 водачът предприел маневра за смяна на лентата за движение и ускорил скоростта си като преминал в лявата лента, достигайки скорост от около 48 км/ч. По същото време пешеходецът Р. Д. е пресичал пътното платно на бул.

„Никола Мушанов“ с ход на движение от дясно наляво, движейки се косо под ъгъл 60-70 градуса на надлъжната ос на пътното платно. Водачът не е възприел навлезлия в пътното платно пешеходец и го блъснал с предната лява част на автомобила. Причина за настъпване на ПТП от страна на пешеходеца е навлизането в пътното платно в момент, когато това не е било безопасно – наличие на интензивен трафик от движещи се МПС и условия на намалена видимост от силен дъждовалеж, като той е имал обективна възможност да възприеме движещите се МПС в дясната пътна лента от поне 100 м, а тези в лявата при откриване на пряка видимост към тях, като на около 20-30 м от мястото на предприетото пресичане е имало пешеходен надлез за преминаване от другата страна булеварда, където не се спори, че се намира спирка на градския транспорт. От страна на водача на МПС ПТП е настъпило поради това, че същият не е възприел пресичащия пешеходец, който е попаднал в опасната му зона, като при движение със скорост до 26 км/ч при конкретните пътно-климатични условия на намалена видимост и нощни условия и следене на измененията в пътната обстановка той е разполагал с техническа възможност да предотврати настъпването на сблъсъка чрез своевременно възприемане и отреагиране за екстрено спиране.