Решение № 10920 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10920 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110153863 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 396051/03.12.2025г. на СРС, подадена от Ж. И. И. срещу „Кредисимо“ ЕАД.

Ищцата Ж. И. И. чрез адв. В. М. – АК-Перник, е предявила срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал.

1 и чл. 146 ЗЗПотр за прогласяване нищожността на сключения с ответника Договор за потребителски кредит № 3144***/14.03.2025г. При условията на евентуалност се предявява иск за прогласяване нищожността само на клаузите на чл. 3 от Приложение № 1 към Договора, както и чл. ІІІ, т. 12 от Общите условия към договора.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника посочения по-горе договор, по силата на който ищцата като заемател получила от ответника като заемодател сумата от 2343,40 лева, която следвало да се върне на 18 месечни вноски в срок до 20.09.2026г. при ГПР от 34,49% и годишна лихва от 30%. Видно от договора, със застрахователното посредничество на заемодателя като застрахователен агент/посредник бил сключен и договор за застраховка, непредоставян на заемателката, като в тази връзка на последната била начислена и сума за застрахователна премия в размер на 343,40 лева. За обезпечение на договора бил сключен и договор с избран от заемодателя гарант, за което на И. била начислена такса в размер на 2144,34 лева. Не било ясно как е формиран посоченият в договора ГПР. В него не била включена, а трябвало, начислената застрахователна премия. Заемодателят нямал право да търси реално изпълнение на вноските по премията, а само да получи застрахователно обезщетение при настъпил риск. Затова било неясно защо тази сума не била включена при изчислението на ГПР. Така потребителят бил и неясно какви са точно вноските му по всеки договор. С включването на премията в погасителния план при забава се начислявала лихва и върху нея. ГПР бил некоректно посочен и реалният такъв бил в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПКр. Потребителят нямал възможност да влияе върху договора за гаранция, а възнаграждението по него също не било включено в ГПР, а трябвало. Налице била заблуждаваща търговска практика. Договорът за поръчителство нямал основание. В договора за кредит не бил посочен лихвеният процент на ден. Ако изложеното не водело до 1 нищожност на целия договор, то самостоятелно нищожни били клаузите на чл. 3 от Приложение № 1 към Договора и чл. ІІІ, т. 12 от Общите условия към него, задължаващ ищцата да заплаща застрахователна премия и възнаграждение за поръчителство. За насроченото по делото открито съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се поддържат.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД чрез юрк. А. И. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 51761/17.02.2026г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването на договора, както и това, че при изчисляване на ГПР е включена само възнаградителната лихва. Заемателката не била длъжна да предостави обезпечение по кредита, а възнаграждението на поръчителя не било известно предварително на заемодателя. Сочи, че договорът съответства на нормативните изисквания, като няма основание за включване на други суми при изчислението на ГПР. За насроченото по делото открито съдебно заседание не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се оспорват.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове, насрещната искова молба, съответно заявените възражения, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за двете страни. Ищецът следва да докаже, че такъв договор/клауза в него съществува и е със съдържанието, посочено в исковата молба, както и наличието на предпоставките, установяващи недействителността му/ú на сочените основания. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съдът следи служебно за нищожността на клаузите на договорите в хипотезите, в които нищожността следва от клаузите на самия договор /ТР 1/2020-2022-ОСГТК/, а в договори, сключени с потребители, следи служебно за недействителност на договора или уговорки в него, свързани с наличието на неравноправни клаузи.

Страните не спорят, че между тях по реда на ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит № 3144***/14.03.2025г. със съдържание съобразно представената към исковата молба разпечатка, както и това, че при изчислението на ГПР по него е включена само възнаградителната лихва.

Видно от представената разпечатка на договора, „Кредисимо“ ЕАД като заемодател е отпуснало на Ж. И. И. в заем парична сума. В чл. 3 от Договора е посочено, че сключването на договор за застраховка или даването на обезпечение не е задължително. Условията по договора са конкретизирани в Приложение № 1 към него, като дадената в заем сума е 2000,00 лева, която следва да се върне на 18 анюитетни вноски с падежи от 20.04.2025г. до 20.09.2026г. Към тази сума се добавя и застрахователна премия от 343,40 лева. Така общата 2 сума, която следва да се върне, е 2952,32 лева. Лихвата по кредита е 30%, а ГПР е посочен като 34,49%.

По делото не е са представени доказателства за сключена застраховка, но явно премия по такава е начислена на заемателката за изплащане с главницата и лихвите по кредита. По начина, по който е оформено вземането в Приложение № 1 към него, става ясно, че обективно е налице и договор за предоставяне на кредит за заплащане на застрахователната премия за застраховка /каква е точно тази застраховка, какво покрива и съществува ли въобще по делото доказателства няма/. Така „кредитът“ за закупуване на застрахователен пакет по естеството си съставлява още един разход по кредита, но представен по начин, позволяващ да се заобиколи номинално изискването за ясно и разбираемо формулиране на клаузите в договора и дължимите по него суми, като формално бъде посочен ГПР от 34,49%. Този процент обаче не е действителен, тъй като в него не са отчетени разходите за закупуване на застрахователния пакет, които съставляват част от разходите от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр, § 1, т. 1 ЗПКр и чл. 3, б.

„ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, поради което реалният ГПР по договора не е този, посочен в него: изчислен съобразно чл. 162 ГПК и с помощта на съответен софтуерен продукт, реалният ГПР възлиза на приблизително на 67%, като по този начин надхвърля пределите по чл. 19, ал. 4 ЗПКр /62,95 % - към 14.03.2025г. основният лихвен процент е 2,59%/. Наред с това по този начин потребителят бива въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПКр, тъй като се касае за необосновано високо /не е ясно как е определена цената на застраховката и какво покрива тя/ и скрито оскъпяване на кредита. В случаите, когато в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, които обаче не включва всички разходи, които нормативната база изисква да бъдат отчетени при изчислението му, то договорът за потребителски кредит следва да се счита за нищожен /арг. Решение от 21.03.2024г. по дело № С-714/2022г. на СЕС/.

В подкрепа на изложеното е и съдебната практика – р.2401/17.04.2025г.-в.гр.д.2703/2025г.СГС,ІІ-Б възз.с-в. Това е достатъчно за уважаване на предявения иск, поради което обсъждането на останалите заявени от страните доводи се явява безпредметно, доколкото не могат да обосноват извод, различен от горния.

Тъй като първоначално предявените искове биват уважени, то отпада необходимостта от произнасяне по евентуално съединените с тях такива.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само ищцата, която своевременно е заявила претенция в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК.

Ищцата е доказала сторени разноски за държавна такса в размер на 118,09 лева, равностойни след 01.01.2026г. на 60,38 евро, които следва да се присъдят в нейна полза.

Доколкото ищцата е представлявана по делото безплатно от адв. М. на основание чл.

38, ал. 1 ЗАдв, то в негова полза и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да се присъди възнаграждение, което съдът съобразно фактическата и правна сложност на делото, неговия процесуален ход и съответстващите им степен на необходими професионални усилия и квалификация, определя на 220,00 евро.

Водим от горното, съдът.

РЕШИ:

3

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН в отношенията между Ж. И. И., ЕГН **********, от град София, и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град София, сключения между тях Договор за потребителски кредит № 3145***/14.03.2025г.

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град София, да заплати на Ж. И. И., ЕГН **********, от град София,, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 60,38 евро, представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. № 53863/2025г. на СРС).

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град София, КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град София, да заплати на адв. В.

В. М. – АК-Перник, ЕИК 180206725, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 220,00 евро, представляваща възнаграждение за предоставена по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв на ищцата Ж. И. И. правна помощ по делото на първа инстанция (гр.д. № 53863/2025г. на СРС).

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4