Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 436 от 01.02.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13343/2024
Вид
Решение № 436
Подписан
01.02.2025
В сила
28.02.2025
Състав
Диляна Василева Славова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • Член 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • § 1 т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. Пловдив, 01.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330113343 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. П. И., ЕГН **********, с адрес:

* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. Витоша № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. Витоша № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, с която са предявени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ***** от 13.12.2022 г., по силата на който „Кредисимо“ ЕАД, предоставил на ищцата сумата от 2500 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора, ищцата следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с цел да бъде обезпечен сключеният договор за потребителски кредит. Твърди, че в деня на сключване на договора за потребителски кредит, а именно 13.12.2022 г., бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД поело задължение да обезпечи пред „Кредисимо“ АД задълженията на кредитополучателя по договора за кредит чрез сключване на договор за поръчителство. По силата на сключения договор за поръчителство, ищцата поела задължение за заплащане на възнаграждение в полза на поръчителя, в общ размер на сумата от 2000 лева. Заплатила сумата от 2570 лв. по договора за потребителски кредит, а по договор за поръчителство - 180,00 лв., поради което от ответните дружества й издали удостоверения, че договорите са приключили и сумите са изплатени.

Ищцата счита сумите за недължимо платени, поради недействителност 1 на договора за предоставяне на поръчителство и договора за потребителски кредит. Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Смята, че договорът за кредит е нищожен, като е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото не било ясно какво се включва в ГПР и каква е методиката, по която се формира. Твърди договорът да е нищожен и поради заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като в ГПР не са включени допълнителните разходи по Договора за поръчителство като по този начин се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г. Счита, че двете дружества са свързани лица, тъй като едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е „КРЕДИСИМО“ ЕАД и със сключването на договор за поръчителство се цели допълнителна печалба за кредитодателя, което представлявало заобикаляне на ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излага съображения, че в настоящия случай следва договорът да се прогласи за изцяло недействителен като бъде взета предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.

По отношение на договора за поръчителство, счита същия за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 19 ал. 4 от ЗПК и чл. 143 ЗЗП, като излага аргументи в тази посока.

Счита, че е накърнен принципа на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като е налице явна нееквивалентност на престациите.

Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен, тъй като превишавал предвидения размер на ГПР. Възнаграждението, което е платено по договора за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде включено в определения ГПР. Отново се излага, че двете дружества били свързани лица.

Договорът не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост, бил неразбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му.

С оглед гореизложеното, моли съдът да се произнесе с решение, с което да осъди „КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати на ищцата сумата от 70 лева, недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит № *****/13.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Моли също така, съдът да се произнесе с решение, с което да осъди “АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да изплати на ищцата сумата в размер на 180 лева, недължимо платено възнаграждение по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 13.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията.

Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № *****/13.12.2022 г. между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД, както и договор за поръчителство между нея и „Ай Тръст“ ЕООД. Не оспорва, че ищцата погасила предсрочно задълженията си като заплатила сумата от 2500 лева. По процесния договор, годишният лихвен процент бил 19,39%, а годишен 2 процент на разходите - 21,21%. Заплатената сума от 70 лева представлявала възнаградителна лихва по процесния договор за кредит.

Счита, че сумата е заплатена на валидно правно основание като оспорва твърденията за недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и вземанията по него възникват в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на „Кредисимо“ ЕАД, който не е страна по този договор. За ищеца не било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Сочи, че съгласно Общите условия на сключения договор кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита. Потребителят имал избор да реши дали иска обезпечен или необезпечен кредит. Оспорва твърдението, че вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД е следвало да се включат в ГЛП и ГПР, съгласно чл. 19 от ЗПК, тъй като договорът за предоставяне на поръчителство бил незадължителен и не попадал в хипотезата на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Възнаграждението на поръчителя не било известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит доколкото договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след сключването на договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД и последното не е страна по него. Твърди, че „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. Сочи, че погасителния план, обективиран в Приложение № 1 към договора има изискуемото по ЗПК съдържание като параметрите за изчисляване на ГПР били изчерпателно посочени. За целия срок на договора бил приложим фиксиран лихвен процент, като размерът на възнаградителната лихва също бил посочен в погасителния план. Твърди, че евентуалната недействителност на договора за предоставяне на поръчителство на основанията посочени в исковата молба, би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, а не влече недействителност на договора за кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за предоставяне на поръчителство. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД също е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията.

Не оспорва, че между ищеца и дружеството е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да обезпечи като поръчител задължението на ищеца по договор за потребителски кредит № *****/13.12.2022 г. За така предоставената услуга е дължимо възнаграждение на поръчителя в размер на 2401,81 лв., погасяването на което е разсрочено на 24 месечни вноски съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство. Не оспорва, че ищцата е погасила предсрочно задължението си по обезпечения договор за кредит и че е заплатила в полза на дружеството сумата от 180 лева, с която е погасено дължимото по гореописания договор възнаграждение за поръчител. Счита, че плащанията са направени на валидно правно основание.

3

Твърди, че „Кредисимо“ ЕАД предоставя потребителски кредити при условия, които индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия е обезпечаването на договора. Излага механизма на сключване на договора за кредит. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита“, чл. 4, ал.

3 от договора за кредит изрично е вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение, т.е. обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст“ ЕООД е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД. Обезпечените и необезпечените кредити на „Кредисимо“ ЕАД не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „Кредисимо“ ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване. Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. На следващо място § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисква разходите, пряко свързани с договора за кредит да са „известни на кредитора“ към сключване на договора за кредит, за да се считат общ разход по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне на поръчителство /в случай че бъде избран такъв/, се сключва след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна.

Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Твърди, че не е налице заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Наличието на свързаност между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД не води до оскъпяване на кредита.

Излага, че „Ай Тръст“ ЕООД е отделно юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз и предмет на дейност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на исковата претенция ищцата следва да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в частност своите твърдения за недействителност на процесните договори за кредит и за предоставяне на поръчителство, както и да докаже факта на плащане на претендираните суми на всяко от ответните дружества.

В тежест на всеки от ответниците пък е да проведе насрещно доказване по тези факти, респ. при условията на пълно и главно доказване да установи, 4 че получените от тях суми са заплатени на валидно правно основание - в случая „Кредисимо“ ЕАД наличието на валиден договор за потребителски кредит № ***** от 13.12.2022 г., а „Ай Тръст“ ЕООД - на действителен Договор за предоставяне на поръчителство от 13.12.2022 г., сключен на основание сключения договор за потребителски кредит.