Определение № 848 от 22.11.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 848 гр. Перник, 22.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500637 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 състав, Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, гр.

София, бул. „Александър Стамболийски" № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, представлявано от Д. М. М.

- Управител, против Определение № 3241 от 17.09.2024 г. по гр. д. № 4344/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, в която първоинстанционният съд е уважил частично искането за изменение на решение № 668/12.07.2024 г. по гр. д. № 4344/2023 г. по описа на Районен съд – Перник по отношение присъждане възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в проведено заповедно производство и е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца в исковото производство.

В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение в заповедното производство, като претендира размер от 480,00 лв. с ДДС.

Сочи, че неправилно районният съд е приел, че в исковото производство такова не се дължи изобщо.

По изложени съображения се иска отмяна на съдебния акт в обжалваната му част и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС, вместо присъдената сума в размер на 24,56 лв. в заповедното производство и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС за исковото производство.

В предоставения срок за отговор по частната жалба насрещната страна „Сити кеш“ ООД е оспорила същата. Сочи, че правилно и законосъобразно съдът е определил дължимото възнаграждение. Излага подробни съображения.

1

Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. д. № 4344/2023 г. по описа на Районен съд – Перник е било образувано по искова молба, подадена от „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, за признаване за установено по отношение на Б. Д. Б., ЕГН **********, че същата дължи сума в размер на 200,00 лв., по сключен договор за заем № *** от ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК. Исковото производство е инициирано поради подадено възражение в срок по предхождащо го заповедно производство със заявител „Сити кеш“ ООД и длъжник Б. Д. Б.

С решение № 668/12.07.2024 г. по гр. д. № 4344/2023 г. по описа на Районен съд – Перник съдът е уважил предявения иск частично, като не е присъдил на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника.

По депозирана молба по реда на чл. 248 от ГПК от страна на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, районният съдия се е произнесъл, като е приел, че е осъществена правна помощ в заповедното производство и е присъдил размер, съобразно извършените действия и съобразно отхвърлената част от иска, а е оставил без уважение искането за изменение на разноските по отношение исковото производство.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав възприема следните правни изводи:

Частната жалба се явява процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски.

По силата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски и възнаграждение за адвокат съразмерно с отхвърлената част от иска. Действително съобразно чл. 38 от ЗАдв., „адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие“ на посочени категории лица, а съгласно ал. 2 е прието, че „в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.“.

Размерът на адвокатското възнаграждение се определя или по договаряне между адвокат и клиент, или от съда, в случаите, когато правната помощ се оказва по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът следва да съобрази сложността на действително извършеното от адвоката по делото и вида и сложността на делото.

Съдът има възможност, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения, тогава, когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи на процесуалния представител. В настоящия случай въззивният съд счита, че правилно първоинстанционният съд е съобразил всички препоставки при определяне на размера на дължимото от насрещната страна адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответницата - длъжник в заповедното производство и е определил размер от 24,56 лв.

2

По отношение на претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение в исковото производство: С оглед съдържанието на представения по делото с писмения отговор договор за правна защита и съдействие /л. 27/, въз основа на който се претендира възнаграждение за безплатна правна помощ, районният съд е приел, че такова не се дължи. Видно от съдържанието на обсъждания договор /т. II „Основание и предмет“/, страните са уговорили правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на искова молба, включително и образуване на изпълнително дело, които нямат връзка с качеството на клиента по договора по процесното дело, като и не е изрично посочен номер на същото, за да се приеме, че е налице връзка с настоящото производство.

Клиентът по договора - Б. Д. Б., е ответник в производството по делото, поради което съдът е приел, че представеният с писмения отговор договор за правна защита и съдействие не касае процесното дело, включително предмета му не обхваща извършените от адв. М. действия по него /изготвяне на писмен отговор и последващи молби/, поради което и не се установява да е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв за исковото производство. Въззивният съд изцяло споделя мотивите на районния съд в тази част. Действително не може да се приеме от приложените писмени доказателства по делото и процесуалното качество на представляваното лице, че страните са уговорили осъществената правна помощ да бъде предоставена въз основа на чл. 38 от ЗАдв. и приложения по делото договор за правна защита и съдействие.

Ето защо искането за отмяна на Определение № 3241 от 17.09.2024 г. по гр. д. № 4344/2023 г. по описа на Районен съд – Перник и присъждане на адвокатско възнаграждение в по – висок размер се явява неоснователно. С оглед изложеното съдът следва да потвърди определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, от районния съд.

Предвид горното, Окръжен съд – гр. Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3241 от 17.09.2024 г. по гр. д. № 4344/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3