Определение № 5031 от 05.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5031 гр. Варна, 05.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502252 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 73949/28.08.2025 г. на „Профи Кредит България“ ЕООД, действащо чрез юрк. Екатерина Костадинова срещу Определение № 11303/20.08.2025 г., постановено по гр.д. № 16028/2024 г. по описа на ВРС, IX-ти състав, с което е изменено в частта за разноските Решение № 2418/27.06.2025 г. по горепосоченото дело на първоинстанционния съд.

В рамките на законоустановения едноседмичен срок по делото пред ВРС е постъпил отговор на частна жалба с вх. № 82080/30.09.2025 г., депозиран от адв. Л. К. Б. – процесуален представител на И. С. Х..

В хода на задължителната проверка за редовност и допустимост на частната жалба, въззивният съд констатира, че с атакуваното определение е прието от първоинстанционния съд, че молбата на „Профи Кредит България“ ЕООД е частично основателна, но липсва формиран отхвърлителен диспозитив за разликата от претендираното от молителя редуциране на разноските до сума в размер на 200 лева и постановеното чрез намаляване изменение на разноските от съда до сумата от 840 лева с ДДС, доколкото именно формираният отхвърлителен диспозитив е предмет на обжалване в настоящото производство, с оглед наведените в процесната частна жалба оплаквания. Следователно, налице са данни за допусната очевидна фактическа грешка в обжалваното определение.

Същевременно, съдът констатира неточност в диспозитива на определението по чл. 248 ГПК. Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният съд ясно и недвусмислено е формирал воля за редуциране на присъдените с постановеното по гр. д. № 16028/2024 г. по описа на ВРС Решение № 2418/27.06.2025 г. – разноски в полза на адв. Л. К. Б.

(процесуален представител на ищцата И. С. Х.). Въпреки това, в диспозитива на обжалвания акт, е посочил, че изменя крайния съдебен акт, като осъжда насрещната страна (респективно жалбоподателя) да заплати сумата от 840 1 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗА. Тоест, налице е несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в текста на определението. Необходимо е да бъде формиран диспозитив за изменение на решението чрез намаляване на възнаграждението от 1880 лева на 840 лева.

На следващо място, Районен съд – Варна е обсъдил в мотивите на обжалваното определение по реда на чл. 248 ГПК, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 840 лв. е с включен ДДС, но е пропуснал да посочи това обстоятелство в диспозитива на същото, обстоятелство, водещо до несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в текста на определението.

Предвид всичко гореизложено и като съобрази, че поправката на очевидна фактическа грешка, по реда на чл. 247 ГПК е от компетентността на първоинстанционния съд, който е постановил определението, и има преюдициално значение за производството по жалбата, настоящият съдебен състав намира, че производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, а делото върнато на ВРС за поправка на допуснатите в диспозитива на Определение № 11303/20.08.2025 г., постановено по гр.д. № 16028/2024 г. по описа на ВРС, 9-ти състав, очевидни фактически грешки, на основание чл. 247, ал. 1 ГПК, съгласно мотивите на настоящото определение.

Отделно от горното, съдебният състав констатира, че приложеното от частния жалбоподател платежно нареждане за заплатена държавна такса за въззивно обжалване в размер на 15 лева, съставлява незаверено за вярност с оригинала сканирано изображение на платежното нареждане за извършено на 02.09.2025 г. плащане. Липсват данни същото да е подписано с КЕП, респективно да е саморъчно заверено за вярност, с оглед нуждите на заверка за вярност с оригинала, по смисъла на чл. 183, ал. 2 ГПК. Ето защо частната жалба, следва да бъде оставена без движение с указания до частния жалбоподател да представи оригиналния хартиен носител на платежното нареждане от 02.09.2025 г. или заверено за вярност с оригинала негово копие по реда на чл. 183 ГПК – с положена заверка от представляващия дружеството юрисконсулт върху хартиен носител или с КЕП, положен на електронно сканирано изображение.

След предприемане на необходимите действия и след влизане в сила на крайния съдебен акт в производството по чл. 247 от ГПК, респективно след надлежно администриране на евентуално постъпила срещу него частна жалба, делото следва да бъде върнато на ВОС за произнасяне по жалбата.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 2252/2025 г. по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение.

ВРЪЩА гр. дело № 16028/2024 г. на ВРС, IX-ти състав, за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в диспозитива на Определение № 11303/20.08.2025 г., постановено по гр.д. № 16028/2024 г. по описа на ВРС, IXти състав и отстраняване нередовността на процесната частна жалба, съобразно гореизложените мотиви.

След предприемане на необходимите действия и след влизане в сила на 2 крайния съдебен акт в производството по чл. 247 от ГПК, респективно след надлежно администриране на евентуално постъпила срещу него частна жалба, делото следва да бъде върнато на ВОС за произнасяне по жалбата.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3