Решение № 220 от 19.06.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. ХАСКОВО, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Ж. М. Д. като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20265600500139 по описа за 2026 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК,образувано по Въззивни жалби на „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД и Г. С. Д. срещу решение №603 от 22.07.2025 от 20.05.2025г. по г.д.№1846/23г. на РС Хасково в следните части :

От Г. С. Д. в частта ,в която е прието за установено по отношение на Г. С. Д., с ЕГН: **********, **, че „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК 200604885, със седалище и адрес на управление гр.

София, ж.к „Люлин“ 9, бл. 963, ет. 1, е носител на паричното притезание в размер на 2500 лева, ведно със законната лихва от 09.05.2023г., представляващо неизплатена главница по сключения между страните договор за потребителски кредит №SO3125от11.07.2022г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 389 от 12.05.2023 г. по ч.гр.д. № 912/2023 г. на РС-Хасково.

От „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД в частта, в която сумата от 582,50лв. е включена в общия размер на недължимо платена сума и жалбоподателят незаконосъобразно е осъден да заплати;

В срок е постъпил писмен отговор от „Интернешънъл

Саламанка Капитал" ООД на въззивната жалба на Г. Д. за неоснователност на жалбата

В срок е постъпил писмен отговор от Г. С. Д. чрез

1 адвокат С. П. на въззивна жалба от „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД за неоснователност на жалбата.

Обжалва се от

„Интернешънъл Саламанка

Капитал" ООД и определение №2538/06.11.2025г.,с което е оставена без уважение молба вх. №16296/15.09.2024г. на адв. Б. С. – процесуален представител на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД по делото с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение №603/22.07.2025г. в частта на разноските.

Обжалва се от Г. С. Д. чрез адвокат С. П. определение №2538/06.11.2025г.,с което е оставена без уважение молбата й с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение №603/22.07.2025г. в частта на разноските.

И по двете частни жалби са постъпили писмени отговори съответно за неоснователност на всяка една от тях.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред Районен съд

Хасково е образувано по искова молба на „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и при условията на обективно кумулативно съединени искове за 2895,11лв, против Г. С. Д., ЕГН ********** за вземания, произтичащи от сключен между страните индивидуален Договор за потребителски кредит SO № 3125 от 11.07.2022 г. За претендираните суми е издадена заповед № 389 от 12.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 912 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково.

И по искова молба на Г. С. Д., гр., обективно кумулативно съединени иска, против „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД гр. София, за признаване за установено по отношение на ответника, че индивидуален договор за потребителски кредит № 3125 от 11.07.2022г., ведно с Анекс № 2 от 31.10.2022г., Анекс № 3 от 29.11.2022г., Анекс № 4 от 29.12.2022г., Анекс № 5 от 22.02.2023г., Анекс № 6 от 31.03.2023г. и Анекс № 7 от 02.05.2023г., представляващи неразделна част от него, сключен между страните, е недействителен поради заобикаляне на закона-чл. 26, ал. 1, предл.

2-ро от ЗЗД, вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11, чл.

19, ал. 1 от ЗПК, и за осъждане на ответника да й заплати сумата от 1733 лв., представляваща недължимо платена възнаградителна лихва в размер на 206,24 лв., недължимо платена такса за експресно разглеждане на документи в размер на 1250 лв. и недължимо частично заплатена такса за удължаване срока на договора по Анекс № 2 от 31.10.2022г., по индивидуален договор за потребителски кредит № 3125/11.07.2022г.- чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД ,съединени за разглеждане в едно производство по което е постановено обжалваното решение.

Предмет на спора е индивидуален договор за потребителски кредит SO №3125/11.07.2022г. между страните ведно с няколко 2 анекса с Анекс № 2 от 31.10.2022г., Анекс № 3 от 29.11.2022г., Анекс № 4 от 29.12.2022г., Анекс № 5 от 22.02.2023г., Анекс № 6 от 31.03.2023г. и Анекс № 7 от 02.05.2023г., представляващи неразделна част от него,по силата на които е предоставен паричен кредит в размер на 2500 лв. за срок 75 дни. Съгласно изготвения към чл.2 от Договора погасителен план, срокът за погасяване на задължението е 24.09.2022 г. и съдържа 1 брой погасителна вноска в размер на 3956,25 лв. /включваща 2500,00 лв главница + 1250,00 лв. такса за експресно разглеждане на документи + 206,25 лв. договорна лихва/. Фиксираният ГЛП е 40,15%, а ГПР е 47,08 %.Сумата по кредита е получена от Г. С. Д., За периода от 30.09.2022 г. до 02.05.2023 г. от Г.

С. Д. са извършени плащания за следните задължения,както следва: 582,50 лв.

- съгласно Анекс Nº 5/22.02.2023 г. към договор за потребителски кредит SOЗ125/11.07.2022 г.; 535,90 лв. - съгласно Анекс Nº 1/22.02.2023 г. към договор за потребителски кредит SO3299/22.11.2022 г. 559,20 лв. - съгласно Анекс Nº 4/22.02.2023 г. към договор за потребителски кредит SO3216/25.08.2023 г.

Общо платените суми от Г. С. Д. по него възлизат на 5237,50 лв. /4655,00 лв. + 582,50 лв/. Включването само на договорната лихва като разход на заемателя, ГПР възлиза на 47,078% и не се различава от заложения по договор ГПР в размер на 47,08%. Сумата на такса за експресно разглеждане на документи /в размер на 1250,00 лв./ е дължима на падежа на плащане на погасителната вноска по договора съгласно приложен погасителен план към него. С нея, общото задължение по договора възлиза на 3956,25 лв. /главница 2500,00 лв. + договорна лихва 206,25 лв. + такса за експресно разглеждане на документи 1250,00 лв./. Ако към общите разходи по кредита, които потребителя ще заплати, се включи и такса за експресно разглеждане на документи по Договора /като част от погасителната вноска съгласно погасителен план/, ГПР възлиза на 833,553%.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза пред първата инстанция се установява, че при включването на вземането за такса ГПР става 833,553 %. Оттук по този начин императивно заложения в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит се надвишава многократно. Поради което е налице пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.

Това несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, е довело до недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,в каквато посока са изводите на районния съд и потребителят следва да върне чистата чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита,която е в размер на 2500 лв. за който размер съдът е приел,че предявеният иск е основателен ведно със законната лихва от датата на подаване на заявленето, а останалата му част, за сумите от 206,25 лева – договорна лихва за периода от 24.09.2022г. – 24.09.2022г.; 34 лева – такса за експресно разглеждане на документи;154.86 лева – мораторна лихва за периода 25.09.2022г. 04.05.2023г., искът като неоснователен е отхвърлил.

При напълно изяснена фактическа обстановка и съобразена с извършените плащания от страна на Г. Д. се установява,че същата е надплатила дължащата 3 главница от 2500лв. по обявения за недействителен договор за кредит,за който съдът неправилно е приел че се дължи чистата стойност,за която вече се отбеляза че е изплатена. Прие това положение предявеният на основание чл.422 от ГПК иск против Г. С. Д., ЕГН ********** за вземания, произтичащи от сключен между страните индивидуален Договор за потребителски кредит SO № 3125 от 11.07.2022 г. За претендираните суми е издадена заповед № 389 от 12.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 912 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково уважен за 2500лв. следва да се отхвърли,което налага отмяна на решението в частта за уважаването му и постановяване на друго, с което се отхвърли иска, с който е прието за установено по отношение на Г. С. Д., с ЕГН: **********, **, че „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК 200604885, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к „Люлин“ 9, бл. 963, ет. 1, е носител на паричното притезание в размер на 2500 лева, ведно със законната лихва от 09.05.2023г., представляващо неизплатена главница по сключения между страните договор за потребителски кредит №SO3125от11.07.2022г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 389 от 12.05.2023 г. по ч.гр.д. № 912/2023 г. на РС-Хасково.

По иска на Г. Д. против „Интернешънъл

Саламанка Капитал“ ООД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД, вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11, чл. 19, ал. 1 от ЗПК и 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД

С оглед недействителността на договора и съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита възлиза на 2500 лв., а от представените към исковата молба писмени доказателства, както и от изготвената и приета ССчЕ се установява, че извършените от ищцата плащания в полза на ответното дружество по договора за кредит възлизат на сумата от 5237,50 лв. /4655,00 лв. + 582,50 лв. Спорната сума от 582.50 лв. е преведена на "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, но същата не фигyрира като постъпило плащане по Анекс №5/22.02.2023 г. към договор за потребителски кредит SO3125/11.07.2022 г. и съдът е приел че но доколкото, процесната сума от 582.50 не е оспорена от ответника по този иск, както и платежното нареждане, то същата следва да се отнесе именно към плащането по Анекс №5/22.02.2023г., като общо преведената от Г. Д. сума по Договор за потребителски кредит № SO-3125/11.07.2022 г. е в размер на 5237.50 лева. В тази връзка над чистата стойност на кредита е платена сумата от 2737,50 лв., поради което предявеният осъдителен иск за сумата от 2737,50 лв. като основателен е уважил, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2023 г. до изплащане на сумата.

Спорния момент повдигнат във въззивната жалба е за разликата от 582,50лв.,която според въззивника се дължи по сключения индивидуален договор и която съдът неправилно е отнесъл като изплатена.Настоящата инстанция не споделя изложените в жалбата

4 аргументи. Напротив правилно и законосъобразно от районния съд е извършена преценката ,че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита в случая възлиза на 2500 лева и разликата между платената от ответницата сума по договора и чистата стойност на кредита възлизаща на 2737лв.се явява дължима от "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД за който размер е уважена исковата претенция .

Предвид изложеното първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не се налага да бъде ревизирано по изложените погоре съображения и следва да бъде потвърдено,като поради това и на основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на районния съд.

По отношение на частната жалба на

„Интернешънъл

Саламанка

Капитал"

ООД срещу определение

№2538/06.11.2025г. по г.д.№1846/23г. на РС Хасково,с което е оставена без уважение молба с вх. рег. № 12604 от 10.07.2025 г., от „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, за изменение на Решение № 603/22.07.2025 г., постановено по гр. дело № 1846 по описа за 2023 г. на РС – Хасково, в частта на разноските. Според частния жалбоподател присъденото адвокатско възнаграждение се явява прекомерно,поради което се иска неговото редуциране по съразмерност,съответно и намалени присъдените разноски за вещо лице.В своите мотиви на атакуваното определение по чл.248 от ГПК,районният съд подробно и аргументирано е развил своите съображения за присъждането на разноските по делото с оглед изхода на спора ,правната и фактическа сложност на делото,които изцяло кореспондират с мотивите на основното решение и в случая въззивната инстанция не намира основание за ревизиране на определението за разноски по чл.248 от ГПК,поради което и частната жалба следва да бъде оставена без уважение.